Решение № 217 от 10.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Перник, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720105142 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу А. М. Р., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. *, вх. *, ап. *** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.

№ 3592/2024 г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „Ю. Г.“ бл. *, вх. *, ап. *** в размер на 643,22 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 106,09 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г. Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 139в от ЗЕ, както и на чл. 42, ал. 1 от ОУ. С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът е депозирал отговор в срок.

Намира предявените искове за недопустими с аргумент, че не е сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия по чл. 38а ЗЕ и чл. 123, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/21.03.2013 г., както и че между страните не е налице твърдяната облигационна връзка.

Счита, че ищцовото дружество е нелегитимен и криминален субект. Не били представени доказателства за пренос на топлинна енергия по см. на чл. 130 ЗЕ. Не били представени първични счетоводни документи по см . на чл. 37 ЗЕ. Намира исковете и за неоснователни, като акцентира върху понятието „доставка“, оспорвайки същата. Намира, че законовите норми, уреждащи доставката на топлинна енергия са „престъпни обстоятелства“, както и че ищецът не спазва своите нормативни задължения. С оглед множеството „престъпни 1 обстоятелства“, които подробно посочва в исковата молба, моли съдът да спре настоящото производство. Счита, че ОУ на ищцовото дружество са правно нищо, тъй като не са предложени от легитимен субект, одобрени са по криминален начин от Комисията и не са публикувани в Държавен вестник.

В първото по делото открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3592/2024 г. по описа на ПРС. От него е видно, че е в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника. От служебно извършената справка на основание чл.

11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се установява, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката. По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Не е спорно между страните, че същите са одобрени от ДКЕВР и публикувани в един местен и един централен всекидневник. Тези обстоятелства са и общоизвестни, респективно служебно известни на съда. На официалната електронна страница на Държавната комисия за енергийно регулиране/ https://www.dker.bg/ са общодостъпни данните, че общите условия са одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. Служебно е известно на съда, че същите са публикувани в бр. 82/29.04.2008 г. на вестник „Съперник“ и в бр. 101/2008 г. на вестник „Новинар“. Предвид изложеното, съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал.

2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените общи условия имат обвързваща сила по отношение на страните във връзка с взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съдът не споделя становището на ответника, че представените общи условия противоречат на ЗЕ. Същите са одобрени от ДКЕВР въз основа на предоставена с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ законова делегация и разпоредбите им не излизат извън обема и, регламентиран в точки от 1 до 7 на цитираната алинея. По делото отсъстват твърдения и не са ангажирани доказателства от ответника, в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да е внесъл заявление за специални условия и да е сключено между него и топлопреносното предприятие допълнително споразумение. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е 2 собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно облигационната връзка между продавача и купувача на топлинна енергия възниква по силата на правото на собственост или правото на ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда етажна собственост, присъединен към абонатната станция. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът е единствен собственик на процесния недвижим имот, с административен адрес: гр. П., ул. Ю. Г., бл. *, вх. *, ап. ***. Не е спорно между страните и се установява от приетата по делото съдебнотехническа експертиза, че недвижимият имот се намира в сграда етажна собственост, присъединен към абонатната станция. Затова ответникът се явява клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи заплащане на стойността на доставената в жилището му такава. За установяване на количеството на ползваната от ответника топлинна енергия и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебнотехническа и съдебно–икономическа експертизи, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и В. В.. Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси те са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът ги намира за обективни и обосновани. Съдът не споделя възраженията на ответника, изложени в писмен вид и докладвани в съдебно заседание, относно становището на вещите лица. В тях не са наведени обосновани твърдения за непълнота, неяснота, необоснованост или некомпетентност на представените заключения. Цитирани са правни норми от ЗЕ и е изразено виждането на ответника относно значението им. Основното му оплакване е, че “продажба на топлинна енергия” по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ няма същото значение с “доставка на топлинна енергия” по смисъла на чл. 4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, поради което задължението на ищеца по чл. 4 от ОУ е в по-малък обем от вмененото му с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ задължение. Това становище на ответника категорично се опровергава от разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗЕ според която “доставка” е продажбата, включително препродажбата на енергия или природен газ на клиенти. Следователно законът счита за идентични употребените в него, респективно одобрените въз основа на него общи условия, съществителни имена – “доставка” и “продажба”. Но при решаване на настоящия правен спор това не е и от съществено значение, тъй като, както съгласно ЗЕ, така и ОУ топлопреносното предприятие/продавач/ е длъжно да достави топлинна енергия за отопление и битово горещо водоподаване, а купувачът/клиент, ползвал тази топлинна енергия в собствения си недвижим имот, е длъжен да заплати стойността и. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение “Директ” ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2001 г., за което е сключен договор между представители на СЕС, упълномощени от общото събрание на ЕС и ФДР “Техем сървисис” ЕООД. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение. Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че „Топлофикация - Перник“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на ФДР нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи на 3 абонатната станция, която общо за отчетния ( процесния ) период 01.05.2022г. - 30.04.2023г. е идентична с отразената в индивидуалната изравнителна сметка. Изчислените от „Топлофикация - Перник" ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на предоставената справка и са за сметка на топлофикационното дружество. Технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - Перник " ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба МЕ-РД-04-1 / 12.03.2020г. за топлоснабдяваието. Констатираната разлика между изчислените от вещото лице и ,, Топлофикация - Перник ” ЕАД технологични разходи за м. април 2023г. вещото лице счита, че е минимална и не оказва съществено влияние на топлоенергията за разпределение на потребителите в СЕС, както и на задължението на ответника. Размерът на задължението ( главница ) на ответника за процесния период 01.05.2022г. - 30.04.2023г. за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно за отопление и БГВ. начислената изравнителна сума за отчетен период 01.05.2022г. - 30.04.2023г. съгласно изравнителната сметка и справки от „Топлофикация - Перник" АД. както и вноските за дялово разпределение е отразено в Таблица N 1. Общо за процесния период начислените като задължение суми ( главница ) са: