Решение № 133 от 29.12.2025, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Средец, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20252170100416 по описа за 2025 година

Делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявена искова молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК: 115552190, с адрес: гр.

Пловдив, ******, законни представители: Здравко Огнянов Братоев, Йоахим Гасер, Стойко Здравков Вълчев – членове на Съвета на директорите и прокурист Д.Т.К., чрез юрк. Н.П. с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ******, имейл адрес; **** против „ПЪЧКОВ“ ООД, с ЕИК: 202529463, с посочени в исковата молба седалище и адрес на управление: обл. Бургас, с. Дебелт, ул.

„Спартак“ №13, със законни представители: Веска Атанасова Пъчкова и Атанас Тодоров Пъчков за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 607.10 лева за вложени материали и труд за възстановително-ремонтни дейности на увредено имущество. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия. В качеството си на оператор на разпределителната мрежа ищецът е собственик на същата за определената му лицензионна територия и осигурява управлението и поддържането на тази мрежа.

Излага се, че на 16.05.2025 г. при извършване на нерегламентирани изкопни дейности, ответникът „ПЪЧКОВ“ ООД поврежда кабелна линия Средно напрежение (СрН), в участък Възлова станция „Дебелт“ - ТП Котелно.

Повреденото имущество представлява два броя кабели средно напрежение. За установяване на обстоятелствата във връзка с увреждането, настъпилите щети 1 и причинно- следствената връзка, на 16.05.2025 г. е съставен Констативен протокол, подписан от свидетеля Н.М.С. - кмет на с. Дебелт и от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - Д.Д.Д. и И.Х.И., двамата на длъжност ел. монтьор.

Релевира се, че вложените материали и труд за отстраняване на нанесените щети са описани подробно в Калкулация № 4/09.06.2025 г. и са, както следва:

1./ материали: 2 бр. муфа СрН на стойност 60,92 лв. (без ДДС) ;

2./ труд:

- направа на 2 бр. кабелна муфа на кабел СрН с ПЕИ за един фазов проводник на обща стойност 336,67 лв. (без ДДС)

- обезопасяване на работно място и допускане до работа от присъединителни съоръжения СрН, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на стойност 108,33 лв. (без ДДС).

Твърди се, че за посочените суми в общ размер от 607,10 лв. с ДДС е издадена фактура № 5000686876/25.06.2025 г.

Излага се, че до този момент горепосочените суми не са заплатени.

Поради това за „Електроразпределение“ ЕАД възникнал правен интерес за образуване на съдебно производство срещу ответника.

Иска се, да бъде постановено решение , с което „ПЪЧКОВ“ ООД, с ЕИК: 202529463, да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК: 115552190, сумата в общ размер на 607,10 лв. - стойност за вложени материали и труд за възстановително - ремонтни дейности на увреденото имущество на ищеца, както и законна лихва върху горепосочената главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на горепосочената сума.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника „ПЪЧКОВ“ ООД, с ЕИК: 202529463.

Не посочва възражения, като представя доказателства за извършено плащане към ищеца в размер на главницата и законната лихва, които се претендират с исковата молба.

Оспорват се претендираните разноски, тъй като не е даден повод за завеждане на делото, както и че разноските следва да са в минимален размер с оглед развитието на производството, действията извършени от ищеца и липсата на правна и фактическа сложност.

В проведено съдебно заседание, ищецът редовно призован не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 3468/12.12.2025 г. чрез ССЕВ от ю.к.

Н.П. - Щ. моли да се даде ход на делото и заседанието да се проведе без участието на представител на ищцовото дружество. Няма възражения по проектодоклада. Потвърждава, че на 14.10.2025 г. - след подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото гр.д., длъжникът е изплатил претендираните от „Електроразпределение Юг“ ЕАД главница и законна лихва. Останали са неплатени сторените в настоящото производство разноски. По същество на спора моли да бъде отхвърлен иска, поради 2 извършено в хода на производството плащане. Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, ответникът, редовно призован не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД.

Искът е допустим, доколкото е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

В тежест на ищцовата страна е да докаже съобразно правилата на чл.

154, ал. 1 от ГПК съществуването на фактите, които са породили нейната претенция, като следва да установи в условията на пълно и главно доказване, както кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, определена от съда като квалификация на заявената искова претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност за ответника, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -делинквент.

За установяване на останалите предпоставки н а деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

Ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване положителния факт на погасяване на задължението, както и направените възражения.

Не се спори, че ищецът, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия. В качеството си на оператор на разпределителната мрежа ищецът е собственик на същата за определената му лицензионна територия и осигурява управлението и поддържането на тази мрежа.

Не е спорно, че на 16.05.2025 г. при извършване на нерегламентирани изкопни дейности, ответникът „ПЪЧКОВ“ ООД поврежда кабелна линия Средно напрежение (СрН), в участък Възлова станция „Дебелт“ - ТП Котелно.

Повреденото имущество представлява два броя кабели средно напрежение. За установяване на обстоятелствата във връзка с увреждането, настъпилите щети и причинно- следствената връзка, на 16.05.2025 г. е съставен Констативен протокол, подписан от свидетеля Н.М.С. - кмет на с. Дебелт и от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - Д.Д.Д. и И.Х.И., двамата на длъжност 3 ел. монтьор.

Не е спорно, че вложените материали и труд за отстраняване на нанесените щети са описани подробно в Калкулация № 4/09.06.2025 г. и са, както следва:1./ материали: 2 бр. муфа СрН на стойност 60,92 лв. (без ДДС) ;

2./ труд:направа на 2 бр. кабелна муфа на кабел СрН с ПЕИ за един фазов проводник на обща стойност 336,67 лв. (без ДДС), обезопасяване на работно място и допускане до работа от присъединителни съоръжения СрН, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на стойност 108,33 лв. (без ДДС). За посочените суми в общ размер от 607,10 лв. с ДДС е издадена фактура № 5000686876/25.06.2025 г.

От представените по делото доказателства е видно, че претендираното притезание е погасено посредством плащане, а именно: сумата в размер на 620,66 лева е платена от ответникът „ПЪЧКОВ“ ООД по сметка на ищцовото дружество. При това положение, искът за сумата в размер на 607,10 лв. стойност за вложени материали и труд за възстановително - ремонтни дейности на увреденото имущество на ищеца, както и законна лихва върху горепосочената главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на горепосочената сума, следва да се отхвърлят, поради погасяването на вземането, чрез плащане в хода на процеса.

Налага се извод, че в настоящото производство, предявените искове са доказани по основание и размер.

Следва обаче да се посочи, че Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например, ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска.

Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материално правното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.

235, ал. 3 от ГПК.

Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, е платена сумата в размер на 607,10 лв. - стойност за вложени материали и труд за възстановително - ремонтни дейности на увреденото имущество на ищеца, както и законна лихва върху горепосочената главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на горепосочената сума.

Т. е., към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца по отношение на главницата е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът 4 намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след подаване на Исковата молба следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главницата и законна лихва.

Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователни предявените искове, поради погасяването й, респективно следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото се претендира законната лихва върху главницата върху сумата в размер на 607,10 лв. - стойност за вложени материали и труд за възстановително - ремонтни дейности на увреденото имущество на ищеца, от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.08.2025г. до окончателното изплащане на горепосочената сума – 14.10.2025г., то следва също да бъде отхвърлен, поради плащане в хода на процеса.

По отговорността за разноски:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г. е прието, че, по общо правило, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато, след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл, с оглед правилото Per argumentum a contrario (по аргумент на/от противното), следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът, с поведението си, не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на делото, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Освен това, в срока за отговор, предявеният иск не е признат от ответника. На ищеца следва да се присъдят разноски. Претендират се разноски в исковото производство в размер на 50 лева за внесена държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от 5