Решение № 2080 от 07.11.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, ……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 29.09.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 6297 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.625 ТЗ.

Молителят „У.Б.” АД твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, в разМ.на 25 098 448.82 евро или левовата им равностойност в разМ.на 49 088 299.15 лева.

Твърди наличие на Договор за банков кредит № 001 от

11.12.2007 година и три анекса към него. По силата на договора за кредит, изменен с анексите, съответно от 17.08.2009 г., 03.11.2009 г. и 30.07.2010 г. прехвърлителят на търговското предприятие „Б.-К.“ ЕООД е получил от „У.Б.“ АД кредит в разМ.на 15 000 000 евро срещу задължението да заплати възнаградителна лихва, лихва върху просрочената главница и наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва.

За обезпечаване на всички вземания на „У.Б.” АД, произтичащи от горецитирания договор за банков кредит

№001/11.12.2007г„ като главница и лихви, е биЛ.учредена ипотека с договор, сключен във формата на нотариален акт № 84, том IX, per. № 5955, дело № 1558 от 15.12.2007 г. на Нотариус М.В., с per. № 370 на НК, вписан в

Агенцията по вписване към Министерството на правосъдието, служба по вписване гр. Бургас като акт № 86, том III, дело №2798/2007г., вх. peг. № 3553/15.12.2007 година.

Длъжникът-отчуждител на търговското си предприятие „Б.-К.“ ЕООД не е платил дължимите суми, като падежът на последната вноска по договорения погасителен план е

30.06.2013 година.

С договор за прехвърляне на предприятие сключен на 17.02.2016 година и вписан в търговския регистър на 29.02.2016 година, „Б.-К.“

ЕООД е прехвърлиЛ.на „Л.М.Б.“ ЕООД търговското си предприятие, част от което се явява процесното задължение.

Поради неплащане на задълженията на солидарните длъжници „Б.-К.“ ЕООД и „Л.М.Б.“ ЕООД към „У.Б.” АД, възникнали по Договор за банков кредит №001/11.12.2007 г. и анексите към него и от договора за прехвърляне на предприятието на „Б.-К.“ ЕООД, сключен на 17.02.2016 година, и вписан в търговския регистър на 29.02.2016 година, както и поради невъзможността да бъде изпълнено изискуемото парично. задължение по горепосочената търговска сделка, счита „Л.М.Б.“ ЕООД е неплатежоспособен.

Сочи като начална дата на неплатежоспособност

- 31.10.2011 година, датата на която е възникнало задължението за праводателя на търговското предприятие „Б.-К.“ ЕООД да заплати на „У.Б.” АД просрочените задължения по договора за кредит, а именно: дължимата главница в размер на 15 000 000 евро, дължимите лихви, съгласно договора за кредит 8 969 869.49 евро и законна лихва за забава 1 128 579.33, призната им от съда със заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от

ГПК, съответно за периодите - от 13.10.2012 г. до 21.07.2016 г. - 904 469.27 евро върху 2 300 000 евро, като част от общо дължимата главница от 15 000 000 евро; от 23.08.2014 г. до 21.07.2016г. - 38 926.73 евро върху 200 000 евро, като част от общо дължимата главница от 15 000 000 евро и от 12.12.2015 г. До 21.07.2016 г. - 185 183.33 евро, като част от общо дължимата главница от 15 000 000 евро. Като купувач на търговското предприятие на длъжника „Б.-К.“ ЕООД, „Л.МЕР Б.“ ЕООД е придобил качество на солидарен длъжник на задължението, такова каквото е съществувало към момента на придобиване на предприятието и от датата, когато е възникнало, без значение, че приемателят е регистриран като юридическо лице в по-късен момент.

Моли да бъде обявена неплатежоспособността на „Л.М.Б.“

ЕООД, ЕИК *******, като се определи 31.10.2011 година като нейна начална дата и се открие производството по несъстоятелност Ответникът оспорва иска.

Прави възражение за погасителна давност относно твърдяните от ищеца вземания.

Сочи, че праводателят му - „Л.Б.” ЕООД и трети физически лица са били собственици на отделни имоти в землището на град Царево, Бургаска област. Всички собственици са били приели единодушно решение, да обединят земите си в един общ парцел, върху който парцел да се изгради от третото лице-инвеститор „Б.-К.” ЕООД обект Курортен комплекс „К.Д.К.”. След изграждането му, отделните обекти от комплекса /апартаменти, гаражи и други - видно от нотариалния акт за ОПС/ са щели да се разпределят между участниците в Проекта. Финансиране на проекта е било осигурено от „У.Б.” АД, чрез подписване на тристранен Договор за банков кредит № 001 /11.12.2007 г.

„У.Б.” АД е предоставяла парични средства по първоначалния договор за финансиране на изграждането на етап „Груб строеж” на КК „К.Д.К.”. В последствие, въпреки подписаният втори Договор за банков инвестиционен кредит № 001 /11.01.2010 г. в размер на 10 млн.евро, тези средства не са били отпуснати, поради което и строителството е било спряно. Проектът не е реализиран довело до невъзможност да се реализира печалба.

Твърди, че на публична продан са били изнесени

318 обекта от КК „К.Д.К.”, гр.Царево при начална цена от 12,790,262.15 лева Проданта е по искане на взискателя „У.Б.” за имотите, които са им предоставени в ипотека, като банката се е съгласила с оценката на вещите лица и е дала правото на

ЧСИ да проведе публичната продан на тази цена, приемайки я за реална. Съгласно Нотариален акт № 5 /17.05.2006 г. на Нотариус В.В.с рег.№ 370 на Нотариалната камара за учредяване на ОПС и приложения Разчет на РЗП на Курортния комплекс, в същият са изградени на етап „Груб строеж” общо 989 /деветстотин осемдесет и девет/ обекта. Счита, че при съпоставка на броя на изградените обекти в КК „К.Д.К.”, гр.Царево, спрямо изнесените на публична продан

/3 към 1/, ще се получи минимални цена съобразно експертната оценка на ЧСИ на обектите построени в комплекса в размер на 38,400,000 /тридесет и осем милиона и четиристотин хиляди/ лева, т.е. активите са в размер на 40 млн.лева, задължения в размер на 33 млн.лева.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно наличието на сключен Договора за банков кредит № 001 от 11.12.2007 г. между молителя „У.Б.” АД и „Б.К.” ЕООД, изменен с анекси от 17.08.2009 г., 03.11.2009 г. и 30.07.2010 г., както и относно изпълнение на задължението на банката за предоставяне на заетата сума.

С Анекс № 2 от

03.11.2009 г., след приключване на гратисният период до 30.10.2010 г. е изменен погасителния план, като главницата е следвало да се погасява на следните вноски : до 31.10.2010 г. - 3 млн.евро, - до 30.06.2011 г. - 600 х.евро, до 31.10.2011 г. - 3,6 млн.евро, - до 31.06.2012 г. - 1,2 млн.евро, до 31.10.2012 г. - 3,6 млн.евро, - до 31.06.2013 г. - 3 млн.евро.

Постигнато е било съгласие и за изменение на годишния лихвен процент за редовен дълг, лихвения процент за просрочена главица и наказателния лихвен процент.

С Анекс № 3 от 30.07.2010 г. страните отново са внеси изменение в правоотношението: начислената от края на април 2010 г. до датата на анекса, че бъдещо дължимата лихва за редовен дълг по т.4.1 от Договора за периода до края на м.авг.2010 г. се ще се дължи на 30.09.2010 г.; прието е за безспорно наличието на забава относно лихва за просрочиев размер на 135 661 80евро., като част от нея е била опростена (над сумата 27 132,36евро ), като е договорен срок за плащане до 30.09.2010 г.

Съгласно извлеченията от счетоводните книги на молителя, изискуемата от 30.06.2013 г. неизплатена главница по договора е в размер на 15 000 000евро, отразена и в счетоводните записвания на ответника; дължимата лихва от 30.09.2010 г. е 8 969 869,48 евро, както и дължима законна лихва от 22.07.2016 г.

По делото са били представени инвентаризационни описи, главна книга, аналитичен дневник, оборотни ведомост от 17.12.2016 г., както и ГФО за и 2016 г., чието съдържание е било оспорено от молителя. Във връзка с оспорването им e била допусната допълнителна задача, като съдът е указал на ответника да предостави на ВЛ първичните счетоводни документи, въз основа на които са били изготвени ГФО. Указанията на съда не са били изпълнени.

По делото е било изслушано заключение на ССЕ, чието заключение е оспорено от ответника във връзка с оспорване на документите въз основа на които е било изготвено. Това е наложило изслушване на допълнителна ССЕ, която да даде отговор дали е налице съответствие на първичните счетоводни документи със записите в ГФО, за което и ответникът е бил задължен да предостави достъп на ВЛ до счетоводните си записвания, с оглед установяване на верността на счетоводните отразявания, което не е било изпълнено. Експертизата

(стр.270 ГПК) е дала отговор на поставените задачи при отчитане на заявените от молителя оспорвания, след извършване на корекция на балансовите записвания, както следва: коеф. обща ликвидност към 31.12.2016 г. и 31.03.2017 - 0,5, съотв. 0,58; коеф. бърза ликвидност - 0,013 съотв. 0,013; коеф незабавна и абсолютна ликвидност - 0,0; коеф. на финансова автономност - -0,60, съотв -0,60 ; коеф. задлъжнялост - 2,5, съотв.2,59.

По делото е бил представен баланс към 31.12.2015 г. на прехвърлителя на търговското предприятие - "Б.К."ЕООД, от който се установява наличие на преоценка на активи, от където е бил реализиран резерв в размер на 3 598 000лв

Представени са и заповеди за изпълнение на парични задължения по чл.417 ГПК, срещу които няма данни за са били подадени възражения, като ответникът не спори, че въз основа на тях са били образувани изпълнителни дела срещу длъжниците „Б.К.” ЕООД и "Л.Б."ЕООД.

На 17 февруари 2016 г. „Л.М.Б.” ЕООД е придобило чрез покупко- продажба търговското предприятие на „Б.К.” ЕООД, по силата на който придобива в съвкупността им активите, задълженията и фактическите отношения които съществуват в прехвърленото предприятие.

По делото е представено удостоверение от ЧСИ Д.Н.и Х., относно неизплатени задължения от "Б.К."ЕООД и "Л.Б."ЕООД.

Съгласно приобщените справки ответникът не притежава недвижими имоти и автомобили.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Между ищеца и праводателя на ответика -

„Б.К.”

ЕООД е бил сключен валиден договор за кредит по см. на чл.430 ТЗ. При установено наличие на това правоотношение и изпълнение на задължението на банката да предостави договорната сума, в тежест на кредитополучателя, придобил задълженията включени в търговското предприятие, е да установи извършеното погашение на задълженията по договора - главници и възнаградителни лихви в предвидените срокове.

По делото такива доказателства не да представени, поради което и следва да се приеме, че вземанията са в установения в извлечението от сметки, установен от заключението на ССЕ и твърдян от молителя размер.

Ответникът е направил възражение за давност, както и възражение, че банката не е изпълнила друг договор за банков кредит, което е станало причина да не може да извърши строителството на проектираните сгради, явяващо се в причинно следствена връзка с неизпълнението на ответното дружество.

Препис от молбата по чл.625 ГПК е бил връчен на ответника по реда на чл.619, ал.1 ТЗ на 19.10.2016 г., тъй като е върната с отбелязване, че фирмата не се намира на вписания в ТР адрес на управление.

Отговорът на ИМ е бил депозиран на 26.01.2017 г., т.е. след изтичане на 1м. срок за отговор(19.11.2016 г.)

Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК( РЕШЕНИЕ № 85 ОТ

17.06.2011 Г. ПО Т. Д. № 682/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС). Преклудирано е и правото на възражения основани на самостоятелни противопоставими на ищеца права, извън оспорването на правопроизводящите твърдяни в ИМ факти. Това мотивира съда да не разглежда тези възражения.

С оглед на пълнота следва да се отбележи, че дори да беше направено своевременно възражението за давност, то би било неоснователно по отношение на главницата, тъй като при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.