Решение № 1303 от 24.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330203818 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 375/19.06.2023г., издадено от Зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с което на А.

В. С. е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.94, ал.4 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно не се оспорва приетата фактическа обстановка, но се твърди, че:

-нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл. 94, ал.4 ЗДвП, вместо по чл. 94, ал.3 ЗДвП;

-нарушението неправилно е санкционирано по чл. 185 ЗДвП вместо по чл. 183, ал. 2, т 1 от ЗДвП;

-случаят можело да се приеме за маловажен.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

НП е издадено за нарушение, извършено при следните фактически обстоятелства: При направена проверка на 05.05.2023 г. в гр. Пловдив, на ул.

"Средец" срещу № 41, около 13,45 часа е установено, че А. В. С., като собственик на лек автомобил "Киа К5", с регистрационен номер *******, е паркирал автомобила в ляво по посока на движението на еднопосочна улица, за което е съставена глоба с фиш № 0002497559, в отсъствие на водача.

Същата е обжалвана пред Община Пловдив, Сектор "Общинска полиция", с Жалба вх.№ УРИ237200-5640/12.05.2023 г., с искане за съставяне на АУАН, съгласно чл.186, ал.2 от ЗДвП. АУАН №004219/17.03.2023 г. е съставен и връчен на г-н А. С., на 17.05.2023 г., без възражения.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл.

189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опроверга от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира гласни доказателствени средства за опровергаване на фактите, изложени в АУАН.

Действително и двете страни заявиха желание за разпит на актосъставителя. След зададени уточняващи въпроси от страна на съда, обаче се установи, че всъщност спор относно правно релевантните факти по случая, тоест тези вменени с АУАН не съществува , като спорното обстоятелство е дали след мястото на извършване на нарушението е налице синя зона.

Това обстоятелство, обаче от една страна е извън предмета на доказване, очертан с фактите, изложени в АУАН, а от друга страна е ноторно известно и лесно установимо чрез справка в общодостъпните системи google maps и google earth, поради което съдът намери, че разпита на 2 актосъставителя не е необходим за установяване на обективната истина и заличи същият.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е извършена в отсъствието на водача , тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение на основание чл. 188 ЗДвП е наказан собственика на МПС.

Така Решение № 1917 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1759 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка следва да се съобрази текста на чл. 188, ал.1 ЗДвП, според който:

„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ В процесния случай собственикът не е оспорил авторството на деянието при съставяне на АУАН, подписал е същия без възражения, не е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да посочи самоличността на действителния водач, поради което той губи възможността да оспорва пасивната си легитимация пред съда.

Така Решение № 1010 от 17.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 519 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Изцяло основателни са и двете възражения на жалбоподателя във връзка с приложението на материалния закон.

На първо място основателен е доводът, че установените по делото факти се субсумират под състава на чл. 94, ал.3 ЗДвП, а не под нормата на чл.

94, ал.4 ЗДвП.

Както коректно е посочено в жалбата, разпоредбата на чл. 94, ал.4 ЗДвП касае условията на правомерен престой на МПС. В процесния случай с НП е вменено неправомерно паркиране на МПС.

Легална дефиниция на понятията „престой“ и „паркиране“ е дадена в 3 чл. 93 ЗДвП:

(1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Въз основа на дадената легална дефиниция трайната съдебна практика е приела, че критерият за разграничението между престой и паркиране е функционален, като престой ще е налице, само ако спирането на МПС е в присъствието на водача и то по някоя от лимитативно изброените в чл.

93 ЗДВП причини, като във всички останали случаи ще е налице паркиране.

Така Решение № 1984 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2343 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1218 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 868 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 678 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 332 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл. 94, ал.4 ЗДвП се явява изцяло неотносима.

Същевременно именно чл. 94, ал.3 ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно паркиране, а именно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, независимо дали пътя е еднопосочен или двупосочен. Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил именно чл. 94, ал.3 ЗДвП.

Основателен е доводът в жалбата, че неправилно в случая деецът е наказан на основание чл. 185 ЗДВП. Видно от текста на тази норма тя е субсидиарна и намира приложение само при отсъствие на специална санкционна норма.

В случая такава специална санкционна норма е налице и по-конкретно сочената в жалбата чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП, според която се наказва с глоба 20 4 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно Основателността на доводите за неправилно приложение на материалния закон обаче не може да доведе до удовлетворяване на искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП. Това е така, доколкото съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.

Точно такъв е и процесния случай, доколкото вече се спомена, че именно посочените в НП факти сочат на правната квалификация по чл. 94, ал.3 ЗДвП, като жалбоподателят не само се е защитавал по тях, ами с жалбата сам е посочил коя е вярната им правна квалификация.

Същевременно доколкото предвижданата в чл. 185 ЗДвП и чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП санкция е идентична и съвпада с реално наложената от наказващия орган, то се касае за типичен случай на закон за еднакво наказуемо нарушение.

По изложените съображения НП следва да се измени, като съдът -преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 94, ал.4 ЗДвП в нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП;

-измени основанието за наложената санкция от чл. 185 ЗДвП в чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП;

-потвърди наказателното постановление в останалата част, включително и за размера на наложената санкция.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.

Възражението за приложение на чл. 28 ЗАНН в случая е по дефиниция неоснователно предвид изричната разпоредба на чл. 189з ЗДВП, според която:

„За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“.

Освен това нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на 5 процесното нарушение от типичния случай на нарушения с тази правна квалификация, санкционирани с глоба в пределно минимален размер.

Изрично следва да се отбележи, че не може да бъде такова обстоятелство, твърдението на защитника, че след мястото на извършване на нарушението започвала синя зона. Действително при извършена служебна справка в общодостъпните системи google maps и google earth се установява, че това фактическо твърдение отговаря на обективната действителност.

Това обстоятелство се цени от съда, обаче в насока точно противоположна на претендираната от защитата. Ноторно известно е, че наличието на синя зона в близост предполага концентрация на паркиращи и потеглящи автомобили, което изисква повишена осторожност, включително и при съблюдаване на правилата за спиране и паркиране, за да се избегнат възможни опасности за движението.

Освен това точно наличието на синя зона в близост придава по-голяма обществена опасност на извършеното и на още едно самостоятелно основание, доколкото, ако деецът не е намирал свободно място да паркира най-вдясно на пътното платно, той е можел безпрепятствено да спази правилата на ЗДвП, като паркира в синята зона.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, въпреки извършената преквалификация, право на разноски има въззиваемата страна, доколкото размерът на глобата е потвърден изцяло.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, съгласно чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП в редакцията към датата на извършване на нарушението на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер-80 лева.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Община Пловдив.