Решение № 20120 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20120 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110116695 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от С. Н. К. Ш. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД иск за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40026682761/03.07.2024 г., поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване за нищожна клаузата на чл. VI Параметри, регламентираща договорната лихва /годишният лихвен процент/ на 41%, както и клаузата, възлагаща в тежест на ищцата да заплати такси за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в общ размер на 3960,00 лв. /1350,00 лв. за услугата „Фаст“ и 2610,00 лв. за услугата „Флекси“/, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба ищцата твърди, че на 03.07.2024 г. сключила договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40026682761 с ответното дружество, по силата на който й била предоставена сума в размер на 3000,00 лв., която тя се задължила да върне, ведно с с възнаградителна лихва и други такси и разходи на 30 погасителни месечни вноски, при ГПР от 48,64% и ГЛП от 41,00%. Поддържа още, че в процесният договор било включено и задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст” в размер на 1350,00 лева и „Флекси” в размер на 2610,00 лева. Според ищцата процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на 1 потребителите, а ако съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи, в това число клаузите, регламентиращи „допълнителни услуги” „Фаст” и „Флекси”, чиято стойност не е включена и при изчисляване на окончателния размер на ГПР. В тази насока се излагат доводи, че не е спазено изискването договорът да е изготвен на ясен и разбираем за потребителя език, не е посочен реалния размер на ГПР, а е посочена по-ниска от действителната му стойност, тъй като в ГПР не са включени всички разходи по кредита, каквито са „допълнителните услуги” „Фаст” и „Флекси”. Поддържа се, че неясното определяне на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност/недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Излагат се още и доводи, че процесният договор за заем е недействителен и поради противоречие с общите разпоредби на материалния закон, тъй като е сключен при нарушение на добрите нрави, тъй като съдържа нищожни клаузи. Сочи се, че такива клаузи са тази за възнаградителна лихва в размер на 41%, която противоречи на добрите нрави и клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, за което ищцата дължи допълнителни 3960,00 лв. /невключени в ГПР като разход по кредита/. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че договорът за потребителски кредит № 40026682761 е действителен и не противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент. Ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор. Излагат се доводи, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение. Поддържа се, че лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, като двата вида лихва имат различна правна и икономическа същност и не може да има зависимост между тях. Изразява се становище, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която разпоредба приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане. Сочи се, че според практиката на Съда на ЕС 2 непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може, но не във всеки случай представлява решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това, дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Дори да се приеме, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от приложения по делото Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40026682761/03.07.2024 г. се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 3000,00 лева, която сума ищецът се задължил да върне на 30 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 161,42 лева, при ГПР 48,64 % и ГЛП 41,00 %. Видно още от договора е, че ищецът е закупил и пакети от допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които е договорено възнаграждение в размер на 1350,00 лева за първата услуга и 2610,00 лева за втората, платими на равни месечни вноски в размер на 132,00 лева, дължими към месечната погасителна вноска по кредита. С оглед предходното, общото задължение по договора, включващо и задължението по пакетите от допълнителни услуги, възлиза на 8802,37 лева, а общият размер на месечната вноска – 293,42 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори също, че кредитодателят – настоящ ответник е небанкова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства, което не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.

Сключеният между ищеца и ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., 3 постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с Постановление на Министерския съвет. Според чл.19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Видно от данните по делото е, че уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно предвидените в раздел VI Параметри “допълнителни услуги“. Същите представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите попадат в приложното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Релгаментираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора /в този смисъл е и определение от 07.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5843/2020 г. по описа на СГС/. С предвидените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл.19, ал.4 ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля горепосочената правна норма, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл.19, ал.4 ЗПК. Вписаните в договора параметри не кореспондират на 4 изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).