Решение № 45 от 05.03.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Сливница, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20221890200014 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Е. С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 21-0344-000382/14.09.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП – нарушението не е съставомерно от субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателят се п редставлява от адв. Терзийски, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София като наказващ орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, намира следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 01.09.2021 г., в 21:45 часа, в гр. Сливница по ул. „Капитан Радко Димитриев” жалбоподателят В. Е. С. управлявал лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ***, собственост на Х.Т., като се движил с посока от ул.

1

„Работник“ към ул. “Търново”. Жалбоподателят не съобразил скоростта, с която управлявал лекия автомобил с пътните и атмосферните условия и поради това излязал в дясно от посоката си на движение и се ударил в правилно паркиран автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № *** и реализирал ПТП с материални щети. На място пристигнали служители на РУСливница – полицейските служители М. П. М., И. Е. И. и Р. А. Й.. В хода на проверката било установено и, че жалбоподателят управлява лек автомобил след като е употребил алкохол като техническото средство е отчело 1,82 промила алкохол.

Актосъставителят М. М. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 333660 от 02.09.2021 г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от жалбоподателя.

Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което било описано нарушението и наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, заповед № 517-4764/09.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-3679 от 30.02.2016 г. на директор на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на М. П. М., справка за нарушител/водач, постановление на РП – Костинброд, ТО-Сливница.

За разкриване на обективната истина по делото способстват писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

2

Административнонаказателното производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК /т.е. към давността като правен институт /е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 год. по н.д.№ 96/1982 год., ОСНК на ВС.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. на ВКС и ВАС по т. д. №1/2014 год., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за деянията наказуеми с глоба, преследването се погасява с изтичането на три години от деянието, като срокът се прекъсва с всяко действие насочено срещу лицето. Според чл. 81, ал.

3 от НК обаче независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, който е предвиден в предходната разпоредба. В настоящия случай, след установяване на нарушението на 01.09.2021 г. , до настоящия момемент е изминал период от време по-дълъг от давностния срок, като същият с оглед посочената по-горе продължителност е изтекъл на 01.03.2026 г.

– четири години и половина след датата на деянието, установено на същия ден.

По аргумент от разрешението, дадено с Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и към настоящия момент, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете, имащи за последица погасяване на административнонаказателната 3 отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.

Изложените съображения, налагат отмяна на наказателното постановление и прекратявяне на производството, съобразно разпоредбата на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Ето защо и предвид изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, а производството прекратено.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е представляван от адвокат, но не е претендирал разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0344-000382/14.09.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя В. Е. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4