Решение № 2791 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2791 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Розалина Г. Ботева

ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100503379 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20176013/ 24.8.2021г., постановено по гр. дело № 15355/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 143 състав, “У.Е.У.Ц.” е осъдено да плати на А. А. Ц.

- сумата 400 евро, представляваща обезщетение за отказан достъп до борда на самолета за полет W6- 4301 на “У.Е.У.Ц.” от София, Република България до Лондон, Обединено Кралство Великобритания на 27.09.2019г., на основание чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1, б “б” Регламент № 261/ 2004;

- сумата 50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на отказан достъп до борда на самолета за полет W6- 4301 на “У.Е.У.Ц.” от София, Република България до Лондон, Обединено Кралство Великобритания на 27.09.2019г.

- сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпение неимуществени вреди вследствие на отказан достъп до борда на самолета за полет W6- 4301 на “У.Е.У.Ц.” от София, Република България до Лондон, Обединено Кралство Великобритания на 27.09.2019г.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от А. А. Ц. против “У.Е.У.Ц.” иск за обезщетение за имуществени вреди над сумата 50 лева до сумата 1444,13 лева, като неоснователен.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважение предявени предявените искове за обезщетение за отказан достъп до борда на самолет и за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие отказан достъп до борда на самолет, е постъпила въззивна жалба от “У.Е.У.Ц.”. Жалбоподателят навежда доводи, че ищцата не е спазила задължението си да се яви навреме на летището, като в тази връзка се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, § 2 Регламент № 261/ 2004 пътниците следва да се явят на гишето за регистрация в предварително писмено посочения от въздушния превозвач час, като само в случай, че такъв не е посочен, имат задължение да се явят 45 минути прди полета. Oтправя искане до съда да отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за отказан достъп до борда на самолет и за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие отказан достъп до борда на самолет да бъдат отхвърлени.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. А. Ц., в която се изразява становище за неоснователност на жалбата. Релевира се искане решението, в обжалваната част, да бъде потвърдено.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявени предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие отказан достъп до борда на самолет над сумата 50 лева до сумата 1444,13 лева, е постъпила въззивна жалба от А. А. Ц.. В същата се изразява несъгласие с извода на съда, че по делото не е установено, че ищцата е направила разходите за трансфер от летището, както и за закупуване на самолетен билет за друг полет от София до Лондон. В тази връзка излага доводи, че доколкото пътуването е било планирано като семейно за съпрузите, то разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. Навежда искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “У.Е.У.Ц.”, в която се изразява становище за неоснователност на същата и се прави искане решението, в обжалваната част, да бъде потвърдено.

Постъпила е частна жалба от А. А. Ц. срещу определение № 20009831/ 02.02.2022г., постановено по гр.дело №15355/ 2020г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че неправилно съдът не е определил възнаграждение на адвоката за осъществената защита в пълен размер, вместо определения размер, съобразно уважената част от исковете.

В срока по чл. 274 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от “У.Е.У.Ц.”, в която се изразява становище за неоснователност на същата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Относно иска с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 92, ал 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е отказал достъп до борда на полета, както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателстваелектронен билет и бордна карта. че страните са сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на ответника от летище София до летище Лутън, на дата 27.09.2019г., с час на излитане 6,10 часа. Съгласно представеното удостоверение от Летище София, самолетът е излетял в 6,30 часа.

Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътникасъщият да има потвърдена резервация за полет и същият да се е явил на гишето за регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че е налице първата предпоставка от посочения фактически състав- ищцата има потвърдена резервация за полет. С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C‑ 146/ 20, C‑ 188/ 20, C‑ 196/ 20 и C‑ 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ”ж” от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане, и пристигане, и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи, че превозвачът е предал на ищцата бордна карта. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на 3 пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Посоченият документ съдържа всички посочени белези, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е налице.

Следва да се посочи, че доводът, че ищцата не се е явила на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент е наведен едва във въззивната жалба. В първоинстанционното производство ответникът е навел възражение, че ищцата не е спазила изискването в общите условия да се яви на билетното гише и да бъде готов за качване на борда 40 минути преди полета (чл. 9.9 от общите условия) и не явила на изхода за качване на борда на самолета не по- късно от 30 минути преди полета (чл. 9.11 от общите условия).

Независимо от горното, следва да се посочи, че даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет.

В конкретния случай, от представената разпечатка от системата на “Г.Х.Б.” ООД се установява, че ищцата е регистрирана за процесния полет в 5,12 часа. С оглед изложеното, ищцата се е явила на гишето за регистрация 45 минути преди полета. От друга страна, с регистрирането на същата и приемането на багажа , превозвачът е приел, че ищцата се е явила на летището в час, позволяващ да се яви навреме на изхода и да се качи на борда на самолета.

Неоснователен е доводът, че ищцата не се е явила на изхода за качване на борда на самолета навреме. В тази връзка по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства- свидетелски показания. От показанията на св. Ц. се установява, че същият пътувал заедно с ищцата. Когато пристигнали на изхода за качване на борда на самолета, им бил отказан достъп до него с довод, че се явили късно и вратите на самолета са затворени.

Свидетелят твърди, че автобусът за трансфер към самолета се намирал на изхода и бил с отворени врати. Твърди още, че след отказа да бъдат допуснати до борда, служителите на ответника допуснали до борда още 4- 5 човека, които били в списъка на чакащите. Твърди също така, че служителите на ответника не потърсили доброволци, които да се откажат от полета. От показанията на св. Б. се установява, че в периода м. март 2019г.- м. май 2020г. същият работил към “Г.Х.Б.” ООД на длъжността “чекинг агент”. Твърди, че не си спомня на 27.09.2019г. да e отказал достъпа на пътници до борда на самолета по маршрут СофияЛутън. Сочи, че пътникът следва да се яви на изхода 15 минути преди обявеният час на излитане (независимо от часа на излитането, ако закъснението е по- малко от 1 час).

Свидетелят твърди, че не е имало случай да не пропусне пътници, които чакат за извеждане към самолета, а да пропусне тези, които чакат след тях. Понякога се случвало да се продадат 4 повече билети от местата в полета. Тогава пътниците, които нямат места, чакали на опашка при изхода, в случай, че някой пътник се откаже да пътува или закъснее.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. Ц., преценени по правилата на чл. 172 ГПК. Обстоятелството, че същият е съпруг на ищцата и има висящо дело между него и ответника не обуславя априори извод за дискредитиране на неговите показания, а за преценката им с оглед всички доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът счита, че показанията на свидетеля са обективни, последователни, конкретни, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логичнисубективните възприятия на свидетеля относно главните факти на доказване (кога ищцата е пристигнала на изхода за отвеждане към борда на самолета, недопускането до него и причината за това) са формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.

Субективните възприятия на свидетеля по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и в никакъв случай не са взаимоизключващи се при анализ на останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. Б. са общи и се отнасят до това при какви обстоятелства пътникът се счита закъснял, според правилата на авиокомпанията. Свидетелят твърди, че не си спомня да е отказвал достъп на пътници до борда на самолета на 27.09.2019г. От показанията на свидетеля не се установява на ищцата да е отказан достъп до борда поради закъснение, което неминуемо би следвало, след като превозвачът е приел чекиран багаж на същата. Отчитайки посоченото, отдалечения период от време от полета до съдебното заседание (21.04.2021г.), като в случая не се касае до несъществени обстоятелства, съдът счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Ц. и да се приеме, че ищцата се е явила навреме на изхода за отвеждане към борда на самолета и на същата не е даден достъп до него без основание.

Разпечатката съдържа 37 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ec742bd-391d-4c80-9fd2-3ae70767dd9e