Решение № 19976 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19976 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110131191 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

04.12.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На деветнадесети октомври година две хиляди двадесет и трета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Цветелина Гергова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 31191 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. ***********, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ***********. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 12.10.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от общо 4 391,14 лв., от които: сумата 3 622,13 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 49, находящ се в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до месец март 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 4 391,14 лв. за целия имот. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „М.Е. – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Г. Б., че ответницата дължи на „Т.С. – гр. София, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 4 391,14 лв., от които: сумата 3 622,13 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до 2 окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата М. Г. Б. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва доставянето на топлинна енергия.

Твърди, че общите условия не обвързват ответницата. Оспорва начина на начисляване на топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземанията.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции.

С определение от 15.09.2022 г. „М.Е. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „М.Е., редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 58369/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 19.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. Г. Б. е осъдена да заплати на „Т.С. сумата от 3 622,13 лв. – главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ***************, ап. 49, с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 137,84 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 87,84 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „М.Е., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № ***** от 27.08.2002 г., сключен между „М.Е. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

*************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 26, том I, нот. дело № 826 от 1982 г. на нотариус при СРС, се установява, че Г.Г.Б. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 49, находящ се на адрес: гр. ***********. От представения заверен препис от удостоверение за наследници № **** от 18.09.1995 г., издадено от ТОА“Оборище“ – гр. София, се установява, че Г.Г.Б. е починал на 04.09.1995 г. и е оставил за свой единствен наследник ответницата М. Г. Б.. Видно от приетия като доказателство заверен препис от молба – декларация от 01.11.1999 г. ответницата е направила искане за откриване на партида на нейно име за абонатен № *****.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „М.Е. са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 3 091,20 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 3 688,70 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 597,50 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на 4

Закона за измерванията, като проверката има валидност до 12.03.2022 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до месец март 2020 г. са в размер на 3 601,76 лв. за главница и 716,36 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода е била изготвена една изравнителна сметка.

Вещото лице също така установява, че за процесния период не са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ******************, на който адрес е открита партида на абонатен № *****. Не се спори, че ответницата е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния период, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.