Решение № 700 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502529 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 28.04.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 2529/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на С. Ш. против ЗК „Лев инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва от С. Ш..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди /заради ПТП-е от 09.08.22г., вследствие на което е загинала сестра й/. С оглед това С. Ш. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗК „Лев инс“ АД /в качеството му на застраховател по з-ки „ГО“ на причинителите на инцидента/.

Жалбата е частично основателна /исковете са частично основателни; първоинстанционното решение следва да бъде частично ревизирано/:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: механизмът на процесното ПТП-е; поведението на всички участници в инцидента /2-мата водачи на МПС-ва и пострадалата – пешеходка/; противоправността на деянията /на водачите на МПС-ва/; вредоносният резултат; причинно-следствената връзка между деянията и резултата; вината на шофьорите и наличието на застрахователни правоотношения /по договори за з-ка „ГО“ между делинквентите и ЗК „Лев инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени, гласни и експертни доказателства.

Съдържанието на разменените пред САС книжа /преценено в контекста на 1 правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – налице ли са предпоставките по ТР № 1/18г. на ВКС. Възражения в други насоки /в това число – относно елементите от фактическия и правен състав на чл. 45 от ЗЗД; в това число – относно хипотезата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ не са заявени нито от застрахователя, нито от третото лице – помагач.

В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:

От една страна:

Събраните в процеса гласни и експертни доказателства /преценени в съвкупност/ удостоверяват категорично /еднозначно/, че ищцата е претърпяла съществени неимуществени вреди заради смъртта на сестра си. Този факт следва да се и презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза; обратен извод – не може да бъде защитен житейски/.

От друга страна:

В процеса са установени надлежно следните факти /същите са изрично констатирани и от първоинстанционния съдия/: бащата на двете сестри е починал когато С.

Ш. и Й. Ш. са били малолетни; двете деца са израснали /след смъртта на баща им/ заедно с майка си; сестрите са били много близки /привързани една към друга, разчитали са една на друга; това обстоятелство следва да се и презумира – заради отсъствие на баща в семейството/; ищцата /като по-голяма/ е станала „глава на семейството“ /грижила се е и за майка си, и за сестра си/; С. Ш. е напуснала семейството чак през 08г. /когато е била на 32 години/; ищцата е напуснала България чак през 12г.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ „покриват“ /категорично, еднозначно и изцяло/ допълнителното изискване по ТР № 1/18г. на ВКС/ и обосновават правото на С. Ш. да претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Ако в контекста на обстоятелства като изброените бъде направен различен /обратен/ извод /както в случая, така и в подобни хипотези/ то разширената легитимация по цитираният тълкувателен акт би се лишила изцяло от приложение.

Искът е частично основателен:

Двете групи обстоятелства /посочени по-горе/ преценени в съвкупност /и в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ обосновават определяне и присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева /тази сума кореспондира по размер със съдебната практика, касаеща правораздаване по близки по предмет казуси/.

С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде – отменено частично и искът следва да бъде - уважен частично.

Върху горната главница следва да се присъди /с оглед постановките на съдебната практика, която се е оформила в тази насока/ и законна лихва за периода след 19.08.22г.

/когато застрахователят е бил сезиран извън-съдебно с искане за изплащане на обезщетение/.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена.

При определяне на възнаграждението по чл. 38 от ЗА въззивният съд съобразява /от една страна/ актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/ и /от друга страна/ вида, естеството и обема на осъществената /пред двете съдебни инстанции/ адвокатска защита /основната защита е предоставена в процеса пред СГС; защитата пред САС преповтаря вече застъпени тези от първоинстанционното производство/.

Съдът,

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на С. Й. Ш. ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за сума в размер на 30 000 лева и в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника съдебни разноски над 150 лева и юрисконсултско възнаграждение над 150 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на С. Й. Ш. ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и законната лихва върху посочената главница за периода от 19.08.22г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на С. Й.

Ш. 825 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 30 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК/ С. Й. Ш. да плати на ЗК „Лев инс“ АД 150 лева – юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на адвокат В. О.

2 000 лева – адвокатски хонорар /за производството пред СГС/ и 500 лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗК „Лев инс“ АД да плати на САС 1 200 лева /държавна такса/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-2 състав от 19.06.24г. по г.д. № 1790/23г. в останалата част.

Решението е постановено при участие на И. М. И.-Т. /трето лице помагач на ответника/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3