Определение № 886 от 25.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500534 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №161 от 27.02.2026 г. на РС – Карнобат , постановено по частно гр.д.№227/2026 г. , с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против С. Е. И. .

Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд е приел , че не са представени доказателства , установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя.

Предпоставка за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК е неговата редовност от външна страна. Т.е. – заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства , които са от значение за възникването , съществуването и изискуемостта на вземането. Когато вземането произтича от договор се прилага договора. Заповедният съд следва да извърши преценка относно действителността на договора , в частност – да установи наличието на неравноправни клаузи. При наличие на общи условия към договора следва те да бъдат приложени. Изложени са основанията , на които според жалбоподателя трябва да отговаря заявлението. Според жалбоподателят законът не поставя изискването да бъде извършена проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителския договор – т.е. дали е 1 налице материално правна легитимация. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните в облигационното правоотношение като това изменение става със сключването на нов договор с трето лице – цесионер без да е необходимо съгласието на длъжника. Този договор за цесия обаче не може да се счита нито като потребителски договор , нито като изменение на потребителския договор по смисъла на чл.410 ал.3 от ГПК за да бъде изискван и той. Договорът за цесия е неформален , не е предвидена форма за неговата действителност, страната прави извод , че не е задължително той да е в писмена форма. Поради това за да бъде редовно заявлението по чл.410 от ГПК то трябва да е редовно от външна страна да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона и добрите нрави , да не се основава на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това , длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411 ал.2 от ГПК.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е било подадено заявление пред РС – Карнобат против С. Е. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: **********,за осъждането му да заплати дължимите по сключен „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 от една страна и С. Е. И., от друга страна договор за потребителски кредит № 5408418 от дата 31.03.2025 г., по силата на който дружеството му е предоставило сумата в размер на 300,00 лева /153,39 EUR/, като кредитополучателя се е задължил да върне предоставената по договора парична сума, ведно с уговорената лихва до 26.06.2025 г., при което общата стойност на плащанията по кредита са в размер на 318.84 лв. / 163,02 1 .

В заявлението са били изложени твърдения , че на 31. 03. 2025 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция с № 5408418 между „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/ и С. Е. И.. С този договор дружеството - гарант се е задължило да изплати всички парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ако потребителят И. не изплати задълженията си по договор за паричен заем в указания му срок. За това задължение на 2 дружеството гарант, заемополучателя дължи възнаграждение на дружеството гарант в размер на 101.16 лева- разсрочени на месечни вноски .

Заявителят твърди, че е цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01. 02. 2024 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, като с подписването на 04. 11. 2025г.. на Приложение № 1 към договора, вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу С. Е. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5408418 от дата 31.03.2025г. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството кредитор. Твърди, че в договора за заем се съдържа изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и на длъжника е изпратено уведомително писмо за станалата продажба на вземането,, поради което вземанията по двата договора с И. изцяло ведно с всички привилегии , обезпечения са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ Също така се твърди , че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника е бил уведомен за извършената продажба.

При разглеждане на заявлението районният съд е констатирал , че въпросният договор за цесия между„Файненшъл България“ ЕООД „и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Не са били приложени никакви доказателства за това , че вземането от С. И. е било прехвърлено чрез цедиране на заявителя както и не са били приложени доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това с Разпореждане рег. № 553 / 19.02.2026 г., с което е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, както и доказателства, че дължимата сума е заплатена от „Файненшъл България" ЕООД на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по този начин е встъпило в неговите права като кредитор на длъжника И., и в тази връзка е придобило правото да предяви регресна претенция, както и да прехвърли вземането си срещу този длъжник на настоящия заявител по заповедното производство. Разпореждането е изпратено по ЕПЕП , каквото е било искането на заявителя и е получено от него . На 26.02.2026 г. е депозирана 3 молба от заявителят, която по своята същност представлява становище на същия, че не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане., като не са били представени изисканите доказателства:- договор за цесия ведно с приложенията , от които да е видно че на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са били прехвърлени вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу С. И. , както и доказателства , че извършеното прехвърляне – цесия е била уведомена на длъжника и на коя дата е станало това. Поради това – че не са били изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в дадения тридневен срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителя съдът е счел , че не следва да издава заповед за изпълнение на претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. чл.410 ал.3 от ГПК и поради това е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против С. Е. Д. ,като е прекратено производството по делото.

Жалбата от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е допустима депозирана е от надлежна страна в производството по чл.410 от ГПК – заявителя за издаване на заповед за изпълнение в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Страната има правен интерес от обжалване на съдебния акт на първоинстанционния съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното В случая е налице заповедно производство по чл.410 от ГПК.Заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение от длъжник , вземането срещу който му е цедирано от кредитодателя на длъжника С. Е. И. .

В процесния случай съдът е преценил , че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК и е дал тридневен срок на заявителя тези изисквания да бъдат изпълнени. Заявителят е представил само документ за внесената държавна такса като вместо изпълнение по визираните от съда указания е изложил теоретични постановки относно характера на производството по чл.410 от ГПК. Изложените съображения , както и тези в частната жалба са принципно правилни, но не касаят пряко 4 проблематиката в настоящия случай. Съдът е констатирал липсата на достатъчно данни в заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД във връзка с изискванията на чл.410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127 и 128 от ГПК , касаещи обстоятелствата във връзка с извършената цесия – както самия договор за цесия , така и уведомлението до длъжника за нейното извършване.

Настоящата инстанция намира , че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни. Последиците за заявителя от неизпълнението са достатъчно ясни , същите са визирани и в чл.411 от ГПК : - заповед за изпълнение не се издава когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност в дадения му тридневен срок от съобщението. В процесния случай заявителят не е изпълнил указанията на съда и законосъобразно – напълно в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като не е издал заповед за изпълнение. При липсващите данни същият не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви , въз основа на които е отказано издаването на заповед за изпълнение са правилни и в съответствие с разпоредбите в закона като настоящата инстанция ги възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение с последиците по закон. Мотивиран от горното и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. С чл.410 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане № 161 от 27.02.2026 г. , постановено от РС – 5

Карнобат по гр.д.№227/2026 г.по описа на същия съд , с което изцяло е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Е. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6