Решение № 625 от 27.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Перник, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20231720103190 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 14541/07.07.2023 г., предявена от М. К. Л., чрез адв. В. Б., против М. Г. И., с която се иска съдът да прекрати вещното право на ползване на ответницата М. Г. И. върху недвижим имот с идентификатор ****.506.112.1.69, представляващ – апартамент № 69, находящ се в гр.

****, общ. ****, кв. „****“, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м., разположен в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор ****.506.112, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж обекти с идентификатор ****.506.112.1.68 и ****.506.112.1.70, под обекта обект с идентификатор ****.506.112.1.66 и над обекта обект с идентификатор ****.506.112.1.72, който апартамент се състои от стая, дневна, кухня, баня с клозет, дрешник, антре и балкони, заедно с прилежащо избено помещение № 5, с площ от 5.46 кв.м. и 1.53 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като вещото право на ползване е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС, поради неизпълнение от страна на ползвателя на задълженията му да плаща разноските, свързани с ползването на вещта вкл. данъци и други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да застрахова вещта в полза на собственика.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 185, том І, рег. № 5423, дело № 171/2009 г. ищецът бил собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с идентификатор ****.506.112.1.69 и адрес – апартамент № 69, находящ се в гр. ****, общ. Перник, кв. ****, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м. Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС обаче ответницата М. Г. И. имала запазено вещно право на ползване върху имота до края на живота си. Ищецът посочва, че съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от Закона за собствеността /ЗС/ ползвателят имал 1 задълженията да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта вкл. данъци и други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да застрахова вещта в полза на собственика като плаща и премиите по застраховката. Твърди се, че ищецът не живеел в имота от 2010 г. като от тогава до момента ответницата преустановила плащането на данък недвижим имот, такса битови отпадъци, както и консумативни разноски за жилището. Така само за местен данък и такса битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2023 г. се натрупал дълг от 957.02 лева. Ищецът освен това посетил „Топлофикация Перник“ АД, от където му съобщили, че ответницата е натрупала значителни задължения за неплатена топлинна енергия – като поради тази причини дружеството образувало срещу нея общо седем броя изпълнителни дела. След справка при съответните съдебни изпълнители ищецът установил, че само задълженията към „Топлофикация Перник“ АД възлизат на почти 20 000 лева. В тази връзка независимо, че ответницата била само ползвател на имота, а ищеца негов собственик, в полза на „Топлофикация Перник“ АД била наложена възбрана върху същия. Ответницата не заплащала и задълженията си към „ВиК“ ООД гр. Перник, поради което това дружество също образувало срещу нея няколко дела в РС Перник като я осъдило да му заплати значителни суми. Независимо от горното ответнцита продължавала да ползва ВиК услуги и топлинна енергия без да заплаща текущата им стойност. Така общият размер на задълженията, които ответницата натрупала за имота, били около 30 000 лева. Поради това ищецът отправил до ответницата нотариална покана да заплати посочените суми от 18.05.2023 г. чрез нотариус В.Д., както и да застрахова имота.

Ищецът поискал евентуално ответницата да се откаже от правото си на ползване.

Поканата била получена лично от ответницата на 01.06.2023 г., но последната нито заплатила сумите, нито застраховала имота, нито пък се отказала от правото си на ползване. Поради това и ищецът намира иска си за основателен и иска същият да бъде уважен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото М. Г. И., чрез адв. Анежела А. е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка се твърди, че неизпълнението на задълженията на ответницата, което ищецът твърди, не съставлявало основание да бъде прекратено вещното й право на ползване върху имота като било в противоречие и с безвъзмездния му характер. В случая ответницата счита, че ищецът би могъл да се позовава на чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от ЗС единствено ако правото на ползване е възмездно.

В случая обаче същото било запазено като безвъзмездно такова. Освен това ищецът не бил кредитор на ответницата за натрупаните от нея задължения. В тази връзка и искът дори представлявал злоупотреба с право от страна на ищеца. На следващо място се излагат подробни доводи, че след като вещното право на ползване било учредено като безвъзмездно такова, то ответницата имала право да си ползва имота безвъзмездно т.е. без да е длъжна да плаща разноските, свързани с ползването на имота, както и данъците за същия или да го застрахова. Освен това ответницата била длъжник на дружествата „Топлофикация Перник“ АД и „ВиК“ ООД гр. Перник, както и към Община Перник, а не към ищеца. Поради това и последният нямал качеството кредитор и правната му сфера не била засегната от претенциите на дружествата за комунални услуги. В тази връзка и поведението на ответницата по никакъв начин не застрашавало правата на ищеца върху имота, доколкото действително той бил собственик на имота, а ответницата само ползвател. Излага доводи и че искът бил злоупотреба с право, доколкото през част от периодите, в които се твърди, че ответницата е натрупала задължения за комунални услуги, в имота освен тя живеел и самият ищец заедно със своята приятелка. В тази връзка и самият ищец натрупал големи задължения, които не платил. Досежно конкретните изпълнителни дела се поддържа, че задълженията по част от същите били погасени по давност. Твърди още, 2 че ищецът никога не бил поставил конкретни условия и параметри, при които да се застрахова имота, поради което и ответницата не можело да бъде санкционирана за неизпълнение на такова задължение. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 61 от Закона за собствеността.

Видно от Нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 185, том І, рег. № 5423, дело № 171/2009 г. по описа на нотариус Р.М., ищецът М. К.

Л. е получил в дял и станал изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.506.112.1.69, представляващ – апартамент № 69, находящ се в гр. Перник, общ. Перник, кв. „****“, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м., разположен в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор ****.506.112.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС ответникът М. Г. И. е запазила правото си на ползване върху процесния имот безвъзмездно и пожизнено.

По делото са приложени преписи от множество изпълнителни дела, образувани срещу ответника М. И. във връзка с незаплатени задължения към „Топлофикация Перник“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ООД.

Представена е още справка от 23.04.2024г., издадена от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“ за извършени плащания и и неплатени данъчни задължения от М. И..

Видно от представената по делото нотариална покана от 18.05.2023г. на нотариус В. Д., с № 523 от регистъра на Нотариалната каМ., с район на действие РС Перник, ответникът е поканен в едноседмичен срок от дадата на получаване на поканата да заплати задълженията за имота, дължими към Община Перник, Дирекция „МДТ“, „Топлафикация Перник“ АД и „ВиК“ ООД – гр. Перник, в размер на 22 944,12 лева, като в случай, че не стори това е бил предупреден, че собственикът на имота ще предяви иск за прекратяване правото на ползване на процесния имот.

От представената по делото разписка от 01.06.2023г. се установява, че нотариалната покана е връчена лично на ответника на 01.06.2023г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. М., Р.Л.Е., А. К.А Л.А Т. /сестра на ищеца и внучка на ответницата/, Ч.М.Е..

От показанията на свидетелката А. К.А Л.А Т. се установява, че ищеца по делото е живял в процесния имот някъде до май месец 2014г., с неговата приятелка и ответницата. Заявява, че не знае кога точно, но ищеца и приятелката му за две години подред са ходили на бригада в Англия за по няколко месеца. Когато бригадите приключвали се връщали да живеят в същото жилище. През 2014г. брат й М. и приятелката му напуснали жилището, тъй като не се разбирали с баба им М..

От показанията на свидетелят Ч.М.Е. се установява, че откакто е закупен апартамента до 2014г. М. е живял в апартамента, заедно с бабаси М., а в последствие и с неговата приятелка. След 2014г. М. се изнесъл от апартамента, тъй като се скарал с баба си.

От показанията на свидетелката М. И. М. се установява, че откакто станали приятели ищецът и нейната племенница са заживяли заедно, като живели много малко на П.. Две години подред по шест месеца били в Англия, може би 2010г. или 2011г., 3 като след това й се оплаквали, че ги гонят ги от апартамента и си направили в село Ч. една барака, където спяли лятото, а след като поставили фургон заживяли там. Преди да напуснат жилището на П. лятото спяли в тази барака в село Ч.. Докато живеели на П. те спяли в стаята, а в хола ответницата, като кухнята ползвали общо. Не знае дали в бараката е имало санитарен възел.

От показанията на свидетелят Р.Л.Е. се установява, че когато се запознали с М. преди малко повече от десет години той живеел в апартамента на П.. Ищецът му споделял, че има проблеми с баба му и искат да го изгонят от апартамента, както и се случило. Не може да отговори от кога М. не живее в апартамента, но смята, че преди от около десет години. Ходил е в с.Ч., където сега живее М., като там имало барака, в която даже хладилника им бил на земята. Когато напуснали жилището ищецът и приятелката му заживяли в в с.Ч. постоянно, а преди да напуснат апартамента ходели там периодично. В бараката имало газов котлон и матрак на земята, не знае да е имало баня, тоалетна и санитарен възел. Сега знае, че има във фургона ел. и В и К захранване.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 61 от ЗС.

С исковата молба ищецът моли да бъде прекратено, учреденото в полза на ответника, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния недвижим имот, поради неизпълнение от страна на ползвателя на задълженията му, регламентирани в чл. 57 от ЗС, в това число – да заплаща дължимите за имота данъци, такси и консумативни разходи, да застрахова същия в полза на ищеца, служене с апартамента по начин, който го застрашава със значително повреждане.

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на процесния апартаменет, придобит въз основа на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, като ответникът М. И. е запазила пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване в процесния имот, още при сключването на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС, по силата на който ответникът Г. и Славе Иванов са дарили на дъщеря си Виолета Славева Л.а процесния имот.