Решение № 7732 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7732 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Цветомир М. Минчев

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6211 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 23348/2024 г.

Софийски районен съд е отхвърлил предявените от „Х МОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207037583 срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, /частичен иск от общо 15 668 лева/, представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 19.10.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2023 год. до окончателното й заплащане , както и за заплащане на сумата от 895 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2022 г. до 28.04.2023 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски.

Ищецът е подал въззивна жалба, с която оспорва първоинстанционното решение изцяло. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че въззивникът е получил ПУШ известие на мобилното си приложение, като е изградил изводите си в тази насока единствено на основата на изявления на ответника и изготвени от него логове, като последното поставяло под съмнение доказателствената им стойност, тъй като съдържали изгодни за ответната банка факти. Счита, че не той е получил ПУШ известията, респ. не е нареждал превода. Нямало доказателства от дружеството Амазон, чрез което се изпращани ПУШ известията, че в действителност такова известие е изпратено до жалбоподателя. Поддържа, че след процесната дата било доказано, че има проблеми с онлайн банкирането, което означавало, че ответникът не е изпълнил задължението си за точно установяване на идентичността на платеца.

Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 100 ЗПУПС, като било доказано, че имало проблеми с онлайн банкирането, предоставено от ответника, като последното свидетелствало за липса на точно установяване на идентичността на платеца и на взети 1 мерки за анализ на риска и гарантиране сигурността на плащанията. Доказателство за липсата на мерки за сигурност бил и фактът, че преводът бил за 15 668,00 лева, към физическо лице извън страната, с основание, различно от номер на фактура, макар жалбоподателят винаги да е плащал суми до 1000 лева на лица в страната, с посочен номер на фактура. При тези факти ответникът следвало да провери допълнително процесната транзакция и да уведоми компетентните органи и банката в Австрия, но не сторил това. С тези аргументи се настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Сочи, че не той съставя логове, а те възникват независимо от волята му, в зависимост от това какви действия се извършват в приложението за онлайн банкиране. Изяснява, че именно банката изпраща ПУШ съобщения, поради което само от нейната система може да се установи какво е изпратено, получено и прочетено – нямало трети дружества, които да участват в този процес, а Амазон било само доставчик, чрез който се изпращат тези съобщения. Мобилният оператор също нямал отношение към транзакцията, тъй като банката работила само с номера на мобилния апарат, а не с тел. номер на клиента. Навежда съображения, че е взел мерки за сигурност, като процесната операция била извършена по нареждане на управителя на дружеството въззивник от лаптоп, потвърдена чрез регистрирано при ПИБ мобилно устройство.

Евентуално можело да се говори за небрежност на наредителя, тъй като плащането е било потвърдено по надлежния ред, гарантиращ сигурност и идентификация. В този смисъл се поддържа, че банката не е била длъжна да уведомява МВР и надзорните органи, тъй като не се касаело за неразрешена операция, за чиято автентичност да има съмнения. Посочва, че от съдебно-техническата експертиза било доказано, че при проблем с банкирането и неработещо приложение не може да се осъществи превод.

Ето защо, намира атакуваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Пред въззивния съд въззивникът се представлява от адвокат П., който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защитата по съществото на делото.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. В., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защита със съображения по съществото на спора.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Х МОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207037583 против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 19.10.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от общо дължима сума в размер на 15 668 лева, както и сумата от 895 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2022 г. до 28.04.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че с ответника са страни по Договор № FINV91501017633754/04.08.2022 г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД поддържала и водела разплащателната му сметка, като съгласно чл. 3 от договора банката можела да приема нареждания за плащания по електронен път, за което бил 2 сключен договор за ползване на услугите „Моята Fibank“. Твърди се, че на 19.10.2022 г. около 15:00 ч. ищцовото дружество е установило, че от банковата му сметка е извършена неразрешена транзакция на стойност 8000 евро, като получател бил физическо лице, чиято сметка била в кредитна институция в Република Австрия.

Посочва се, че от ищцовото дружество бил осъществен разговор по телефон с „Първа инвестиционна банка“ АД и платежното нареждане било оспорено, като било заявено, че транзакцията не е извършена от ищцовото дружество и следвало да бъде сторнирана. Поискано било да бъде уведомена насрещната кредитна институция в Република Австрия, както и да бъде възстановена преведената сума. Оспорено било и получаването на т. нар. ПУШ известия, които кредитната институция изпращала до мобилния номер на клиента при вход в електронното банкиране и при нареждане на превод. Твърди се, че за възстановяване на неразрешената транзакция ищцовото дружество подало жалба, декларация за оспорване на транзакция и покана за изпълнение вх. № Ж-2825/19.10.2022 г. и вх. № 43-5241/26.10.2022 г. Посочва се, че на 26.12.2022 г. бил получен отговор на последните, в който се твърдяло, че процесната транзакция е извършена от ищцовото дружество, като в заключение било посочено, че дружеството е проявило груба небрежност при съхранение и опазване на средствата за достъп. Твърди, се че от 21.10.2022 г. ответното дружество е в забава, поради което дължи мораторна лихва в размер на 895 лв. за периода 21.10.2022 г. – 28.04.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърдението на ищеца, че не е давал съгласието си за нареждане на процесната платежна операция. Неоснователно било и твърдението, че банката не е осъществила контрол по отношение на процесния превод, като твърди, че същият бил нареден през електронно банкиране на „Х МОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, като за вход в профила за електронно банкиране на клиента били въведени, известни само на регистриран при банката оправомощен ползвател, персонализирани защитни характеристики – потребителско име и парола в комбинация с ПИН/биометрични данни (пръстов отпечатък или лицево разпознаване) на активираното мобилно приложение с вграден софтуерен токен, като едва след успешно попълване на всички необходими реквизити процесното нареждане е потвърдено. Излага, че процесната платежна операция не би могла да бъде извършена, ако не са спазени условията и реда за нареждането й и идентификация през системата на „Моята Fibank“. Твърди, че процесният превод е автентичен, точно регистриран в системата, осчетоводен и не е засегнат от техническа повреда или друг недостатък в услугата на електронно банкиране. Поддържа се, че банката е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество за навременна реакция и полагане на дължимата грижа и своевременно е уведомила последното за изпълнена операция от сметката му, като в 12.07.53 ч. е изпратила уведомително ПУШ известие за нареден превод до мобилното приложение и регистрираното мобилно устройство от ищеца. Навежда възражение за проявена груба небрежност на ищеца в опазването на неговите лични данни и персонализирани защитни характеристики. Твърди, че при изпълнение на процесния превод са спазени всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество съгласно ЗПУПС. Оспорва и иска за мораторна лихва с аргумент, че при предявяване на частичен иск, същата следва да бъде начислена върху частта, която се претендира, а не върху общата цена на целия иск.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Безспорни пред въззивния съд са следните обстоятелства, които се установяват 3 и от приетите доказателства: между страните е сключен Договор № FINV91501017633754/04.08.2022 г. при общи условия, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е поддържала и водела разплащателната сметка на ищцовото дружество; сключен е и Договор при общи условия за регистрация и ползване на услугата за електронно банкиране „Моята Fibank“ от 04.08.2022 г. с оправомощен ползвател на електронното банкиране В.Т.Н., както и такъв договор от 13.09.2022 г. с оправомощен ползвател на електронното банкиране Н.Н.Г..

В чл. 14.5 от Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги е предвидено, че по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурност ползвателят е длъжен: а) да използва платежния инструмент само лично в съответствие с условията за неговото издаване и използване; б) да уведомява банката за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването и да предоставя (при поискване) необходимите данни и документи; в) след получаване на платежния инструмент (при достъп до платежния инструмент електронно банкиране „Моята Fibank”) да предприеме всички мерки за запазване на данните (в т.ч. номер, код, изписани върху него), персонализиращи инструмента, както и на неговите персонализирани средства за сигурност, в т.ч. ПИН, парола, потребителско име в тайна, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент, както и да не го предоставя в държане, преотстъпва ползването от друго лице, съответно да предприеме всички мерки, така че инструментът и/ или персонализиращите го данни да не могат да бъдат ползвани от трето лице. Според чл. 14.5.2 ползвателят е длъжен да спазва и редовно да се запознава с мерките за сигурност, в зависимост от конкретния платежен инструмент, които се осигуряват от банката на адрес: www.fibank.bg и на адрес:www.myfibank.bg, както и в банковите салони (при поискване). Съгласно чл. 14.7 платецът понася изцяло загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама, умишлено или поради груба небрежност, както и при неизпълнението на което и да е от задълженията/която и да е от мерките, посочени в чл. 14.5, чл. 14.5.1 и чл. 14.5.2, което се квалифцира като груба небрежност при ползване на платежен инструмент и/или извършване на онлайн операции, независимо от начина на инициирането/ изпълнението им, с последствията, които произтичат от това, предвидени в настоящата точка и в приложимото законодателство. В чл. 14.8 се посочва, че в случай на неразрешена платежна операция и при основателни съмнения за измама банката уведомява съответните компетентни органи за това.