Присъда № 28 от 15.08.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 39 (28) на Самоковския районен съд от 25 юли 2022 г. по НОХД № 190/2022 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура И. П. И. от с. Р., Община М., е обвинен в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Пред съда подсъдимият И.И., в присъствието на служебния си защитник адв. Р.

К., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, които се подкрепят и от направените от подсъдимия пред съда самопризнания на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и изразеното от него съгласие за тези факти да не се събират доказателства. Искането на прокурора е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона размер предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, като това наказание да бъде редуцирано на основание чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия счита, че с оглед събраните по делото доказателства и извършеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, съдът следва да преквалифицира деянието му като го признае за виновен за престъпление по чл. 209, ал. 3 от НК поради маловажност на случая и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по основния състав на чл. 209, ал. 1 от НК. В тази връзка изтъква ниската стойност на имуществената вреда, представляваща съставомерен резултат на деянието на подсъдимия, оказаното от него съдействие на разследването още от досъдебната му фаза, изразената критичност към деянието, както и обстоятелството, че към датата на извършването му подсъдимият не е бил осъждан.

Счита, че ако съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, при индивидуализацията му следва да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК или да го намали с една трета.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият моли да му бъде наложено минимално наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият И. П. И. признава следната фактическа обстановка:

Свидетелят И. И. е от гр. С. и през м. юни 2020 г. решил да си купи лек автомобил.

Той разглеждал различни сайтове в интернет и чрез телефонно приложение „Фейсбук“ 1 попаднал на обява с посочен в нея телефонен номер и лице, предлагащо доставянето на автомобили от чужбина до страната. И. позвънил на посочения в обявата телефонен номер и се свързал с подсъдимия, който му се представил със собственото и фамилното си име и му обяснил, че може да докара откъдето и да е автомобил, избран от лицето, което иска услугата. Също така подс. И. казал на И., че последният трябва да заплати капаро в размер 350 лв. и да посочи марката, модела и местонахождението на автомобила, а на свой ред И.лично щял да достави превозното средство до посочен от поръчващия адрес.

Свидетелят И. продължил да търси автомобили, обявени за продажба и няколко дни по-късно се спрял на лек автомобил марка „М.“ – клас ., който се намирал в Република Италия. Той отново се обадил на подсъдимия, посочил му кой точно автомобил иска да му бъде доставен, къде се намира той и къде следва да бъде доставен. И. му обещал, че ще извърши доставката, но първо трябвало да получи 350 лв. като капаро за поръчката.

На 15.06.2020 г. в 15,06 ч. св. И. посетил офис на „Изипей“ АД в гр. С. и изпратил 350 лв. в брой с разписка № 0100011098452937 на И. П. И., ЕГН **********, които данни му били посочени лично от подсъдимия. Още същия ден в 16,01 ч. подс. И. отишъл в офис на „Изипей“ АД, регистриран като „Г.“ ЕООД, с адрес с. В., Община Б., пл. „П.“ № ., изтеглил преведените му от И. 350 лв., която сума му била предоставена с платежен документ-разписка № 0700011099033250.

Тези пари подс. И. изхарчил за собствени нужди, защото нямал никакво намерение да отиде до Италия, за да вземе лекия автомобил „М.“ и да го откара до гр.

С. за сметка на св. И., какъвто ангажимент поел, а целта му била само да се сдобие с пари. След тази дата св. И. многократно търсел подсъдимия по телефона, но последният не искал да осъществи контакт с него и се криел. Това му поведение мотивирало И. да подаде жалба в МВР.

Подсъдимият И. П. И., с ЕГН **********, е роден на .. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Р., Община М., ул. „А. К.” № .., неженен, осъждан, със средно образование, не работи – понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

По доказателствата:

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство № 458/2020 г. на РУ – Самоков гласни доказателствени средства: показания на свидетеля

И.

И.

(л.

50) и писмени доказателства: разписка №

0100011098452937/15.06.2020 г., 15,06 ч., издадена от „Изипей“ АД (л. 9); писмо от „Изипей“ АД изх. № 2022031717006046:25.03.2022 г. (л. 65); справка за съдимост на подсъдимия (л. 69-73), характеристична справка за подсъдимия (л. 26), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (л. 78).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В периода от началото на м. юни 2020 г. до 15.06.2020 г. в гр. Самоков, чрез телефонни разговори, подсъдимият И. П. И. е възбудил и поддържал заблуждение у И.

А. И. от гр. С., че ще му достави лек автомобил „М.“ – клас ., който лично ще 2 транспортира от Република Италия до гр. Самоков в Република България. Създадените и поддържани от подсъдимия по този начин субективни представи у И. за тези обстоятелства са били обективно неверни, защото в действителност подсъдимият изобщо и изначално не е имал намерение да изпълни обещаното. Именно тези обективно неверни представи на И. са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане, тъй като подсъдимият поискал от него да плати сумата 350 лв. под формата на капаро за извършване на изтъкнатата от него „услуга“, а И. му превел исканата сума на 15.06.2020 г. чрез паричен превод, направен с разписка № 0100011098452937 в каса на „Изипей“ АД. По този начин създадените у И. неверни представи за действителността се намират в пряка причинна връзка с причинена нему имотна вреда в размер 350 лв., като с плащането на тази сума се е намалило имуществото му.

Деянието на подсъдимия, изразяващо се в изграждане и последващо поддържане на неверни представи за действителността у друго лице – св. И. И. и причиненият с това деяние противоправен резултат, представляващ имотна вреда за И., изразяваща се в намаляване на имуществото му с 350 лв. (посредством извършен от него акт на имуществено разпореждане с превеждане на тази сума на подсъдимия чрез „Изипей“ АД, който акт е мотивиран от неверните му представи за действителността), са съставомерни от обективна страна като престъплението „измама“ по чл. 209, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил това деяние при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че представите, които създава и поддържа у И., че ще му достави лек автомобил „М.“ – клас .., който лично ще транспортира от Република Италия до гр. Самоков в Република България, са неверни, защото изобщо и изначално не е имал намерение да изпълни уговореното. Наред с това подсъдимият е искал настъпване на съставомерния противоправен резултат, представляващ имотна вреда за И. с горепосочените й характеристики, тъй като от една страна - той е поискал от И. да му заплати сумата 350 лв. под формата на капаро за извършване на тази „услуга“ и от друга страна – получил е преведената му сума в този размер.

Самопризнанието на подсъдимия обхваща и изложените в обвинителния акт обстоятелства относно специалната съставомерна за престъплението цел на подсъдимия да набави за себе си имотна облага – посочено е в обвинителния акт, че целта, с която подсъдимият поел ангажимент към подсъдимия за доставката на посочения лек автомобил, била подсъдимият да се сдобие с пари, които след като получил, изхарчил за собствени нужди, защото нямал никакво намерение да изпълни този ангажимент.

Поради това извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Сравнително ниската парична стойност на причинената с деянието на подсъдимия имотна вреда на И. И. не дава основание да се приеме, че това деяние представлява маловажен случай на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и като такъв маловажен случай то да е съставомерно като престъпление по по-леко наказуемия състав на чл.

209, ал. 3 от НК, в каквато насока то да се преквалифицира.

Първо, вярно е, че измамата е резултатно престъпление, при което размерът на имотната вреда е обективен критерий за вредните последици от деянието по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но този размер далеч не е единственият критерий за оценка от съда на значението на причинените с деянието вредни последици. От съществено значение в случая в тази насока е обстоятелството, че по делото не се откриват дори 3 индиции (още по-малко – доказателства) за това подсъдимият да е направил какъвто и да е опит да възстанови причинената с деянието му вреда изцяло или частично. В този смисъл причинената на Ивайлов имотна вреда е безвъзвратна, независимо че е в размер само 350 лв. И второ, дори най-беглия прочит на справката за съдимост на подсъдимия сочи, че в периода 2019-2020 г. подсъдимият е извършил сериозно множество деяния, подобни на инкриминираното в настоящото производство, със сходен и утвърден начин на извършването им (т. нар. modus operandi), за които е наказан с отделни влезли в сила присъди на различни съдилища. В друга процесуална ситуация (извън ограниченията по чл. 26, ал. 6 от НК) инкриминираното в настоящото производство деяние на подсъдимия би представлявало част от продължавано престъпление по чл.

209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което би било наказуемо съобразно с причинения от отделните деяния общ престъпен резултат (чл. 26, ал. 2 от НК), който в никакъв случай не разкрива белезите на маловажен случай. Ето защо инкриминираните в настоящото производство деяние на подсъдимия и причинения с него съставомерен противоправен резултат, не дават основание на съда да преквалифицира престъплението като маловажен случай на измама по чл. 209, ал. 3, вр. ал. от НК и да оправдае подсъдимия за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от една до шест години.

С оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства: искрено самопризнание, което съдът оценява не само като процесуална позиция, а като действително изразено отношение на критичност към извършеното от него деяние, както и относително добри характеристични данни, които определят сравнително невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като извършител на конкретното престъпление по обвинителния акт. Тези смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и затова съдът не приложи чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието му. Независимо от това, предвид тези смекчаващи обстоятелства, в съвкупността им с невисоката стойност на съставомерната имотна вреда, съдът определи наказанието на подсъдимия в минималния предвиден в чл. 209, ал. 1 от НК негов размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното на подсъдимия наказание с една трета и му наложи редуцирания размер на наказанието – „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.