Решение № 339 от 02.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. ХАСКОВО, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В.И. К. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20225600500517 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №396/30.VI.2022 г. постановено по гражданско дело №447/2021 г. Райнен съд-Хасково осъжда Община ***, ЕПК 000903946, седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 49, във връзка с чл.

45, ал. I ЗЗД, да заплати на А. П. Т., ЕГН: **********, гр. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., сумата от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на пропадане на крака й в дупка на пътното платно, на завоя до *** (ул.***) в гр. ***, причинило счупване на раменна кост на дясната ръка и навяхване на лява глезенна става, както и сумата от 519,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие на същото увреждане, от които 441,76 лева -разходи за платени медикаменти и консумативи, необходими за лечението й, и 78,10 лева - разлика между трудовото й възнаграждение, което е следвало да получи, и полученото от нея обезщетение от НОИ за периода 22.ХI.2019 г. до 02. III.2020 г, ведно със законната лихва върху сумите, 1 считано от дата на увреждането - 22.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в останалата част- за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, и иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 1 941,76 лева.

С решението си Районен съд-Хасково осъжда Община ***, ЕИК 000903946, седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., на основание чл.

78, ал. I ГПК, сумата от 1 460,62 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

С решението си съдъ осъжда А. П. Т., ЕГН: **********, гр. ****, съдебен адрес: гр. Хасково, бул. „България" № 142, вх. А, ет. 1 - адв. М. Г., на основание чл. 78, ал. III ГПК, да заплати на Община ***, ЕИК 000903946, седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 122,34 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Обстоятелства по въззива

Недоволни от постановеното решение са останали от ответната в първоинстанционното производство Община-***,поради което обжалват съдебния акт като необоснован,неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му.

Въззивникът твърди,че не били установени в хода на производството по делото кумулативните елементи на осъществен деликт от негова страна чрез бездействие.Община *** непрекъснато и последователно полагала грижи за поддръжката и безопаснотта на пътищата,тротоарите и пътните съоръжения.

Въпросната улица***,където станал инцидента с въззиваемата, била предвидена единствено за движение на МПС.Общината не оспорвала наличието на дупка по това пътно платно,която обаче не съставлявала препятствие за движещите се ППС,поради което и същата не било приотизирана за ремонт с оглед и необходимия за това публичен финансов ресурс.Това пътно платно не следвало да се ползва от пешеходци.Поради това и не следвало да се извежда осъществяване на деликт от страна на общината чрез бездействие.Въпросната дупка по уличното платно не съставлявала препятствие за ППС,поради което и не била надлежно обозначена или обезопасена.Въззиваемата на свой риск решила да напусне пешеходната зона,като и този участък бил силно рисков за пешеходци,предвид ограничената видимост на улицата за идващи ППС.В близост имало и пешеходна пътека,по която ул.“*** можела да се пресече,без да се нарушават законовите правила.

2

Първата инстанция необосновано не приела и доводите на общината относно налично съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Процесния инцидент настъпил единствено от противоправното поведение на въззиваемата,тъй-като същата нарушила чл.107,чл.108 ал.I,113 ал.I,114 т.2 от ЗДвП,чл.165 т.1,чл.166 т.2 от ППЗДвП,така и чл.16 ал. II от Наредба за обществения ред на Община ***.

А.П. Т.–Г. представя отговор на въззивната жалба на Община-***,като извежда нейната неоснователност,като излага доводи.

А. П. Т.–Г. представя и въззивна жалба,с която атакува първоинстанционното решение в частта относно отхвърляне на осъдителната претенция относно обезщетението за неимуществените вреди за горницата от 8 000 до 15 000 лева,в частта за присъдените в полза на общината разноски,в които този акт бил неправилен и незаконосъобразен.

Решаващите изводи на съда противоречали на чл.52 от ЗЗД и не били в сихрон с постановките на ППВС 4/23.ХII.1968 г. и на Решение №2/11.VII.1995 г. по гр.дело №1/1995 г. на Пленума на ВС,които извеждали справедливостта като критерий за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,тъй-като присъдената сума не съставлявала най-пълно и точно обезещетение за увреденото лице от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. РС-Хасково не изложил и конкретни мотиви защо е извел,че адекватното обезщетение на пострадалата е точно 8 000 лева,както не е съобразил безспорно установените по делото обстоятелства в тази насока,вкл. и не е обхванал травмата на глезена на ищцата в първоинстанционното производство.

Ето защо се претендира отмяна на решението на РС-Хасково в обжалваните части и уважаване на предявения осъдитилен иск до размер от 15 000 лева,така и относно разноските.

По тази въззивна жалба Община **** не представя отговор.

В съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си.

Правни съображения

Всяка от въззивните жалби по делото е акт на активно легитимирано лице,което осъществява субективното си право на защита от постановени за него отрицателни последици с обжалваното решение.В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивната инстанция установи,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и доводи от страните.Предвид на това,следва да премине към обсъждане на въпросите относно правилността на същото.

При постановяването на първоинстанционния акт Районен съдХасково е установил правнозначимата фактическа обстановка съобразно предмета на делото и въз основа на надлежно събрани доказателства, които са 3 ценени в точния им смисъл.Правните на изводи на РС-Хасково са адекватни на доказателствата и съставляват правилно приложени на относимите норми,като разпоредените последици съставляват точно приложение на закона.

Следва да се посочи,че няма спор между страните относно установената фактическа обстановка по делото,а е наличен такъв относно правното значение на доказаните обстоятелства.

Ищцата в първоинстанционното производство на 22.Х I.2019 г. в гр.*** като върви от магазин за цветя *** към ул.*** и на завоя до известната като ***-ул.***, стъпила след пешеходната зона на улицата с левия си крак в дупка,която не се виждала,поради това,че е пълна с вода,събрана от валящия в момента дъжд и паднала на замяна върху дясното си рамо.Въпросната дупка не била обозначена или обезопасена. В следствие на това падане същата получила установените по делото телесни увреди.Съобразно лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 18711 се установява, че на 22.ХI.2019 г. ищцата е постъпила за преглед в отделението, като в анамнезата на същия е отразено „паднала на дясната си ръкастранично".На същата дата е издадено искане за образно изследване А 12001 с молба за рентген на дясна раменна става и лява глезенна става, като според резултата от него при лицева графия на дясна раменна става са установени данни за фрактура на раменната кост в дистална трета, без дислокация на костните фрагменти.Съобразно Амбулаторен лист № *** от 22.11.2019г. , на ищцата е била поставена основна диагноза „Счупване на горния край на раменната кост/хумерус/ Доуточ: фрактура коли хумери декстра", и е била назначена външна терапия: мека превръзка тип Дезо за 30 дни, ендотелон, фраксипарин и остеозин 2x1; да носи превръзката 35 дни, след което да проведе терапия.

По делото са представени фактура № 0000002274 от 22.11.2019 г. и фискален бон към нея, издадени на ищцата от „Ф.-С.2012" ООД за закупуване на 1 брой ортеза за горен крайник за сумата от 88,00 лева с ДДС.

От съдебномедицинско удостоверение № 505/19 г., издадено на 28.11.2019 г. от д-р Х.Е., се установява, че при прегледа на ищцата са констатирани счупване на раменната кост на дясната ръка и навяхване на лявата глезенна става, които са били причинени от действие на твърд път предмет и биха могли да се получат при инцидент по начина, времето и при обстоятелствата описани от прегледаната.

По делото са представени и рецептурна бланка, издадена на 29.11.2019 г. от д-р Д.П., с която на ищцата са предписани лекарства, както и 11 броя фискални бонове за закупуване на медикаменти за съответните суми и дати, издадени от *** ЕООД.

Видно от резултат от образно изследване проведено въз основа на искане за образно изследване № А 13033 от 20.12.2019 г., след проведена рентгенография на дясна раменна става на ищцата, е установено състояние 4 след фрактура на раменната кост в стадий на непълна консолидация.

На същата дата на ищцата е издаден и амбулаторен лист № 007110 от д-р Д.П., в който е отразено обективно състояние - все още с ограничени и болезнени движения в областта на дясна раменна става, носи имобилизацияпревръзката тип Дезо.

От Епикриза № 1350 на МБАЛ-*** АД, отделение по физикална и рехабилитационна медицина се установява, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 21.01.2020 г. и е изписана на 28.01.2020 г. след проведено физиолечение и рехабилитация по повод невъзстановен двигателен обем за дясна раменна става и затруднение ДЕЖ с този крайник.

На ищцата е издаден и амбулаторен лист № 000699 от 14.02.2020 г. от д-р Д.П. с отразяване на обективното състояние на ищцата - без промяна.

От представените Справки от 25.11.2019 п, от 23.12.2019 г. и от 14.02.2020 г. за пациент А. П. Т. от Ортопедична ЛКК с председател д-р Д.П., се установява, че на ищцата са били издадени Болнични листове № Е20198838335 от 22.11.2019 г. до 21.12.2019 г., № Е20199173320 от 22.12.2019 г. до 20.01.2020 г. , № Е20200015942/28.01.2020 г. от 21.01.2020 г. до 11.02.2020 г. и№ Е20200108827 от 12.02.2020 г. до 02.03.2020 г.

Свидетелите Б.Д.Г. и Д.К.Г.,разпитани пред първата подробно установяват начина на възникване на инцидента,последвалите го действия,лечението на пострадалата,претърпените от нея болки,неудобства и т.нат.

Приетата от РС-Хасково съдебно медицинска експертиза извежда,че ищцата е получила счупване на шийката на дясната раменна кост, без разместване, с което е причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка/за повече от 30 дни/ по смисъла на чл. 129 НК, с период на възстановяване за физически труд около 3-4 месеца от инцидента, както и навяхване на лявата глезенна става, причиняващо разстройство на здравето извън случаите на чл.чл. 128 и 129 НК, с период на възстановяване до 3 седмици след инцидента. За уврежданията на ищцата е било провеждано медикаментозно лечение по предписание на лекуващия лекар, допълнително медикаментозно лечение по преценка на пациента, стационарно лечение за 7 дни, рехабилитация и имобилизация на горния десен крайник с ортеза Дезо за 82 дни. Според вещото лице ищцата е изпитвала в първите 2 месеца силни болки в областта на дясната ръка с понижаваща се интензивност след обездвижването и приема на аналгетичната терапия, болки и във фаза на раздвижване след снемане на превръзката и провежданата рехабилитация в рамките на месец - с по - малка интензивност. Навяхването на глезена е било съпроводено с чувство на болка намаляваща във времето при разнасяне на отока и започналото натоварване на крайника. Не се установява влияние на инцидента върху психическото състояние на ищцата, освен обрисувания от свидетелите стрес веднага след инцидента. Към момента възстановяването й е било напълно приключило. Вещото лице изяснява и че всички медикаменти 5 по представените по делото фактури са директно свързани с лечението на травмата и не е налице надвишаване или несъответствие на посочените медикаменти и вида и степента на травмата на ищцата.