Решение № 564 от 21.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Варна, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110204730 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Сивинити България“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-2100033/23.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а също и за недоказано. Твърди, че към момента на извършените проверки съответната служителка се е намирала в обекта, но не е полагала труд. Изтъква, че работодателят е организирал графика на работните смени в съответствие с нормативните изисквания, както и че няма доказателства дружеството да е допуснало служителката да полага труд през работна смяна с продължителност, по-голяма от 12 часа. Намира за приложима разпоредбата на чл.415в от КТ, като привежда и доводи за маловажност на случая. Оспорва законосъобразността на размера на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.И.С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита извършването на нарушението за безспорно установено. Изтъква, че са били констатирани и други подобни нарушения от страна на дружеството. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна дейност „Хотелиерство и ресторантьорство“, като стопанисвало обектресторант „Панорама“ при хотел „Лонгоз“, находящ се в к.к. „Камчия“, общ.Аврен, обл.Варна. Със Заповед №14/29.04.2021г. работодателят въвел сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца, като служителите следвало да работят по месечни графици, при продължителност на работната седмица, непревишаваща 56 часа.

В посочения хотел на длъжност „сервитьор“ работело лицето КР. Р.

Р.. Въпреки че в предварителния график за отчитане явяването и неявяването на работа за м.август 2021г. били предвидени дневни смени за времето от 08,00ч. до 20,00ч., на 24.08.2021г. Р. полагала труд в рамките на работна смяна от 07,00ч. до 20,30ч.

Н а същата дата от служители на Д „ИТ”-Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в обекта, по повод постъпил сигнал от работници с оплакване, че полагат труд повече от 12 часа и че не се спазват междудневните почивки. Проверяващите пристигнали в ресторанта около 07,30ч. и установили, че св.К.Р. работи, като подготвя масите в ресторанта за закуска. Същата била поканена да попълни декларация във връзка с извършваната проверка и в 07,40ч. Р. изготвила такава, като отразила, че е с работно време е от 07,00ч. до 20.00ч. С оглед установяване основателността на сигнала същият ден след 20.00ч. проверяващите посетили отново обекта и установили, че св.Р. все още е там и отсервира масите. В 2

20.15ч . св.Р. попълнила нова декларация, в която посочила, че работното й време е от 07.00ч. до 20.30ч.

Проверяващите преценили, че служителката е полагала труд през подълъг период от нормативно допустимия. Във връзка с тези констатации на 13.09.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 24.08.2021г. е допуснало посоченото лице, изпълняващо длъжността „сервитьор“, да полага труд в работна смяна с продължителност над 12 часа, при въведено сумирано изчисляване на работното време. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действалата в този момент редакция). Въз основа на съставения акт на 23.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.142, ал.6 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите ПЛ.

Б. Б. и М. ИВ. М., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от попълнените от служителката декларации, от изготвения Протокол за извършена проверка № ПР2127806/13.09.2021г. и др.

По делото като свидетел е разпитана и КР. Р. Р., работила в обекта като сервитьор на посочената дата, която твърди, че е полагала труд от 08,00ч. до 20,00ч., а се е намирала в обекта преди и след посочените часове във връзка с организирания от работодателя транспорт. Заявява и че не е полагала труд в обекта преди 08,00ч., а е закусвала, заедно с други работещи за дружеството лица. Доколкото свидетелката е била в трудово правоотношение с въззивното дружество и следователно не се явява напълно незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни.

Конкретно съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани твърденията на 3

Р., че не е полагала труд повече от 12 часа на датата на проверката. В обратен смисъл са показанията на проверяващите, които са категорични, че Р. е полагала труд, като е сервирала и отсервирала маси и е обслужвала гостите в ресторанта. Доколкото за свидетелите Б. и М. не са установени основания за съмнение в дадените от тях показания, като изявленията им кореспондират напълно на данните от попълнените от самата Р. декларации, съдът намира, че твърденията на последната не са достоверни в достатъчна степен и не опровергават фактическите твърдения в наказателното постановление.

В показанията си св.Р. твърди, че е била притеснена и изплашена от проверяващите и е попълнила декларациите под тяхна диктовка. Същата обаче е посочила като начален час на работната си смяна 07,00ч. не само в първата попълнена декларация, но и във втората такава. Втората декларация е попълнена вечерта, когато свидетелката несъмнено е имала достатъчно време да преодолее първоначалното си притеснение от извършваната проверка и да обмисли ситуацията, като дори сочи, че е контактувала и с майка си за съвет.

Следователно няма основания да се смята, че при попълването на втората декларация Р. е била все още притеснена и изненадана, а напротив- явно същата е отразила правдиво началния и крайния час на работната си смяна.

Изводът за недостоверността на показанията на св.Р. в посочената част се подкрепя и от обстоятелството, че проверката е извършена именно по повод оплаквания от работници за полаган от тях труд в продължение на повече от 12-часови смени.

При така установеното съдът намира, че показанията на св.Р. не са достоверни в достатъчна степен, за да се приеме въз основа на тях, че същата не е полагала труд повече от 12 ч. на процесната дата. Обратното, съдът приема за безспорно доказано, че служителката е полагала труд непрекъснато за времето от 07,00ч. до 20,30ч., което обстоятелство правилно е констатирано от проверяващите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити (в действалата при издаването им 4 редакция). Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 и ал.3 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, за период от един до четири месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, попродължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Шестата алинея на цитираната норма предвижда максимална продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В разглеждания случай работодателят е въвел този начин на организация на работа в обекта, а именно сумирано отчитане на работното време, с отчетен период три месеца.

От коментираните по-горе доказателства е видно, че на процесната дата служителката К.Р. е започнала да полага труд в 07,00ч. и е приключила работа в 20,30ч. Следователно работната й смяна е била с продължителност повече от 12 часа, с което е нарушена нормата на чл.142 ал.6 от КТ.

За констатираното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивното дружество.

Същото има качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от КТ по отношение св.Р., тъй като се явява юридическо лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение и следователно е било задължено да организира работните смени на служителите си съобразно нормативните изисквания. Макар и графиците за работа да са съобразени с ограниченията за максимална продължителност на работните смени, на практика служителката Р. е полагала труд през повече от 12ч., като 5 няма как това обстоятелство да не е било известно на работодателя, предвид работното време на ресторанта и организацията му на работа. Като е допуснало св.Р. да полага труд през повече от 12 часа, дружеството действително е осъществило вмененото му нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.