Определение № 1231 от 27.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1231 гр. Велико Търново, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Томов

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500779 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. М. и С. И. И., двамата от гр. Търговище, подадена чрез пълномощника им адв. П. Г. от АК - Варна против определение № 991/08.07.2024г. по гр.д. № 1442/2023г. на ГОРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение и допълване на постановено по делото решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение до минималния размер от 2382 лв., а в условията на евентуалност за намаляването му до справедлив и обоснован размер.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост на изводите на съда, че присъденото в полза на ответника възнаграждение от 3855 лв. е по – малко от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, че същото съответства на фактическата и правна сложност на делото с оглед вида на иска, обема на събраните доказателства и вложените от пълномощника процесуални усилия, както и понесените от него транспортни разходи. В тази връзка се възразява, че след намаляване цената на втория иск общия размер на заявения по делото материален интерес възлиза на 22 022 лв., съобразно който минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2382 лв., съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата. Прави се оплакване, че първоначалните процесуални действия, вкл. подаването на отговора на исковата молба, са извършени от юрисконсулт, а не от упълномощен адвокат. Възразява се, че е налице фактическа и правна сложност на делото, тъй като част от релевантните по делото факти са безспорно установени и единственото обстоятелство, подлежащ на доказване в 1 процеса е наличието на влошено здравословно състояние на ищеца, което е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Посочва се, че пълномощникът на ответника се е явил в три от проведените по делото четири открити съдебни заседания, като в едно от тях не е даден ход на делото, поискал е назначаването на СМЕ по вече формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, релевирал е вече преклудирани възражения и не е проявил процесуална активност при разпита на свидетелите по делото. В допълнение се посочва, че предвид положените от пълномощника на ответника процесуални усилия – активно участие в две съдебни заседание и депозиране на писмена защита присъденото му адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Акцентира се, че разходите за пътуване и командировки не съставляват съдебно – деловодни разноски по см. на чл. 78 ГПК, поради което не могат да се претендират по делото респ. да служат като аргумент за завишаване размера на адвокатското възнаграждение.

Отделно от това се оспорва, че в случая последното не е реално заплатено от ответника, с оглед на отразения в договора за правна защита и съдействие начин на плащане – по банкова сметка. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение в частта на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение като същото бъде намалено съобразно материалния интерес по делото до сумата от 2382 лв., в условията на евентуалност да бъде намалено до справедлив и обоснован размер, при съобразяване цената на исковите претенции, сложността на делото и извършените процесуални действия.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата е подала отговор, с който заема становище за неоснователност на същата. Излага конкретни аргументи срещу оплакванията на молителите в производството и в частност, че присъденото адвокатско възнаграждение е платено по банков път на 17.01.2024г., че участието на упълномощения адвокат е започнало по делото на 11.01.2024г., преди да бъде намален размера на едната искова претенция, че с оглед на заявения по делото материален интерес от 53 079 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 4896 лв., както и че платения хонорар от 3855 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и положените от пълномощника процесуалния усилия. С тези доводи се моли за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалвания акт.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Предмет на гр.д. № 1442/2023г. по описа на ГОРС са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 17 682 лв. за претърпени имуществени 2 вреди, представляващи ексцес от настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.06.1993г., изразяващи се в разликата между получаваната пенсия и пропуснати трудови възнаграждения за периода от 27.11.2019г. до дата на предявяване на иска, както и за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на 621 лв. месечно, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от датата на подаване на исковата молба до навършване на 65- годишна възраст на ищеца. Последният е обосновал претенцията си с твърдения, че в резултат на получените от ПТП травматични увреждания не е можел да полага труд при досегашния си работодател, че е получавал инвалидна пенсия и че през годините е освидетелстван по решение на ТЕЛК с трайно намалена работоспособност с процентно изражение от 86 до 100 пункта Допълнил е, че трайната му неработоспособност е в пряка причинна връзка с ПТП, че това му състояние е окончателно и няма да се промени до пенсионна възраст и че е налице ексцес на вреди, считано от 2019г.

Ответният застраховател, чрез упълномощен от него юрисконсулт, е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил допустимостта и основателността на исковите претенции. По същество е оспорил да е налице хипотезата на ексцес на вреди, навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и възражение за изсрочване по давност на претенцията му. Направил е доказателствени искания по чл. 192 ГПК и е формулирал въпроси към исканата от ищеца СМЕ.

В хода на делото е настъпила смъртта на ищеца и по реда на чл. 227 ГПК на негово място като страна в процеса са конституирани неговите законни наследници, които са жалбоподатели в настоящото производство. На 22.01.2024г. същите са намали втората си искова претенция до размера на 4340 лв. Преди това на 10.01.2024г. ответникът е упълномощил адв. А. от АК - Плевен за свой процесуален представител срещу уговорено по договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024г. възнаграждение в размер на 3855 лв., заплатено по банков път на 17.01.2024г., според представеното със списъка за разноски извлечение от банкова сметка на Общинска банка АД. Този пълномощник на ответника с нарочни молби е поискал събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК и е формулирал задачи към СМЕ, различни от вече направените с отговора на исковата молба. Присъствал е в три от общо проведените четири открити съдебни заседания по делото, като в тях е развил доводи срещу редовността на исковата молба, участвал е в събирането на доказателствата и е заел становище срещу тяхната допустимост и относимост към спора. В последното по делото заседание същият е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3855 лв. и за платен депозит за вещо лице, като е поискал тяхното присъждане. В същото заседание процесуалният представител на ищцовата страна е поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА и е направил възражение за прекомерност на платеното от ответника 3 адвокатско възнаграждение.

С издаденото по делото решение, районният съд е отхвърлил предявените искови претенции и е присъдил в полза на ответника претендираното от него адвокатско възнаграждение, като е намерил за неоснователно възражението на ищците по чл. 78 ал. 5 ГПК. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на съдебното решение в тази му част, като е изложил съображения, че платеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. В случая допустимостта на частната жалба не е обусловена от представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК, тъй като същата е насочена срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Фактическите състави на чл. 78 ГПК, уреждащи въпроса за отговорността за сторените по делото разноски, предвиждат задължение за страната, която неоснователно е предизвикала спора да възстанови разходите, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си. Отговорността за разноски в гражданския процес се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от изхода по спора. С възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда въпроса за обективните предели на отговорността си, с оплаквания, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат, като е уговорила и заплатила възнаграждение, чийто размер значително надвишава обичайния и разумния за защита по конкретното дело. Следователно с възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на уговореното и платено възнаграждение от другата страна.

Въведеният от закона критерий за границите на деликтната отговорност на страната предизвикала спора е обективен и е свързан с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Това означава, че преценката на съда се съсредоточава върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. За да е прекомерно по смисъла на закона, уговореното възнаграждение следва да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията за дела с подобна фактическа и правна сложност, при съобразяване, че от страната възложила защитата не може да се 4 изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито се очаква да избере адвоката, оценяващ най – ниско труда си. Само ако се установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение от наложената от този пазар обичайна мяра на размера му, съдът има законовото основание да намали отговорността на страната, неоснователно предизвикала спора, в рамките на същата.

Преценката на съда се извършва към момента на сключване на договора и се основава на опитните правила. В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004г. и зачитайки действието на решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, не е длъжен по силата на чл. 78 ал. 5 in fine ГПК да прилага ограничението, което те поставят, но само и след като установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В този случай платеното в повече няма за причина поведението на страна, предизвикала спора, а има за причина поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата грижа, поради което уговорено в повече остава в нейна тежест. В този смисъл е константната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г., в Определение № 3975/30.08.2024г. оп ч.гр.д. № 2806/2024г., двете на IV г.о., на ВКС.