Решение № 5889 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5889 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110114530 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.

К. Д., В. Д. Д. и К. Д. Д. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответниците да заплатят следните суми:

Д. К. Д. - 4/6 - за следните суми: 11,30 евро (22,10 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: ********* за периода от м.01.2022г. - м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 2,66 евро (5,21 лв.) мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 07.03.2025г.

В. Д. Д. - 1/6 - за следните суми: 2,83 евро (5,53 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: ********* за периода от м.01.2022г. - м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 0,66 евро (1,30 лв.) мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 07.03.2025г.

1

К. Д. Д. - 1/6 - за следните суми: 2,83 евро (5,53 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: ********* за периода от м.01.2022г. - м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, 0,66 евро (1,30 лв.) мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022г. до 07.03.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, доколкото В. М. Д. (наследодател на ответниците) и Д. К. Д. са били собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който признават предявените искове. Молят в случай, че ищецът претендира разноски да му бъдат присъдени такива в минимален размер.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че предвид направеното с отговора на исковата молба изрично признание на исковата претенция от страна на ответниците, потвърдено с молба от 18.03.2026 г. и в о. с. з., проведено на 24.03.2026 г., от 2 процесуалния представител на ответниците, е налице направено от ответната страна изрично признание на исковата претенция, както и предвид заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът с молба от 05.10.2023 г. е заявил, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира такива в минимален размер на 50,56 евро, от които 25,56 евро за държавна такса и 25,00 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.

8 ГПК под минималния размер, предвид представения от страна на ищеца списък.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 11,30 евро (22,10 лв.) - главница, представляваща стойност на 3 незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, *********, аб. № 161914 за периода м.01.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,66 евро (5,21 лв.) мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г.

ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 2,83 евро (5,53 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: *********, аб.

№ 161914 за периода м.01.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 0,66 евро (1,30 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г.

ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 2,83 евро (5,53 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: *********, аб.

№ 161914 за периода м.01.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 0,66 евро (1,30 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, В. Д. Д., ЕГН ********** и К. Д.

Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 50,56 евро, представляваща разноски в исковото производство, от която сума първият от ответниците следва да заплати 33,70 евро, а останалите двама ответници сумата от по 8,43 евро.

Решениетo може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.

4

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5