Решение № 1073 от 01.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Стара Загора, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530103019 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Исковете са предявени от К. Е. С. от гр.Стара Загора срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем №......г. за сумата от 800,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 35% и ГПР от 41,72%. Страните са сключили и втори Договор за паричен заем №......г. за сумата от 700,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 35% и ГПР от 40,78%. И по двата договора ищецът заплащал такса „гарант”, която считал за недължима. Ищецът счита двата договора за кредит за изцяло недействителни поради противоречие с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Посоченият в договорите размер на ГПР не отговарял на действителния. В случай, че в ГПР се включвала само възнаградителната лихва не било възможно ГПР да бъде в такива размери. Ищецът счита, че ответникът некоректно е посочил какво се включва в ГПР. Липсвала методика за формирането на ГПР по двата кредита. Завишаването на размера на възнаградителната лихва било нелоялна търговска практика съобразно разпоредбите на ЗЗПотребителите. Наред с това в чл.4 от двата договора било предвидено обезпечение с поръчителство, предоставено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Отпускането на кредитите било обвързано със сключването на договор за поръчителство. Никъде в договорите обаче не било предвидено заплащането на такса „гарант”, която била начислена. Това правело посочените клаузи недействителни поради неравноправния им характер. Начисляването на таксата не било включено в ГПР, което само 1 по себе си също водело до недействителност на двата договора. Договорите за поръчителство били с акцесорен характер и не произвели действие поради недействителността на договорите за кредит. Самите договори за поръчителство били сключени с длъжника, а не с кредитора, което било в противоречие с разпоредбата на чл.138 ЗЗД и съответно лишавало от основание договорите. Кредиторът следвало да провери предварително платежоспособността на кредитополучателя, каквото задължение имал съгласно ЗПК. Клаузата, според която кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение чрез поръчителство на лице одобрено от кредитора, на практика води до увеличаване на задължението на кредитополучателя и съответно до неоснователна печалба за кредитора. Клаузата противоречала на добрите нрави, както и на чл.146, ал.1 ЗЗП. Не без значение бил и фактът, че едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД бил ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна водело и до недействителност на договора за кредит. Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитната сделка не била произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждения на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД също била нищожна. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора.

Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал никаква престация. Поставянето на изискване на сключване на договор за поръчителство срещу възнаграждение противоречало на целта на Директива 2008/48, съгласно която кредиторът трябва да направи предварителна оценка на платежоспособността на потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата на чл.16 ЗПК. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. Отделно от това счита, че предвиденият в договорите размер на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. Предвид изложеното ищецът счита, че договорите за кредит с ответника са изцяло недействителни, а такива са и акцесорните договори за поръчителство. На това основание по договорите се дължала само чистата сума, т.е. неоснователно били заплатени възнаградителна лихва, такси, които подлежали на връщане.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100,00лв., получена неоснователно от ответника по Договор за паричен заем №.......г. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100,00лв., получена неоснователно от ответника по Договор за паричен заем №......г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са 2 неоснователни. Не оспорва сключването на договорите за кредит с ищеца. Твърди, че клаузата на чл.4 от договорите не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Освен това исковете не били насочени срещу надлежния ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, което било самостоятелно юридическо лице. Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Ищецът сам избрал тази форма на обезпечение. Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи.

Ответникът нямал задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи. Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14дневен срок. Договорите за заем отговаряли на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задълженията си за оцени платежоспособността на кредитополучателя. Кредиторът извършил съответните справки за това. Ответникът признава плащането на сумите от 800,00лв. главница и 62,69лв. възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №...г. и сумите от 700,00лв. главница и 62,97лв. възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №......г. Възнаграждението по договорите за гаранция било заплатено по сметка на гаранта, поради което не следвало да се претендира от ответника. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приетото като писмено доказателство копие на Договор за паричен заем №......г., ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да представи потребителски кредит под формата на заем на ищеца в размер на 700,00лв., която сума, ищецът се е задължил да върне на 24 броя седмични вноски при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40% и годишен процент на разходите – 49,05%. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по кредита със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от Заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

3

Видно от приетото като писмено доказателство копие на Договор за паричен заем №........г., ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да представи потребителски кредит под формата на заем на ищеца в размер на 800,00лв., която сума, ищецът се е задължил да върне на 11 броя вноски при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35% и годишен процент на разходите – 41,69%. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по кредита със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от Заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно. От заключението на вещото лице се установява, че при изчисление на ГПР по тези договори е включена единствено възнаградителната лихва по договорите. Установява се, че във връзка с Договор за паричен заем №......г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №........г., предоставено от „Файненшъл България“ ЕООД при възнаграждение за поръчителя в размер на 321,97лв., платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 29,27лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски за паричен заем. В случай, че при изчислението на ГПР по този договор се включи и възнаграждението на гаранта по договора – вещото лице пресмята, че годишният процент на разходите би възлязъл на 519,65%. Установява се, че във връзка с Договор за паричен заем №.......г. е сключен друг Договор за предоставяне на поръчителство №.....г., предоставено от „Файненшъл България“ ЕООД, при възнаграждение за поръчителя в размер на 406,80лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 16,95лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски на паричния заем. В случай, че при изчисляване на ГПР по този договор се включи и възнаграждението на гаранта по договора – вещото лице изчислява, че годишният процент на разходите по този договор би възлязъл на 967,89%. Установява още, че възнаграждението за гаранта е събрано от „Изи Асет Мениджмънт“АД, за сметка на „Файненшъл България“ ЕООД. По Договор за паричен заем №.......г. ищецът е заплатил сума в общ размер – 1184,66лв., от която 62,69лв. договорена лихва, 800,00лв. главница и 321,97лв. по договор за гаранция. По Договор за паричен заем №..........г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 1169,77лв., от която 62,97лв. – договорена лихва, 700,00лв. главница и 406,80лв. – по договор за гаранция.

4

С оглед заключението на вещото лице, ищецът е увеличил размерите на предявените искове, като същите се считат предявени за сумите, както следва: 384,66лв. - недължимо платена сума по Договор за паричен заем №...... г. и 469,77лв. - недължимо платена сума по Договор за паричен заем №........г.