Решение № 31 от 17.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Разлог, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело № 20241240100509 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с/у ПРБ, с адрес: г.С., б.„В.“№2, с.79, п., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 10`000.00 лева на ищеца А.Д.Д., с ЕГН*, с адрес г.Р., о.Б., у.“Ш.”№29, настъпили в резултат от незаконното му обвинение и проведено с/у него неоснователно нак. преследване, приключило с признаването му за невиновен с Решение №500717/18.10.2022 г. на Рг.РС, постановено по НАХД №130/2020 г. по описа на РСРг, потвърдено с Решение №183/07.07.2023 г., постановено по НАХД №469/2023 г. по описа на Бл.ОС, ведно със законната лихва считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът излага в обстоятелствената част на ИМ, че през юни 2017 г. е бил служител в „ЕлЕСА“ЕАД, Д„ПЕлЕ“ - МЕР-„Б.“, като същият заемал длъжността „Електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводи с високо напрежение“. На 30.07.2017 г. бил включен в съставения наряд №03-20, с който му било възложено изпълнение на планов демонтаж на високочестотна бобина на въздушна електропроводна линия „Ц.110 км.“ в Подстанция „Б.“. Като част от екипа за изпълнение били определени С.Н.Я., К.К.М., М.Н.К., Б.Б.Д., Н.Г.А., А.Х.М. и С.Й.Г.. Сочи, че по време на извършване на ремонтните им дейности в следствие на токов удар, С.Я. получил електрокуцио, довело до разстройство на здравето, временно опасна за живота кома (пълна загуба на съзнание), и счупване на дясна хълбочна кост, довело да трайно затрудняване движенията на снагата.

По повод станалия инцидент с пострадал С.Я., предмет на ДП №*/2017 г. по описа на РУ на МВР-Б., с/у ищеца са били извършени редица действия по разследване, бил е призован и разпитван множество пъти, като с Постановление от 30.10.2019 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.59, ал.1, т.3 и т.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.59, ал.2, т.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.84, ал.3, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. След привличането му като обвиняем същия ден, дал и обяснения по воденето вече с/у него досъдебно производство №*/2017 г. по описа на РУ на МВР-Б., както и било изискана и подадена от него декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, както и автобиографията му.

Направено е твърдение, че по повод на образуваното ДП е изготвено предложение 1 за освобождаване на обвиняемия от нак. отговорност, с налагане на адм. наказание на основание чл.78а от НК. По повод на внесеното предложение в съда е образувано с/у ищеца и още 3 лица НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, с което е привлечен в качеството му на подсъдим. Така образуваното производство пред Рг.РС е приключило с Решение №500717/18.10.2022 г. по НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, с което решение ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение от страна на РП-Р. (сега ТО-Р. към РП-Б.). Твърди се, че след постановяване на решението от страна на Рг.РС, бил депозиран протест от наблюдаващия прок. по повод, на който било образувано ВНАХД №469/2023 г. по описа на Бл.ОС. Образуваното въззивно производство е приключило с Решение №183/07.07.2023 г., с което е било потвърдено изцяло решението, постановено по НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, като така постановения процесуален акт бил окончателен и не подлежал на касационна проверка.

Ищецът в депозираната от него ИМ е посочил, че досъдебно производство №*/2017 г. по описа на РУ на МВР-Б., въпреки че е било образувано с/у неизвестен извършител, изначално е водено в посока привличането му като обвиняем, като по същото били проведени редица действия преди привличането му като обвиняем, които действия видимо приличали, че се целяло събиране на достатъчно данни за привличането му като обвиняем. Множество пъти и преди привличането му като обвиняем е била изисквана информация от работодателя на ищеца “ЕлЕСО”ЕАД.

Сочи, че във вр. множеството проверки с/у него и изискваната информация във вр. с воденето досъдебно производство, му е била съставена на 08.08.2017 г. и Заповед №177/08.08.2017 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, което отново било последица от воденото явно разследване с/у ищеца за събиране на достатъчно данни, за да бъде привлечен като обвиняем.

Твърди, че образуваното с/у него нак. производство продължило 7 г. и че същото не е проведено в разумен срок, като счита, че разследването на този род дела не е от фактическа и правна сложност и може да приключи в значително по-кратки срокове.

За престъплението, за което е бил привлечен под нак. отговорност, се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 г., като дори към момента на постановяване на решението по НАХД №130/2020 г. по отношение на същото е била изтекла абсолютната давност, предвидена в НК. В този смисъл ищецът счита, че воденето с/у него производство не е проведено в разумни срокове, което от своя страна е довело до значително по-дълъг период от третирането му като престъпник, значително по дълъг период на стреса, който изпитвал и самообвиненията, които си налагал.

Наведени са твърдения, че след започване на производството с/у същия психиката му значително се нарушила и влошила. Колегите му го гледали по различен начин, никой не желаел да работи с него в наряд, а когато се налагало да бъдат определени в една група, винаги имало възражения от колегите му. Това довело и до самообвинения към себе си. Твърди се, че в резултат на воденото производство с/у него започнало да се разнася сред познатите му, че е “престъпник”, “човек, на когото не може да се има вяра”, “човек способен да убие човек”. Твърди се, че в резултат на това дори и някои от по-близките му познати променили отношението си към него, а някои от приятелите му започнали да го избягват и да не се срещат с него. Наведени са оплаквания, че по повод привличането му под нак. отговорност, не му е била предоставена исканата от него виза, за да отиде на гости при сина си в САЩ, по повод на това, че му се е било родило дете, което наложило още поголям психически тормоз и самообвинения, тъй като, когато синът му имал нужда от него, за него е било невъзможно да отиде и да помага за отглеждането на внука 2 му. Твърди се също така, че по повод повдигнатото му обвинение, му била направена и полицейска регистрация, което отново е нарушило честта и достойнството му.

Твърди се, че по отношение на него предходни наказателни производства не са водени и това е първото, поради което това значително се отразило също в/у психиката му.

Вследствие на повдигнатото с/у него неправомерно обвинение претърпял и значителни неимуществени вреди, изразяващи се в причинени душевни болки и страдания, потъпкване на честта и достойнството му в обществото, в следствие на привличането му под нак. отговорност.

Посочва, че основанието за завеждане на настоящия иск и ангажиране отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо него е било образувано нак. производство, бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по НК и предаден на съд, като впоследствие бил оправдан.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ПРБ, с адрес г.С., б.“В.”№2, с.79, п., да заплати на ищеца сумата от 10`000.00 лева, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП №*/2017 г. по описа на РУ на МВР-Б., и признаването му за невиновен с Решение №500717/18.10.2022 г., постановено по НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, потвърдено с Решение №183/07.07.2023 г., постановено по ВНАХД №469/2023 г. по описа на Бл.ОС, ведно със законната лихва считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и причинените имуществени вреди от 1`700.00 лева, заплатено адв. възнаграждение във вр. с процесуалното представителство и защита във воденото нак. производство.

Претендират се на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сторените от същия разноски в настоящото производство, включващо заплатено адв.възнаграждение и заплатени държ. такси за образуване на делото.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, от страна на ответника ПРБ е представен писмен отговор. Твърди се в същия, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, като са изложени подробни съображения в тази насока.

От страна на ответника са изложени подробни доводи, че ищецът не е представил док-ства, които да установяват размера на действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. В условията на евентуалност са релевирани възражения и с/у размера на претендираното обезщетение, тъй като според ответника същият не бил съобразен с интензитета на реално претърпените от ищеца негативни изживявания, както и не съответства на чл.52 от ЗЗД.

На следващо място от страна на ответника се оспорва и претенцията за обезщетение на имуществените вреди, като се твърди, че липсват док-ства, които да удостоверяват договорената сума и действително заплатената.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към доказат. материал по делото НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС и приложеното към него досъдебно производство №174/2017 г. по описа на РП-Р., се установява следното:

ДП е образувано 30.06.2017 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК, с/у неизвестен извършител, за причинена средна телесна повреда на лицето С.Я., служител на “ЕСО МЕР-Б.”, изразяващо се в токов удар, причинен поради немърливо 3 изпълнение на дейност по сменяване на ВЧ Бобина в „П.Б.“.

С постановление за привличане на обвиняем от 30.10.2019 г. на ищецът А.Д.Д. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ хар-р по чл.134, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.59, ал.1, т.3 и т.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.59, ал.2, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.84, ал.3, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.

На 30.10.2019 ищецът е разпитан в качеството на обвиняем по ДП №*/2017 г. по описа на РУ-Б..

На 30.06.2017 г. А.Д.Д. е разпитан като свидетел, видно от протокол за разпит на свидетел от 30.06.2017 г. – 20 стр. от ДП. На 30.06.2017 г е дал обяснения – л.17 от ДП

На 25.02.2020 г. с постановление в РС-Рг е внесено предложение за освобождаване от нак. отговорност с налагане на адм. наказание на основание чл.78а от НК, по отношение на А.Д.Д..

По повод на внесеното предложение за освобождаване от нак. отговорност по реда на чл.78а от НК, е било образувано НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, по което са проведени 9 ОСЗ, като е приключило с Решение №500717/18.10.2022 г. С така постановеното решение ищецът бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.59, ал.1, т.3 и т.5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.59, ал.2, т.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, чл.84, ал.3, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. В тази вр. с/у постановения процесуален акт от РП-Б., ТО-Р., бил депозиран протест, с който се образувало ВНАХД №469/2023 г. по описа на Бл.ОС. Същото приключило с Решение №183/07.07.2023 г., с което е потвърдено постановеното първоинстанционно решение.

По делото са приобщени съд. производство по НАХД №130/2020 г. по описа на Рг.РС, ведно с ВНАХД №469/2023 г. по описа на Бл.ОС, от които се установяват горепосочените обстоятелства.

Събрани са гласни док-ства, ч/з разпита на двама свидетели. Според показанията на св. Б.Ю. – приятел на ищеца, заради заведеното дело с/у него, той не е смеел да си пусне документи за виза и не е могъл да отиде при сина и внучката си в А..

Ищецът му споделил, че има едно нак. дело образувано с/у него. Обяснил му, че ако отиде и си пусне документите и ако не му разрешат и му сложат печат, ще трябва да изчака 10 г. Тогава бил съвсем съкрушен. Той е бил общителен човек и с хар-р, който предразполага човек да се весели. След делото се променил.