Решение № 212 от 11.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100500135 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по по въззивни жалби на Ч. Г. И. – ищец по иска, срещу Решение №261231 от 14.12.2021 год., по гр. дело №7146/2020 год., по описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ответника Ч. Г. М., рег.№703 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, да му заплати сумата 20000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 4941 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия, в качеството му на съдебен изпълнител, извършени по изп.д. №200870304000091, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Решението се обжалва и в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените искове за солидарно осъждане и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, солидарно с Ч. М., да заплати на ищеца горепосочените суми.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение е се претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Не се оспорва факта, че въззивникът се намира в Затвора Бургас, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, както и че срещу него е образувано изпълнително изп.дело №91/08г. по описа на Ч. Г.

М., за събиране на сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по НОХД № 62/2007 г на БОС. Не се оспорват фактите по представената справка за отработените от него дни, полученото възнаграждение и направените удръжки по запора през периода 2008-2019 г.

Според въззивника, спорът по делото касае законосъобразността на действията, извършени от Ч. Г. М. при налагане на запорите върху получаваните от него сумите от ГДИН, без да се увери дали са спазени разпоредбите на чл.446 и чл.446 а ГПК, както и разпоредбите на ЗИНЗС. Оспорват се аргументите на Ч. М., че за спазване на разпоредбите на чл.446 ГПК следва да следи 1 администрацията на затвора, т.к. именно съдебният изпълнител следва да се увери в секвестируемостта или несеквестируемостта на сумите, след като получи пълна справка за източника и характера им. В тази насока се сочи Решение № 390/06.11.2020 г. На Окръжен съд Велико Търново. Поради това се оспорват изводите на БРС, направени в тази насока.

Според въззивника, в приложеното по делото изпълнително дело няма данни Ч. М. да е установил характера на сумата над 4500 лв, която е удържана от него и преведена по изп.дело, което означава, че и по отношение на тази сума са налице незаконосъобразни действия на Ч. Според въззивника от месец май 2010 г., когато е удържана последната сума, до 03.02.2016 г. т.е. – близо 6 години, по изпълнителното дело няма никакво движение, никакви извършени действия, поради което е следвало Ч. да прекрати изпълнителното производство по силата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Вместо това след 6-годишно прекъсване е продължил да изпраща запори и съобщения до Затвора-Бургас. Независимо от липсата на акт за прекратяване, изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона - чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради което всички последващи действия на съдебният изпълнител са незаконосъобразни, в който смисъл е и практиката на ВКС в ТР 2/26.06.2015 г на ВКС по т.д.№ 2/2013 г.,ОСГТК.

Счита, че този 6 годишен период, в който Ч. не е извършил изпълнителни действия и взискателите не са поискали извършването на такива, е довело до погасяване на вземането по давност, която не е зачетена от Ч., а в периода 2017 – 2019г. е продължил да удържа суми, в т.ч. и 4500 лева – получено от въззивника обезщетение по две дела на Апелативен съд Бургас.

Според въззивника, Ч. М. не е изяснил произхода на тези средства и дали са секвестируеми по смисъла на ГПК, съгласно Решение на СГС от 15.11.2018 г.

Оспорва се направеното от ответника възражение за изтекла давност в негова полза, като счита, че щом на такава се позовава ответника, ищецът също е в правото си да се позове. Счита, че по въпрос за погасителната давност, съдът не се е произнесъл нито по възражението на ответника, нито по това, направено от ищеца.

Въззивникът намира, че дори да не можа да търси имуществени вреди преди 12.11.2015 година, то за периода 12.11.2015 г.-12.11.2020 г. сумите, които са удържани от него - през 2017 г. - 81 лв., през 2018 г - 27 лв., през 2019 г.6 лв и през 2019 г. - 3825 лв и 799,60 лв - или общо 4738,60 лв, са удържани незаконосъобразно и съставлява имуществени вреди, подлежащи на връщане, ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на претенция за неимуществени вреди във размер на 20000 лв., въззивникът намира решението е необосновано, което води до неговата неправилност.

Твърди че в исковата молба и в допълнителните молби е обосновал твърденията си, че е останал без парични средства за елементарни човешки нужди, което довело до пълен душевен и физически дискомфорт. За установяване на твърденията си поискал събиране на писмени и гласни доказателства, но съдът уважил само писмените доказателства и отхвърлил събирането на гласни доказателства, което довело до невъзможност за доказване на твърденията на ищеца. От Затвора Бургас били представени само 3 становища от инспектор – психолога и то избирателно, доколкото ищецът е в Затвора от 2008 година. При това обстоятелство поискал да бъдат разпитани като свидетели две лица, което искане съдът отхвърлил.

В депозираната допълнителна жалба, въззивникът излага съображения, че е предявил иск за установяване на настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който съдът не е разгледал, поради което въззивникът намира, че решението е нищожно, т.к. е налице отказ от правосъдие. Съдът не обсъдил лисата на връчване на покана за доброволно изпълнение до ищеца.

Анализира правото на справедлив процес съобразно чл.6 ЕКПЗОС.

Излага подробни съображения за нарушение нормата на чл.507 ГПК от Ч., който не е определил секвестируемата част от вземането, което ищецът счита че е за трудово възнаграждение; излага подробни съображения. Според въззивника, нормата на чл.446 ГПК не изисква трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда.

Излага аргументи, че Началника на затвора има положението на трето лице – пазач на сумите, като подробно излага фактологията, във връзка с налагане на запорите и 2 правното положение на Ч. и Началника на затвора и взаимоотношенията по повод удържане на процесните суми, довели до нарушаване правата на ищеца по чл.3 ичл.13 ЕКПЧОС и чл.16 от Конституцията.

В. Ч. Г. М. представя в срока по в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на решението.

Според въззиваемия, в постановения от първата инстанция съдебен акт не са допуснати релевираните във въззивната жалба нарушения на материалния и на процесуалния закон, а също така решението не страда и от порока необоснованост.

При иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, е необходимо доказване наличието на увреждане, противоправност на увреждащото действие от орана на дееца и причинно-следствена връзка между увреждането и деянието, както и вина. По делото е установено, че всички действия на Ч. в хода на принудителното изпълнение, довели до удръжки от вземанията на ищеца, са били в рамките на закона във всички запорни съобщения съдебният изпълнител е указал на третото лице (администрацията на Затвора - Бургас) задължението му по чл. 446 ГПК, свързано с изчисляване и удържане на несеквестируемата част на дохода. Нарушение на правилата на чл. 446 ГПК и чл. 508 ГПК от третото лице ангажират отговорността на последното, не на Ч.

Споделят се доводите на първата инстанция, в т.ч. направения анализ на разпоредбите на ЗИНС и ППЗИНС, аргументиращи извод, че доходът от труд на лишения от свобода не е несеквестируем, като може да се правят удръжки в размер до 2/3 от полагащото се на лицето възнаграждение. Споделят се разсъжденията на съда, че за Ч. не е било ясно какъв е размерът на получаваното от ищеца възнаграждение, понеже то не е предварително определено в трудов договор, предвид на което третото задължено лице е било указано как да определи частта, подлежаща на удържане.

Според въззиваемия, от представената по делото справка от Затвора Бургас е видно, че на ищеца са били удържани значително по-малки суми от предвидения в закона максимален размер от 2/3.

Според въззиваемия, въпросът за произхода на удържаните суми вследствие на наложените от съдебния изпълнител запори не следва да се обсъжда, т.к. извън получените от ищеца общо 623,98 лв. за периода 2017 - 2019 г., няма данни за друго възнаграждение за труд, което той да е получил. Така че за всички останали удръжки няма място за повдигане на въпроса за несеквестируемост.

Според въззиваемия, релевираните в жалбата възражения за настъпила перемпция по изпълнителното дело, както и за погасяване по давност на вземането поради бездействие на съдебния изпълнител, са въведени за първи път с едва въззивната жалба и поради това не следва да бъдат приемани и обсъждани във втората инстанция.

По отношение на доказателствените искания относно неимуществените вреди, въззиваемият намира че по делото са събрани надлежни писмени доказателства доклади на психолога на затворническата администрация, в които отсъстват каквито и да било оплаквания от ищеца за преживени от него душевни терзания, поради което правилно първата инстанция е отхвърлила искането за разпит на свидетели. Според въззиваемия, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е узнал за запора, вследствие на който е изпаднал в душевен дискомфорт, в края на м. октомври 2020 г., а вредите се претендират за периода от 03.01.2008 г. до 04.11.2020 г.

Оспорва се като преклудирано и второ доказателствено искане за изискване от администрацията на Затвора - Бургас на всички становища на инспектор- психолога Живка Янева за периода м. ноември 2015 г. - м. ноември 2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно образувано пред Ч. Г. М. изп.д.

№20087030400091, с взискатели С. А. М. и С. А. М., срещу въззивникът Ч. Г. И. – 3 изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Бургас, по издаден по НОХД №62 по описа на Бургаски окръжен съд за 2007г. изпълнителен лист, за сумата 70000 лева – неимуществени вреди – болки и страдания, произхождащи от причинена смърт на дъщеря им И. С. М..

На 20.03.2008г. е изпратено запорно съобщение до Затвор Бургас, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Удържани са следните суми: на 04.06.08г. – 79 лева; на 17.06.08г. – 22 лева; на 08.09.08г. – 89 лева; на 25.09.98г. – 52 лева; на 05.11.08г. – 35 лева; на 19.12.08г. – 72 лева; на 27.01.09г. – 32 лева; на 24.02.09г. – 32 лева; на 27.03.09г. – 40 лева; на 16.04.09г. – 30 лева; на 26.05.09г. – 30 лева; на 02.07.09г. и 29.07.09г. – общо 52 лева; на 25.08.09г. и 14.10.09г. – общо 59 лева; на 04.11.09г. и 01.12.09г. – общо 74 лева; на 19.12.09г. – 43 лева; на 18.01.10г. – 43 лева; на 24.02.10г. и 18.03.10г. – общо 76 лева; на 24.04.10 г. и 03.06.10г. – общо 90 лева; на 26.06.10г. – 35 лева.

На 15.02.2016г., по молба на взискателя, Ч. М. е изпратил ново запорно съобщение до Затвора Бургас, на което е получил отговор, че длъжника не работи и не получава трудово възнаграждение. На 21.06.2017г. е постъпила сумата 49 лева. Видно от Постановление от 23.10.2017г. за периода 23.10.17г. – 25.10.18г. са постъпили 71.75 лева. На 14.06.2018г. е изпратено запорно съобщение до Затвора Бургас, за налагане на запор върху вземания и суми в касата на затвора, внесени за лични нужди на длъжника. На 09.01.19г. са постъпили 29.25 лева и 3825.77 лева; на 21.05.19г. – 3 лева; на 29.10.19г. – 3 лева.