Решение № 29 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. К. Г. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603046 по описа за 2025 година С Присъда от 31.01.2025 год., постановена по НОХД № 14181/2024 г., 11-ти състав на Софийски районен съд, е признал подсъдимия П. Й. С., роден на ********г. в гр. София, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота - „Иориел“ ЕООД - организатор спортни дейности, адрес: гр. София, ж.к. „Горубляне“, ул.“********, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2023 г., около 23:40 ч., в гр. София, ж.к.

„********, блъснал М. Г. Н.-С.а, съборил я на леглото, притиснал я с коляно в областта на гръдния кош и я ударил бързо няколко пъти с юмрук с дясната ръка в областта на окото, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лицето и левия крак, причинили й болка и страдание, като деянието е извършено при условията на домашно насилие - П.

Й. С. и М. Г. Н.-С.а били съпрузи към 21.10.2023 г., поради което и на основание чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 вр. чл.54, ал.1 от НК МУ Е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане 1 на присъдата в сила.

С посочената присъда районният съд е признал подсъдимия П. Й. С. за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2023 г., около 23:40 ч., в гр.София, ж.к.

„******** се заканил на М. Г. Н.-С.а с убийство - казал й „ще те убия, приключвам те“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у нея, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – П. Й. С. и М. Г. Н.-С.а били съпрузи към 21.10.2023 г., поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК МУ Е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание измежду наложените, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на определеното общо наказание е ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е ОСЪДИЛ П. Й. С., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Н.-С.а, ЕГН ********** сумата от 5000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 21.10.2023 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от 10000 лева като недоказан.

Съдът е ОСЪДИЛ П. Й. С., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Н.-С.а, ЕГН ********** сумата от 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 21.10.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1000 лева – възнаграждение за повереник, като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния предявен размер от 10000 лева като недоказан.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е 2 постановил подсъдимият П. Й. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 542,34 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС сумата от 230 лева – деловодни разноски и 400 лева - държавна такса за разглеждане на гражданските искове, съобразно уважените части.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адвокат Б. Н., САК. В жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за постановяване на присъдата при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е дал вяра единствено на показанията на пострадалото лице, без да обсъди изобщо обясненията на подсъдимия. Посочва се, че с оглед оскъдните доказателства, фактическата обстановка е останала неизяснена, като в тази връзка защитата счита, че съдът е следвало да събере допълнителни доказателства или да постанови оправдателна присъда. При изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.

В жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В разпоредително заседание от 18.06.2025 г. въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв.Н. поддържа депозираната жалба ведно с допълнението към нея, като изцяло подкрепя изложените в същите съображения и отново изразява становище за липса на достатъчно доказателства. В заключение моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава, алтернативно – при осъждане по отношение на престъплението по чл.131 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, както и произнасяне по гражданските искове.

Представителят на СГП оспорва подадената жалба като неоснователна.

Счита, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин и по двата пункта, поради което отправя искане за потвърждаване на осъдителната присъда.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът 3 на частния обвинител и граждански ищец - адв. П. от АК - Пловдив, излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, като счита, че в мотивите към обжалвания съдебен акт е направен обективен анализ на доказателствата. Изразява становище, че обясненията на подсъдимия се явяват защитна теза и не кореспондират с останалия доказателствен материал. Моли за потвърждаване на присъдата, включително в гражданскоправната й част.

Частният обвинител и граждански ищец се придържа към казаното от повереника й.

В предоставената му последна дума, подсъдимият П. С. моли за справедлива присъда.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда, съставът на Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на изготвените и ценени експертизи, а именно: обясненията на подсъдимия С.; показанията на свидетелите М. Н. и С.Н.; Заявление до Началника на 07 РУСДВР; СМУ; справки от психиатрични заведения; справка от АСП и социален доклад; заключения на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза; справка за съдимост на подсъдимия.

4

Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на логиката. Въззивният съдебен състав приема установената фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият П. Й. С. e роден на ******** г. в гр. София, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран, адрес: гр. София, ж.к. „Горубляне“, ул. „********, ЕГН **********.

Към месец октомври 2023 г. свидетелката М. Н. и подсъдимият П. С. имали сключен граждански брак. Жилището, което двамата обитавали, се намирало в гр. София, кв. Горубляне, ул. „********.

Отношенията между подсъдимия С. и свидетелката Н. се влошили в периода след Ковид-пандемията. В началото това се изразявало в системна вербална агресия, обиди и закани от страна на С. към Н., а след това започнали и прояви на физическа - скубане, дърпане и удари.

Вечерта на 21.10.2023 г., около 23:30 ч., двамата се намирали на горепосочения адрес, в спалнята на семейното си жилище. Те се скарали, а подсъдимият започнал да обижда съпругата си. В хода на конфликта, около 23:40 ч., подсъдимият С. ритнал свидетелката Н. с десния крак в областта на лявото й бедро, след което я блъснал, съборил я на леглото, притиснал я с коляно в областта на гръдния кош и й нанесъл няколко удара с дясна ръка, свита в юмрук, в областта на главата, с което й причинил кръвонасядания на лицето и левия крак. Едновременно с това той й се заканил с убийство, казвайки: „Ще те убия, приключвам те“.

Три дни по-късно, на 24.10.2023 г., когато подсъдимият С. отсъствал от дома, свидетелката Н. взела личен багаж и заедно с детето си напуснала жилището. След известно време променила местоживеенето си, премествайки се в гр. Пловдив, тъй като продължавала да изпитва страх от подсъдимия.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалата М. Н. е получила кръвонасядания на лицето и левия крак, които съответстват на медико-биологичния признак причиняване на болка и страдание.

В хода на досъдебното производство е изготвена и комплексна 5 съдебно-психиатрична и психологична експертиза, видно от заключението на която възприетите от Н. актове на вербално, физическо насилие и закани са възбудили преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх за живота и здравето, със съответните отражения върху емоционалното функциониране.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло на тази, установена от първата инстанция. Същата се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения.

Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие, респективно не са били представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Съставът на СРС е отчел съществуването на определени противоречия в доказателствения материал, обсъдил ги е внимателно и всеобхватно и след като е обективирал оценката си на доказателствените източници, съдът е посочил кои факти и въз основа на какви доказателства приема за установени и кои доказателства и по какви причини отхвърля. Съдът е ценил доказателствата в съответствие с действителното им съдържание, като не е допуснал изопаченото им и/или превратно тълкуване. Оценката на събраните и надлежно приобщени доказателства от първостепенния съд води до обосновани фактически и правни изводи, които напълно се базират на приобщената доказателствена съвкупност.

Основателно е кредитирането на показанията на свидетелката М. Н., която е единствен очевидец на извършването на инкриминираните деяния, като първостепенният съд е съобразил обстоятелството, че същата се явява и заинтересована от изхода на делото, поради което е подходил с необходимата критичност. С оглед възражението на защитата, че осъдителната присъда се базира единствено на показанията на пострадалото лице, следва да се посочи 6 на първо място, че същите са изключително подробни и детайлни относно отношенията с подсъдимия С., включително и такива, които са предхождали инкриминираните деяния. Районният съд прецизно е изследвал показанията на последната през призмата на евентуалната заинтересованост с оглед нейното качеството на пострадало лице, стигайки до извода за тяхната вътрешна логичност, обективност и последователност. Констатирано е, че, както в съдебната фаза, така и в двата разпита на свидетелката Н. в хода на досъдебното производство не се открива тенденциозност или опит за манипулативно представяне на спомени, като изложените от нея твърдения остават непроменени в хода на цялото производство. Показанията на свидетелката Н. не са фрагментарни или нелогични и се отнасят до факти, които тя лично е възприела, а съгласно заключението на СППЕ същата е с психична годност за даване на свидетелски показания, поради което въззивният състав намира, че няма процесуална пречка именно нейните показания да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда. Правилно е констатирано, че тези показания намират подкрепа в заявеното от свидетелката С.Н., което напълно съответства на изложените факти от пострадалото лице, като по отношение на медицинските увреждания показанията на двете свидетелки се потвърждават от заключението на съдебно-медицинската експертиза.