Решение № 1113 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330102322 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. П. срещу „ЮтеКредит България" ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 482,33 лева. Ищецът твърди, че на **** г. е сключил онлайн договор за паричен кредит, по силата на който е усвоил сумата от 2500,00 лева. В договора е била предвидена еднократна такса за разглеждане в размер на 482,33 лева, която ищецът е заплатил при окончателното погасяване на кредита на *** г. чрез рефинансиране с нов договор. Поддържа се, че клаузата за въпросната такса е нищожна, тъй като заобикаля закона, накърнява добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ищецът твърди още, че таксата не е включена в Годишния процент на разходите (ГПР), което води до недействителност на целия договор за кредит и отпадане на задължението за плащане на каквито и да е суми над чистата стойност на заема. Ответното дружество, въпреки предоставената му възможност, не е оборило твърденията, че таксата не съответства на реално предоставена услуга.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан. От фактическа страна е безспорно установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, като 1 ищецът има качеството на потребител на финансови услуги. Централният спорен въпрос е свързан със законността на уговорената и събрана такса за разглеждане на кредита.

Анализът на договорните клаузи сочи, че предвидената такса в размер на 482,33 лева е определена във фиксиран размер, без да е ясно срещу какви конкретни фактически действия на кредитора се дължи тя. В контекста на Закона за потребителския кредит, всички разходи, свързани с договора, трябва да бъдат ясно дефинирани и включени в общия разход по кредита. В настоящия случай се установява, че таксата представлява „скрит разход“, който цели заобикаляне на законовата забрана за прекомерно оскъпяване на ресурса и надвишаване на максимално допустимия ГПР. Липсата на предварителна информация за размера на тази такса в предложението за сключване на договора съставлява нарушение на принципа на прозрачност и поставя потребителя в неравноправно положение.

Съдът приема за основателен довода, че непосочването на реалния ГПР, включващ всички разходи по заема, представлява заблуждаваща търговска практика. Когато в договора е вписан ГПР, който не съответства на действителния, е налице нарушение на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит относно съдържанието на договора. Съгласно законовата санкция, при неспазване на изискванията за посочване на точния лихвен процент и ГПР, договорът е недействителен. Последицата от тази недействителност е, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви, такси или други разходи.

Тъй като ищецът е погасил изцяло задълженията си, включително сумата от 246,61 евро лева, за която липсва валидно правно основание поради нищожност на съответната клауза и недействителност на кредитната сделка в частта за разходите, ответникът се е обогатил неоснователно. Ето защо претендираната сума следва да бъде върната на ищеца в пълен размер.

По отношение на разноските, съдът намира, че са налице предпоставките на Закона за адвокатурата за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като по делото е предоставена безплатна правна помощ. С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 евро за адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна" №38, ет.1, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П. , ЕГН: **********, гр. Пловдив, сумата от 246,61 евро, представляваща получена без основание такса за разглеждане по онлайн договор за паричен кредит №**** от **** г., поради нищожност на договорната клауза.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807 ДА

ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН: **********, н а 26 евро, представляваща заплатена сума за ДТ.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, ДА

ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н., АК - Пловдив, сумата от 20 0 евро, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3