Решение № 22340 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22340 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110152276 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Т. С. Ш.. Ищцата твърди, че на 29. 04. 2022 г. сключила договор за заем с ответника А. К. Ш., по силата на който на същата дата с платежно нареждане предоставила на ответника парична сума в размер на 4 000 лева, част от общо уговорения заем в размер на 6 250 лева. След това на 31. 05. 2022 г. с две платежни нареждания в размер на 2 000 лева, съответно 250 лева, ищцата предоставила на ответника и останалата част от уговорения заем. Страните се били уговорили ответникът да върне на ищцата така предоставената сума в размер на 6 250 лева в едногодишен срок, считано от 29. 04. 2022 г. Въпреки изтичането на срока и многобройните покани на ищцата, ответникът така и не изпълнил задължението си.

Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 6 250 лева, представляваща паричен заем, предоставен с платежни нареждания от 29. 04. 2022 г. и от 31. 05. 2022 г., ведно със законовата лихва от 21. 09. 2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание последният твърди, че е изпълнил задължението си по договора за заем, като е погасил изцяло задължението си към ответницата, включително адвокатския хонорар на нейния процесуален представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна и след отстраняване на нередовности по отношение на документа за внесена държавна такса и на пълномощното на процесуалния представител, отговаря на изискванията за редовност и допустимост съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на исковата претенция съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД. В тежест на 1 ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, а именно валидното сключване на договор за заем, че е заплатила с платежни нареждания в полза на ответника парична сума в размер на общо 6 250 лева, както и основанието за заплащането на тази обща сума. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ищцата заетата сума в размер на 6 250 лева.

Наличието на правен интерес у ищеца е абсолютна процесуална предпоставка, за да може едно гражданско дело както да бъде образувано, така и да не бъде преждевременно прекратено. До момента на произнасяне на съда с крайния акт по същество обаче наличието на правен интерес е единствено твърдение на ищеца. Дали в действителност последният разполага с такъв се установява окончателно с крайния акт по същество. В настоящото производство ищцата посочва, че след депозирането на исковата молба, но преди първото съдебно заседание по делото, е получила изпълнение от страна на длъжника. Ответникът също твърди, че е погасил дълга си по процесния договор за заем - предмет на настоящото производство. Доколкото обаче ищцата нито е оттеглила предявения иск (макар и да е разполагала с такова потестативно право, тъй като извършеното от ответника плащане е преди първото заседание по делото, респективно не е необходимо съгласие на ответната страна за упражняване на оттеглянето - по арг. от чл. 232, изр. 1 ГПК), нито е извършила отказ от иск, между страните все още има спор, който следва да бъде решен със съдебен акт, който акт да се ползува със сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая извършеното от ответника - длъжник плащане по процесния договор за заем е факт, който следва да бъде съобразен. Така извършеното плащане не просто не се оспорва от ищцовата страна, а напротив - именно ищцата е признала наличието на изпълнение от страна на своя контрахент. Поради това макар и да не са представени доказателства, че дължимата по сключения между страните договор за заем сума в действителност е платена, при наличието на пълно съвпадение на твърденията на ищцата и на ответника съдът приема този факт за безспорен, респективно неподлежащ на доказване.

Следва да бъде съобразено, че в исковата молба освен главница се претендира също и лихва за забава. По своята правна същност мораторната лихва при наличието на договорни отношения представлява едно акцесорно задължение на длъжника, който не е изпълнил на падежа, да заплати обезщетение на кредитора за допуснатото просрочие. След като между страните не съществува спор по отношение на главното задължение - да се върне главницата по договора за заем, следва да се приеме, че искането на ищеца за присъждане на законова мораторна лихва също е основателно. В настоящия случай ищцата не е предявила отделен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но претендира законова лихва от 21. 09. 2023 г. (датата на входиране на исковата молба) до окончателното й изплащане, а поради установената дължимост на главния дълг, настоящият съдебен състав счита че искането за заплащане на законова лихва за забава също е основателно. От друга страна, следва да бъде посочено, че ищцата не е конкретизирала на коя дата е било извършено плащане от страна на ответника, така че да бъде установено до кой момент е дължима лихва за забава.

На следващо място, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК посочва, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящото производство обаче правният спор няма връзка към нито една от двете законови хипотези на цитираната разпоредба. С 2 неизпълнението на задължението си по договора за заем ответникът е дал повод за завеждане на иска и обстоятелството, че е изпълнил задължението в един последващ момент не заличава с обратна сила качеството му на неизправен длъжник по процесния договор. В хода на процеса ответната страна не е признала самия иск, признала е вземането и то конклудентно, като е платила изцяло задължението си.

Доколкото обаче от процесуалното поведение на ищцата се заключава, че последната нито оттегля заведения иск, нито прави отказ от иск, съдът следва да се произнесе по така заведена искова претенция по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.

1 ЗЗД, като отхвърли последната поради погасяване на материалното право на кредитора с оглед на полученото от длъжника изпълнение. С извършеното плащане на кредитора неговият правен интерес за частта от дълга, която се явява главница, е отпаднал. Доколкото обаче длъжникът е бил в забава, за последния е възникнало и второ акцесорно задължение - за заплащане на лихва за забава (ако такава бъде претендирана в хода на процеса, а в случая ищцата е поискала и присъждане на мораторна лихва). Претенцията на ищцата за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на предявяването на исковата молба до окончателното плащане на вземането се явява основателно. Тъй като нито една от страните не е представила доказателства за точния момент на извършването на плащането, първостепенният съд следва да приеме, че то е било направено на датата на потвърждаването му от ищцата – с молбата й от 14. 05. 2025 г. Изчислено чрез лихвения калкулатор на Националната агенция за приходите, това обезщетение за забава възлиза на 1 404 лева и 72 стотинки.

Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди разноските в полза на ищцата. Тя е сторила разноски за държавна такса в размер на 250 лева. Що се отнася до адвокатското възнаграждение, ищцата е представила договор за правна защита и съдействие, който удостоверява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева. От друга страна, според текста на договора това адвокатско възнаграждение е трябвало да бъде заплатено по банков път в деня на сключването му.

Доколкото ищцата не е представила доказателства за заплащането му по банков съд, то съдът е длъжен да приеме, че тя не е доказала да е сторила разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.

240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищцата Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., срещу ответника А. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., за заплащане на сумата от 6 250 лева, представляваща главница по сключен между двамата договор за заем от 29. 04. 2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответника А. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: . да заплати в полза на ищцата Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., сумата в размер на 1 404 лева и 72 стотинки, представляваща законна лихва за забава, начислена от 21. 09. 2023 г. до 14. 05. 2025 г.

3

ОСЪЖДА ответника А. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: . да заплати в полза на ищцата Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4