Определение № 718 от 10.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Варна, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. С. като разгледа докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско дело № 20243000500197 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

С молба вх. № 7954/07.11.2024г. въззиваемата Ц. С. е сезирала съда с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 151/15.10.2024г. в частта му относно разноските. Твърди се, че с оглед предмета на осъществената защита и различния материален интерес отговорността за разноски следва да бъде разпределена съобразно изхода от спора по същество на предявените искове, а не както е прието от съда – от всяка от страните така както са направени. С оглед на това се претендира присъждане в нейна полза направени разноски за адвокатско възнаграждение за защитата й по отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна, след извършване на съответно прихващане с разноските на последната вр. отхвърлената насрещна въззивна жалба.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил писмен отговор от въззивниците Р. К. и Е. К., с който молбата се оспорва като неоснователна. В условие на евентуалност, ако съдът намери, че са налице основания за изменение на решението, се иска да бъде извършено прихващане със следващите им се на тях разноски.

Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страна по делото, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на същата, съдът съобрази следното:

Въззивното производство е образувано по подадени въззивна жалба на ответниците Р. Г. К. и Е. М. К. и насрещна въззивна жалба на ищцата Ц. Х. С. против решение № 1485/14.12.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 121/2023г.

1

Р. К. и Е. К. са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която по предявен срещу тях от Ц. Х. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният на 05.02.2022г. предварителен договор за покупкопродажба на подробно описан недвижим имот, при условие, че купувачът Ц.

С. заплати на продавачите Р. К. и Е. К. остатъка от продажната цена в размер на 24 000 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата Ц. С. сумата от 5 500 евро, представляваща дължима неустойка по чл.13 от предварителния договор.

С насрещната въззивна жалба ищцата Ц. С. обжалва решението на ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск по чл.92 ЗЗД за горницата над присъдената сума от 5 500 евро до предявения размер от 16 000 евро.

С решението си от 15.10.2024г. настоящият състав на АпС – Варна е потвърдил изцяло така обжалваното решение, като с оглед този изход от спора /неоснователност на жалбите и на двете страни/ е прието, че разноските за въззивното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковата му претенция, а ответникът съответна на отхвърлената част. Няма спор, че това правило е приложимо и във въззивното производство, когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни по спора. С оглед на това съдът приема за основателни изложените в молбата по чл.248 ГПК доводи, че направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат разпределени съобразно това правило. Доколкото както въззивната, така и насрещната въззивна жалба са отхвърлени като неоснователни, то заплатените държавни такси по всяка една от тях не подлежат на възмездяване.

Разноски за адвокатско възнаграждение са поискани и от двете страни, като са представени надлежни доказателства за тяхното заплащане.

Претендираното от Ц. С. адвокатско възнаграждение е в общ размер на 12 280 лева, включващо уговорено в договорите за правна защита и съдействие възнаграждение от 8 600 лева за защитата по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, 1 390 лева по иска за неустойка, предмет на въззивната жалба на ответниците К. и 2 290 лева по насрещната й въззивна жалба. Срещу този размер в срок е направено възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно.

За направата на този извод, съобразно задължителните разяснения по т.3 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът отчита, че спорът, както по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, така и по претенцията за неустойка не се отличават със съществена фактическа и правна сложност – между страните не са налице спорове по фактите, а по приложението на материалния и процесуалния закон, поради което и обемът на 2 доказателствения материал не е голям; пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, а извършените от страна на процесуалния представител на въззиваемата С. действия по делото се изразяват в подаване на отговор по въззивната жалба на ищците, подаване на насрещна въззивна жалба срещу отхвърления размер по иска за неустойка и явяване в проведеното едно открито съдебно заседание. Съдът отчита също така, че цената на иска по чл.19, ал.3 ГПК, определена съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК е 78 302.20 лева /данъчната оценка на имота/, а на иска по чл.92 ГПК – 31 293.28 лева /16 000 евро х 1.95583 лв./. Предвидените за този материален интерес минимални адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г. са съответно – 6 914 лева за иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, изчислени по чл.7, ал.6 вр. ал.2 от Наредбата/ и 3 153 лева за иска по чл.92 ЗЗД, при претендирани в настоящия процес – 8 600 лева за първия иск и 3 680 лева за втория, съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата. Тези минимални размери се приемат от съда само като ориентир за пазарната цена на уговорената услуга, но не и като обвързващи го, по арг. от приетото с решение на СЕС по дело С-438/22. В тази връзка е видно, че претендираните възнаграждения в настоящия процес надхвърлят определените такива в Наредба № 1/2004г.

Отчитайки горното, съдът приема, че възнаграждения в размер на 2/3 от уговореното за всеки от исковете са съответни на фактическата и правна сложност на спора, както и на осъществената процесуална защита във въззивното производство, или 5 733 лева за иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и 2 453 лева за втората искова претенция. С оглед на това дължимото от ответниците К. в полза на ищцата С. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковете й е в размер на 6 576 лева /5 733 лв. + 843 лв./.

Уговореното и заплатено от Р. К. и Е. К. адвокатско възнаграждение е общо за защитата както по тяхната въззивна жалба, така и по насрещната, и същото е в размер на 3 300 лева. Съдът приема, че възнаграждението за всеки един от исковете е по ½ /доколкото в договора не е посочено друго/. С оглед на това и предвид неуважената част от предявения срещу тях иск по чл.92 ЗЗД същите имат право на разноски в размер на 1 083 лева.

Както в молбата по чл.248 ГПК, така и в отговора по нея са направени искания за прихващане. Следователно след извършване на компенсацията дължимите от К. в полза на Ц. С. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство са в размер на 5 493 лева /6 576 - 1 083/, в какъвто смисъл следва да бъде постановено изменение на решението.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК постановеното по в.гр.д. № 197/2024г. по описа на АпС – Варна решение № 151/15.10.2024г. в частта му за 3 разноските КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Г. К., ЕГН ********** и Е. М. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Х. С., ЕГН ********** сумата от 5 493 /пет хиляди четиристотин деветдесет и три/ лева, представляваща дължими, след извършена компенсация, разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4