Решение № 35 от 19.04.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Видин, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ

МЛ. СЪДИЯ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

Р. К. Д. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211300600304 по описа за 2021 година

С присъда №378/23.11.2021г. по НЧХД № 81/2020г. по описа на Районен съд- Видин, подсъдимия Т.Д. Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че за периода от месец юли 2019г. до 10.09.2019г. в гр. Видин съзнателно ощетил чуждо имуществото поверено да го управлява и пази, а именно недвижим имот апартамент находящ се в гр. Видин, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, собственост на ЕМ. П. П. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. „*“ бл. № *, вх.

*, ет. *, ап. *, чрез изнасяне на мебели и уреди от жилището и демонтаж на трайно закрепени вещи, а именно - шест броя каси за интериорни врати, осем броя крила към вратите, осем броя контакти за ел. мрежа, пет броя ключове за ел. мрежа, седем броя контакти и ключове от ел. мрежа, един брой тоалетна чиния, три броя смесители и два броя мивки, като са прерязани и изтръгнати кабели и е нарушена целостта на мазилката на стените и около вратите и са счупени плочки на обща стойност 3 777.00 /три хиляди седемстотин седемдесет и седем/ лева - престъпление по чл. 217, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, Съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Подсъдимият Т.Д. Б. е осъден да заплати на ЕМ. П. П. с ЕГН **********, сумата от 3777 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 10.09.2019г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Гражданският иск, в останалата му част до пълния му размер от 7000 отхвърлен. лева, е

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимият Т. Д. В.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Иска се 1 присъдата да бъде отменена.

Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителят ЕМ. П. П.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в несъответствие с материалния и процесуалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде осъден по по-тежкото от двете предвидени наказания в чл.217, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“, като бъде уважен претендирания с тъжбата размер от 7000 лева на имуществените вреди.

Подадено е писмено възражение от тъжителят ЕМ. П. П. срещу жалбата на подсъдимия В., в което се развиват съображения, че същата е неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.

От подсъдимият Т. Д. В. е постъпил отговор на въззивната жалба на тъжителя П.. В отговора се сочи, че жалбата на П. следва да бъде оставена без уважение, а същевременно е отправена молба към Съда да постанови определение, с което да остави жалбата без разглеждане като недопустима.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от първата инстанция, но не могат да бъдат отстранени от настоящата.

ВРС е допуснал поредица от съществени процесуални нарушения, всяко във връзка с предходното, което задълбочава следващото.

Съдията от ВРС, който е разглеждал делото, видно от разпореждането му от 27.01.2020г. за насрочване на делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част.

Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените погоре критерии.

След горното процесуално нарушение, ВРС е допуснал и друго.

Видно от с.з. от 16.06.2020г. на първоинстанционното дело, подсъдимият, след прочитане на тъжбата е заявил, че няма да даде обяснения на този етап. Видно е, че подсъдимият В. не се е отказал от правото си да дава обяснения. Съдебното следствие е приключило в с.з. на 23.11.2021г., без ВРС да прикани подсъдимия да даде обяснения. При това положение е нарушено правото на защита на подсъдимия, респ. правото му да дава обяснения, с оглед чл.55, ал.1 от НПК. Обясненията на подсъдимия, освен средство за защита са и важно доказателствено средство. В крайна сметка, ВРС не е обезпечил правото 2 на подсъдимия да даде обяснение, включително по обстоятелствата визирани в тъжбата.

Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда- защо се приема извършено престъпление от подсъдимия и какви са съображенията за наложената санкция, и да упражнят впоследствие правото си на жалба, с оглед изложените правни и фактически съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито в настоящия случай липсват поради наличието на непълноти в тях. Съдът е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301 от НПК въпроси /извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наказателните санкционни последици; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер и др./, като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него. При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Видно от т.н. „мотиви“ на ВРС, липсва анализ на доказателствата, не е посочено кои обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателства, а още по- малко са изяснени и обсъдени обстоятелствата, които са от съществено значение по делото. Като фактическа обстановка, ВРС е визирал чат от обстоятелствата описани в тъжбата и е посочил обобщено, че тя се подкрепя от събраните доказателства, които е изредил. С оглед предмета на обвинението, вкл. правна квалификация и процесен период „от месец юли 2019г. до 10.09.2019г. “, не са посочени и изяснени важни обстоятелства, които са от съществено значение в случая. Не е посочено: какво е било задължението на подсъдимия досежно процесния имот; момента от който е възникнало това задължение; какво е сторил подсъдимия в разрез със задължението си; кога тъжителя е станал собственик на имота; има ли и кое е увреденото лице. Видно е, че нито едно от доказателствата, включително и гласните, не подкрепят описанието във фактическата обстановка за действия на подсъдимия, извършени в процесния период. Свидетелите Ц. и Д., дали показания, че подсъдимия е изнасял вещи от имота, са интерпретирали впечатления от 11.09.2019г., т.е. след края на процесния период- 10.09.2019г. Видно е, че напълно липсва анализ на доказателствата по делото, относно правно релевантните факти.

Налице е и пълна липса на правни съображения за взетите решения. От обективна страна е налице препис на част от тъжбата. Липсва обосновка на признаците на деянието от 3 обективна страна. Не е ясно с какъв акт, процесния апартамент е поверен на подсъдимия да го пази и управлява. Не е посочено от къде и от кой момент произтичат такива задължения на подсъдимия, относно процесния имот. Не е посочено кои конкретни действия на подсъдимия изпълват съдържанието на изпълнителното деяние. Не е посочено от кой момент и въз основа на какъв акт, тъжителя е станал собственик на имота.

След като не е изследвал и обосновал наличието или липсата на признаците от обективна страна на деянието, ВРС не е би могъл да го стори, а не го е и сторил, и относно субективната страна. Легалната дефиниция за пряк умисъл и общите формулировки, използвани от ВРС, не са адекватни на правни съображения в тази насока.

Формалния подход на ВРС се вижда и при опита за мотивиране на санкционната част на присъдата. Особено ярко това личи от изречението: „От деянието не са причинени имуществени вреди други му, видно от постановлението на РП- Видин.“ Не е ясно кое е това постановление и как постановление на РП може да бъде доказателство относно настъпила вреда от деянието предмет на делото, но най вече този извод на ВРС е в противоречие с последващото изложение в т.нар. „мотиви“. Не е ясно, защо след като е прието, че от деянието не са настъпили имуществени вреди, ВРС е уважил гражданския иска за имуществени вреди за сумата от 3777 лева, ведно със законната лихва. В крайна сметка липсват правни съображения, през призмата на събраните по делото доказателства и след техен анализ, защо е уважен предявения граждански иск в посочения размер и защо е отхвърлен в останалата част.

Накрая, ВРС напълно е пренебрегнал защитната теза на подсъдимия, намерила израз във писмения отговор от 21.02.2020 на подсъдимия по тъжбата, както и в заявеното от подсъдимия по време на съдебните прения. Защитната теза на подсъдимия е напълно игнорирана и е останала без отговор в т.нар. „мотиви“.

Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

Освен горното, при новото разглеждане на делото не следва да се повторят и другите нарушения допуснати от ВРС.

С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че за правилната преценка на случая, би помогнало следното:

Съставът на престъплението по чл.217, ал.1 от НК има субсидиарен характер спрямо този на престъплението по чл.216, ал.1 от НК и се прилага за случаите на неизпълнение на задължението деецът да се грижи за повереното му чуждо имущество, което той неминуемо е поел пред доверилия се притежател. Деецът въпреки доверието не се е проявил като добър стопанин и не е дал онова което дължи съгласно ЗЗД и обичая по отношение на имуществото. Липсата на дължимите грижи води на свой ред и до престъпния резултат.

По смисъла на чл.486, ал.1 от ГПК, имотът се оставя във владение на длъжника до 4 извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

Постановлението за възлагане, уредено в чл. 496 ГПК, е акт на съдебния изпълнител, по силата на който и със съгласието на купувача на недвижимия имот, върху който се извършва принудително изпълнение, се прехвърля правото на собственост и всички други права, които длъжникът е имал върху имота. ПВ има прехвърлителен вещноправен ефект – правото на собственост на длъжника се трансформира в право на собственост на купувача на недвижимия имот. Съгласието на длъжника – собственик на имота не се изисква.