Решение № 2264 от 09.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2264 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20262120101669 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод предявена искова молба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. В. Д. – Главен изпълнителен директор и М. М. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Л. Ж. Р., със съдебен адрес:

***, офис 301, СРЕЩУ ЕТ „Наслада – Н. С.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. С. С., с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От съда се иска да признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Наслада – Н. С.“, че дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД сумата в общ размер на 338,77 EUR (триста тридесет и осем евро и 77 евроцента), равняваща се на 662,58 лв., от която:

1. 325,65 EUR (триста двадесет и пет евро и 65 евроцента), равняваща се на 636,92 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване и неспазен срок по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер ID ***, партида № ***, ID на договор № *** от *** г., начислена по фактура № *** от *** г. с падеж *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане на вземането;

1

2. 13,12 EUR (тринадесет евро и 12 евроцента), равняваща се на 25,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неустойката от 325,65 EUR за периода от *** г. до *** г. (датата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение); за които парични задължения в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Шумен, 10 състав.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги с ID на клиент ***, партида № ***, ID на договор № *** от *** г., като с Приложение № 1 и Приложение № 2 от *** г. за срок от 24 месеца са били активирани 8 броя мобилни услуги. Твърди се, че с последващо Приложение № 1 от *** г. към договора е добавена услуга за номер *** с план М клас S със срок от две години (до *** г.), а с 2 броя Приложение № 2 от *** г. със срок от две години (до *** г.) е активиран номер *** с план М клас S и е променен планът за номер *** от S на VIP 20. Ищецът посочва, че на *** г. договорът е прекратен предсрочно по отношение на посочените три номера поради извършен от абоната пренос на услугите към мрежата на друг мобилен оператор („***“ ЕАД) преди изтичането на уговорения срок на ползване. Поддържа се, че съгласно раздел VIII, т. 1, б. „а“ от приложенията и Общите условия абонатът дължи неустойка в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) без отстъпка за оставащия период до края на срока, ведно с приложени индексации, а именно: за номер *** – 152,99 лв. за оставащи 12 месеца; за номер *** – 151,36 лв. за оставащи 13 месеца; и за номер *** – 268,58 лв. за оставащи 13 месеца. Сочи се, че общата сума от 571,00 лв. без ДДС е фактурирана с начислен 20% ДДС (114,20 лв.), общо 685,20 лв., или 325,65 EUR, по фактура № *** от *** г., върху която се претендира и лихва за забава от 13,12 EUR. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „Наслада – Н. С.“, чрез адв. К. Т., с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер. Ответникът поддържа, че като микропредприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия и Директива (ЕС) 2018/1972 се ползва от съответното ниво на защита. Твърди, че на *** г. е подписал договор за 10 броя мобилни номера за 2 срок от две години, изтичащ през октомври 2025 г., когато правомерно е осъществил пренос на всички номера към друг оператор. По реда на чл. 193 от ГПК ответникът изрично оспорва автентичността и авторството на подписите и почерка, положени от името на абоната върху Приложение № 1 от *** г., Приложение № 2 от *** г. (за номер ***) и Приложение № 2 от *** г.

(за номер ***), като заявява, че не е подписвал тези документи, не е изразявал воля за удължаване на срока на договора до 2026 г. и не е посещавал посочените офиси на оператора. На следващо място ответникът релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД), тъй като претендирането на всички месечни такси до края на срока без насрещно престиране на услуга води до неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция. Оспорва се и начисляването на 20% ДДС върху неустойката в противоречие със законовата уредба и със самия раздел VIII, т.

2 от договорните приложения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Бургаският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Шумен се установява, че по заявление на „А1 България“ ЕАД от *** г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ЕТ „Наслада – Н. С.“ за сумата от 325,65 EUR – неустойка за предсрочно прекратяване по договор № *** от *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащането, 13,12 EUR – законна лихва за забава за периода *** г. – *** г., както и 10,86 EUR държавна такса и 200,00 EUR адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото е представен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № *** / *** от *** г., ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 от *** г., сключени между страните за срок от 24 месеца, 3 считано от *** г. до *** г. В Приложение № 2 от *** г. са индивидуализирани 8 броя активни мобилни номера (***, ***, ***, ***, **********, ***, ***, ***), като позиции № 9 и № 10 в таблицата са оставени непопълнени.

Ищецът се позовава на представени в незаверени преписи: 1) Приложение № 1 от *** г. с посочен срок на ползване 24 месеца (от *** г. до *** г.) за номер ***; 2) Приложение № 2 от *** г. за номер *** със срок от 24 месеца (до *** г.); и 3) Приложение № 2 от *** г. за промяна на тарифния план на номер *** на VIP 20 със срок от 24 месеца (до *** г.).

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил категорично авторството и автентичността на подписите за абонат върху посочените три приложения от 2024 г. Ищецът е заявил, че ще се ползва от документите, но не е представил техни оригинали на хартиен или електронен носител, нито е ангажирал съдебно-почеркова или компютърно-техническа експертиза за установяване авторството на електронно/дигитално положените подписи, а се е позовал на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ въз основа на последващи плащания по месечни фактури.

Не е спорно между страните, че на *** г., въз основа на Заявление за пренасяне на номера в мрежата на „***“ ЕАД от *** г., ответникът е осъществил пренос на всички ползвани от него 10 броя мобилни номера към мрежата на приемащия доставчик, с което договорните отношения с ищеца са били прекратени.

По повод прекратяването ищецът е издал фактура № *** от *** г., в която на пет отделни реда е начислена „неустойка“ на обща стойност 571,00 лв. без ДДС, върху която е начислен 20% ДДС в размер на 114,20 лв., като общата стойност по фактурата възлиза на 685,20 лв. (равняваща се по фиксирания курс на 350,34 EUR, а претендирана в петитума като 325,65 EUR).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за положително установяване съществуването на парично вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и мораторна лихва.

В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената 4 тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК и указанията в доклада по чл. 146 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидна договорна връзка между страните за процесните три номера за твърдения срок до октомври/декември 2026 г., наличието на валидна неустоечна клауза, виновно неизпълнение от страна на ответника, водещо до предсрочно прекратяване, както и точния размер и изискуемостта на претендираната неустойка.

Относно доказаността на договорната обвързаност за спорния срок и приложението на чл. 301 от ТЗ:

При своевременно направеното от ответника оспорване на автентичността на частните документи – приложенията от *** г. и *** г., с които се твърди удължаване на сроковете за номера ***, *** и *** до края на 2026 г., в тежест на ползващата се от тях страна (ищеца) е било да докаже тяхната автентичност и че изявленията в тях изхождат от законния представител на търговеца (чл.

193, ал. 3 от ГПК). След като ищецът не е представил оригинали на документите и не е ангажирал специални доказателствени средства (графологична или техническа експертиза), формалната доказателствена сила на тези оспорени актове не е надлежно установена.

Неоснователно е позоваването на ищеца на презумпцията за потвърждаване на действия без представителна власт по чл. 301 от ТЗ.

Съгласно задължителната практика на ВКС (в т.ч. Решение № 156 от 12.01.2015 г. по т.д. № 2989/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 50157 от 25.01.2023 г. по т.д. № 474/2021 г. на ВКС, II т.о.), прилагането на чл. 301 от ТЗ изисква несъмнено доказване, че търговецът е узнал за конкретната сделка с нейните съществени клаузи (включително обвързващ срок и специфични санкционни уговорки) и въпреки това не се е противопоставил незабавно. В случая фактът, че ответникът е заплащал текущите месечни сметки за реално потребени далекосъобщителни услуги на каса или чрез платежната система EasyPay, удостоверява единствено заплащане на реално ползваната престация, но не доказва знание за съставени от трети лица писмени приложения за нов двегодишен срок на обвързаност, нито съгласие с тях. Ето защо не може да се приеме за доказано, че договорните отношения за трите номера са били валидно продължени за срок до края на 2026 г., поради което към датата на преноса – *** г., първоначално договореният двугодишен срок по договора от 5

*** г. е бил изтекъл.

Относно нищожността на клаузата за неустойка (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД):

Дори хипотетично да се приеме, че сроковете на ползване за процесните три номера са били валидно уговорени до октомври и декември 2026 г., предявената искова претенция за неустойка се явява изцяло неоснователна поради изначална нищожност на договорната клауза, от която произтича.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претендирана неустойка, като преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора. Нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ) е онази неустоечна клауза, чието съдържание и начин на определяне излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създават условия за неоснователно обогатяване на кредитора.

В процесния случай ищецът претендира неустойка по раздел VIII, т. 1, б.

„а“ от приложенията и Общите условия, изчислена като пълен сбор от стандартните месечни абонаментни такси без отстъпка за целия оставащ период от 12 и 13 месеца до края на срока. При договор с продължаващо и периодично изпълнение, какъвто е договорът за електронни съобщителни услуги, клауза, която задължава абоната при предсрочно прекратяване да заплати пълния размер на абонаментните такси за целия бъдещ период, за който операторът не престира каквито и да било услуги и не търпи разходи за трафик и поддръжка, осигурява на доставчика същата имуществена облага, която би получил при точно изпълнение, без да насрещно предоставяне. По този начин клаузата надхвърля допустимата обезщетителна и обезпечителна мярка за покриване на предвидимите вреди, превръща се в средство за неоснователно обогатяване и драстично нарушава принципа на справедливост в гражданския и търговския оборот. Забраната по чл. 309 от ТЗ за намаляване на неустойка между търговци поради прекомерност не препятства съдебния контрол за нищожност на самата неустоечна клауза поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.