Решение № 263 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Пловдив, ЕИК 000471504, чрез пълномощника по делото главен юрисконсулт И. К., против Решение № 4328 от 04.11.2024г., постановено по гр.д. № 18256/2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XV гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, сума в размер от 884,89 лева- застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 00500100412421, за причинени имуществени вреди по МПС с рег.

***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -20.12.2022г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 600 лева-разноски по делото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.Поддържа се, че ищецът не е ангажирал никакви писмени доказателства относно собствеността на процесното дърво, за което твърди, че е увредило застрахования автомобил.Твърди, че собственикът на уврудуния автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е паркирал на забранено за целта място. Искането към въззивния съд е за отмЯ. на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора с отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК 121265113.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 вр.от ЗЗД, предявен от „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК 121265113, за осъждане на ответната Община Пловдив да му заплати сумата от 884,89 лева лева- представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“,за причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№*** вреди от паднал клон върху лекия автомобил на 11.05.2022г. в град Пловдив, на ул.“***

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът- застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1. валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка "Каско; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3. вид и размер на настъпилите вреди; 4. размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка "Каско"; 5. причинна връзка между настъпилите вреди и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6. възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на 2 вредоносния резултат с оглед релевираното вързажение, че е паркирал лекия автомобил на забранено за целта място.

По делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица № 00500100412421, че е сключен договор за застраховка "Каско" на лек автомобил с марка и модел „Тойота Ярис“, с рег.

№***. Покритието по договора за застраховка е за периода 21.05.2021 г. – 20.05.2022 г. Следователно по делото безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между „Застрахователно дружество Евроинс”АД и собственика на увреденото МПС.

По делото е представена и служебна бележка от

ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", съгласно която на 11.05.2022 г. в 8,45 часа е получен сигнал за паднал клон върху лек автомобил с марка и модел „Тойота Ярис“, с рег.№*** на адрес:град Пловдив, ул.“***, при което са нанесени щети на лекия автомобил.Произшествието е посетено на място от служители на РСПБЗН-Пловдив, оказали съдействие на пострадалите.

Посоченото удостоверение представлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издадено от длъжностно лице в кръга на правомощията му и по установения за това ред. В този смисъл удостоверението се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Тоест съдът е длъжен да приеме за установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило събитие, представляващо покрит застрахователен риск, като застрахователното събитие е настъпило на мястото, упоменато в исковата молба –град Пловдив, ул.“***, както и че при пристигане на специализирания екип върху процесното МПС е имало паднало дърво.

Предвид горното е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на държавата и общините, са публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са изброени паркове, градини и улично озеленяване, като част от озеленените площи за широко обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените площи за обществено ползване са собственост на общината. В чл. 3 от Наредба за развитие поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. В зелената система, съгласно чл. 2 се включва и уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на общинските зелени площи се изпълнява от ОП "Градини и паркове".

Съгласно закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответната Община, в изпълнението на задълженията си по закона - чл. 61 - 63 ЗУТ, както и на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината, е назначила свои служители, които са имали задължението, да поддържат и опазват зелената система на общината, в която система се включва и дървото, причинило щетите на автомобила.

Задължението на служителите е било да упражняват контрол в общинските 3 озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни дървета.

Следователно, когато общинските служители, респ. ангажираните от общината изпълнители не са осигурили безопасността на гражданите и тяхното имущество с оглед насажденията покрай пътя, общината в качеството на работодател, респ. възложител се явява по арг. от чл. 49 ЗЗД пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Трябва да се държи сметка и за обстоятелството, че по делото нито се твърди, нито се доказва от страна на ответника (настоящ въззивник), комуто би била доказателствената тежест, че инцидентът е настъпил в частен имот или път, за който общината няма задължение да осигурява поддръжка.

От приетата по делото САТЕ, която въззивният съд намира за изготвена в съответствие с всички други доказателства, се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането на дървото и вредите по процесния лек автомобил. С експертизата е установено и че стойността на причинените вреди по средна пазарна стойност е 1889,48 лева, което е повече от претенцията по настоящото дело.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че абсолютно необосновано е оплакването на Община Пловдив , че не били установени елементите на непозволеното увреждане, за да се ангажира регресната отговорност.

Не може да се сподели възражението на въззивника по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т. д. № 2154/2022 г. на I Т. О. на ВКС "съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такИ. не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/".

Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на вредите.

В случая бланкетно се сочи допуснато от собственика на увредения лек автомобил нарушение на чл. 94 от ЗДвП при паркирането. Няма обаче никакви доказателства, представени от Община Пловдив, че е било видимо за гражданите, че дървото е било в лошо състояние и че е имало непосредствена 4 опасност то да се отскубне и падне.

Други възражения срещу първоинстанционния акт във въззивната жалба не са наведени.

Предвид изложените по-горе съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало регресно вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 884,89 лева. За удостоверяване на извършеното плащане е представено с исковата молба платежно нареждане от 20.05.2022 г.

Ответникът (настоящ въззивник) не твърди и не представя доказателства, че е погасил изцяло или отчасти регресното вземане, поради което предявеният по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълния заявен по делото размер.

Съобразявайки всичко изложено дотук, въззивният съд счита, че решението на РС-Пловдив следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има въззИ.емият „Застрахователно дружество Евроинс”АД, ЕИК 121265113.

Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК последното се определя от съда.

Съобразявайки материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените действия от процесуалния представител на въззИ.емия, въззивният съд намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева.