Решение № 174 от 27.09.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разград, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500242 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. К. З. против решение № 201/03.04.2024г., постановено по гр.д. № 1713/2023г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявеният от него иск против “Топлофикация Разград“АД, ЕИК 116019472 за присъждане на обезщетение за причинени му от служители на ответника имуществени вреди в размер на 1 300 лв., явяващи се заплатено адв. възнаграждение по ИД № 2323/2020г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2020г. Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли съда да го отмени.

Постъпил е писмен отговор от “Топлофикация Разград“ЕООД, представляван от изп. директор М. К., подаден чрез пълномощника му младши юрисконсулт Х.Х., в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: На 24.02.2014г. в производство по чл.410 ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 333/2012г. на РРС в полза на “Топлофикация Разград“ЕАД против И. З. за сумата 2299,75лв. незаплатена цена на топлинна енергия за периода 1.12.2009г.-2.08.2011г., ведно със законната лихва,считано от 7.03.2012г. до окончателното й изплащане, сумата 1

338,14лв. лихва за забава за периода 1.01.2010г.-1.02.2012г. и 52,26лв. разноски по делото.

С молба с изх. № ТР-Д-1230/19.12.2014г. и входящ № 13491 от 23.12.2014г. “Топлофикация Разград“ЕАД е поискало и е образувано изп. д.

№769/2014г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Извършени са справки за имуществото и банковите сметки на длъжника З.. Със запорно съобщение от 24.03.2016 г., заведено в ОД на МВР - Варна – Пътна полиция, с УРИ:819000-9590 от 30.03.2016г., е наложен запор върху три МПС. На 4.05.2017г. е наложен запор върху банкови сметки в „ЦКБ“АД. С писмо от с изх. № 808-Е-800-197751 от 06.11.2017 г. и вх. № 11550 от 09.11.2017г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ, че по банковите сметки на длъжника няма наличност. На 18.04.2016 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. С постановление от 29.04.2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по молба на взискателя, а с решение Решение № 113 от 12.10.2020 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 232/2020 г. съдът е обезсилил постановлението, като е констатирал, че липсва такова искане от взискателя.

С разпореждане от 5.11.2020г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Л. С., при когото е продължило с номер 2323/2020г.

С молба с вх. № 17115 от 10.11.2020г. длъжникът, чрез пълномощник си адвокат Д. П. от АК – Варна, е поискал прекратяване на делото по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и присъждане на сторените разноски за адвокат. Към молбата си от 10.11.2020г. приложил и Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2020г., сключен между длъжника и адвокат Д. П. П. от АК – Варна, за процесуално представителство и защита по изп. д. № 2323/2020г. по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895. В договора е отразено, че е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 1 300 лв. Приложено е и Пълномощно от същата дата, с което длъжникът е упълномощил горепосочения адвокат да го представлява по цитираното изпълнително дело, както е и приложен Списък по чл. 80 ГПК.

С постановление от 10.11.2020г. ЧСИ Л. С. е прекратил изп.д.

№2323/2020г. и е оставил без уважение искането за присъждане на разноски.

С молба с вх. № 17473 от 16.11.2020г. ответникът е поискал връщането на изпълнителния лист и същият да бъде приложен към Молба за присъединяване по изп. д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С..

С разпореждане от 16.11.2020г. ЧСИ Л.С. разпоредил оригинала на изпълнителния лист да се върне на взискателя, като се приложи към молба за присъединяване входирана по изп. дело № 2373/2018г.

С молба с вх. № 19281 от 09.12.2020г. длъжникът, чрез пълномощник си адвокат Д. П. от АК – Варна, отново е поискал прекратяване на делото по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК /към този момент все още не му е било връчено постановлението за прекратяване/.

На 17.02.2021г. И. З. е предявил иск по чл.439 ГПК за установяване по отношение на “Топлофикация Разград“ЕАД, че вземането по изпълнителния 2 лист, издаден по ч.гр.д.№333/2012г. на РРС, е погасено по давност. За датата на завеждане на иска съдът извърши проверка в ЕИСС. По образуваното гр.д.

№348/2021г. по описа на РРС е постановено решение, с което е прието за установено, че задължението на И. К. З. за заплащане на 2299,75 лв., ведно със законната лихва от 7. 03. 2012 г., както и сумата 338,14 лв. обезщетение за забава за периода 1.01.2010 г.-1.02.2012 г. и сумата 52,26 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 333/ 2012 г. по описа на РС Разград и е образувано изп.д. № 769/2014г., е погасено по давност. Решението е потвърдено с решение №160/22.11.21г. по в.гр.д.

№287/21г. по описа на ОС Разград и е влязло в сила.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 в.в. с 45 ЗЗД.

Отговорността на възложителя на работата е гаранционно-обезпечителна и се ангажира при извършен от изпълнителя деликт. Ищецът следва да докаже възлагане на работата, извършено от изпълнителя деяние и неговата противоправност, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Ответникът е задължен с оборване на презумпцията за вина.

По делото е безспорно между страните, че в полза на “Топлофикация Разград“ЕАД е издаден изпълнителен лист против И. К. З., въз основа на който е образувано изп.д. № 769/2014г. на ЧСИ Д., прехвърлено под № 2323/2020г. на ЧСИ С. и впоследствие вземането по изп.лист е присъединено към изп.д. № 2373/2020г. на същия ЧСИ, както и че с влязло в сила решение по гр.д.№348/2021г. по описа на РРС е постановено решение, с което е прието за установено, че задължението на И. К. З. по изпълнителния лист e погасено по давност. Действията по изпълнението са предприети от “Топлофикация Разград“ЕАД чрез упълномощен процесуален представител, поради което се налага извод и че оспорваните действия са извършени от лице, на което ответното дружество е възложило работата.

Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение от страна на лицата, на които ответникът е възложил изпълнението на работата. Ищецът счита, че направените в изп.дело № 2323/2020г. разноски за адвокатско възнаграждение му се дължат, тъй като с влязлото в сила решение по чл.439 ГПК се установява, че същото е било изначално неоснователно образувано и както действията по образуването, така и последващите предприети действия от служители на ответника по изпълнението са противоправни.

Погасителната давност представлява период от време, през който кредиторът на задължението е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за упражняването на това му право. Погасяването на правото на кредитора обаче не настъпва с изтичане на предвидения в закона период, а е необходимо длъжникът да направи волеизявление, с което да се позове на изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се направи с иск или възражение. В резултат на направеното възражение за 3 изтекла погасителна давност се погасява само правото на кредитора да търси правата си по съдебен ред, но не и правото му да получи изпълнение на задължението. Ако длъжникът не възрази и изпълни задължението, той не може да иска връщане на това, което е изпълнил.

Ищецът в качеството си на длъжник по изпълнението е сключил договор за правна защита и е заплатил процесното адв. възнаграждение от 1 300 лв. на 10.11.2020г. Същият е възразил относно погасяване на задълженията по давност за първи път на 17.02.2021г. с подаване на исковата молба по гр.д. № 348/2021г. на РРС, т.е. след като длъжникът е направил разноските за адвокатско възнаграждение. Въпреки, че погасителната давност настъпва със задна дата, действията по изпълнението биха били неоснователни единствено след позоваване на погасителната давност от длъжника на 17.02.2021г. Това е така, защото както бе посочено по-горе, последиците на давността ще настъпят само в случай на направено възражение от длъжника. Изводът следва и от разпоредбата на чл.433 ал.1 т.7 ГПК – изпълнителното производство ще се прекрати само след представяне на влязлото в сила на решение по чл.439 ГПК. Следователно „Топлофикация Разград“АД не е станал причина за плащане на посочените разноски, което плащане е извършено преди позоваване на длъжника на погасителна давност.

Поради тази причина съдът приема, че не е налице противоправно поведение на служители на ответното дружество в изпълнителното производство, довели до вреда за ищеца.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.

Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Страните претендират за присъждане на разноските във въззивното производство. С оглед изхода от правния спор, такива се дължат на въззиваемата страна, която е представила списък с разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв. Представлявана е от юрисконсулт, който е подал писмен отговор на жалбата и писмено становище във връзка с насроченото с.з. И. З. следва да бъде осъден да заплати на “Топлофикация Разград“АД 150лв. за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Решение № 173 от 27.09.2024 г. по въззивно гражданско дело № 20243300500230 по описа за 2024 година.

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/03.04.2024г., постановено по гр.д. № 1713/2023г. по описа на РС Разград.

4

ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК 116019472, седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, индустриална зона, ул. Черна № 7, представител: М.Н. К. – изпълнителен директор, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5