Решение № 810 от 01.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Шумен, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630101978 по описа за 2024 година

Предявени са два обективно и субективно съединени искове, първия от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 10а от ЗПК и втория иск - с правна квалификация чл. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 3, вх. 2, ет. 7, ап. 46, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „***” № 81, ет. 3, ап. Б, чрез адв. Мирослав Михайлов от АК – Пловдив срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „***“ № 52 - 54, представлявано от управителите Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян.

Ищцата твърди, че на 10.11.2022 г. сключила с „Вивус.БГ“ ЕООД Договор за кредит от разстояние № 9822882018, по силата на който получила сумата в размер на 100 лева.

Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 49.80% и лихвен процент 40.97%.

Ищцата сочи, че съгласно посочения договор следвало да заплати и допълнителна услуга – такса за разглеждане в размер на 24.75 лв. Ищцата твърди също, че е заплатила по процесния договор главница – 100 лв., лихва – 2 лв. и такса за разглеждане – 24.75 лв. Счита, че процесната допълнително уговорена такса за експресно разглеждане е нищожна на основание основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, във вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Също така счита, че посочената клауза на договора от договора противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в отношенията между страните, И. К. К., ЕГН ********** и „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, че „таксата експресно разглеждане“ по сключеният между тях Договор за кредит № 9822882018/10.11.2022 г. е нищожна.

Освен това, моли съда да осъди ответника „Вивус.БГ“ ЕООД да й заплати сумата от 24.75 лв., представляваща недължимо платена „такса експресно разглеждане“ по Договор за кредит № 9822882018/10.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване 1 на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В депозирано на 24.09.2024 г. писмено становище от пълномощника на ищцата - адв. Мирослав Михайлов от Адвокатска колегия – Пловдив, излага конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за неоснователен и недоказан. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат конкретни съображения в тази насока. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляващият ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за кредит № 9822882018/10.11.2022 г., сключен между ответника „Вивус. БГ“ ЕООД, гр. София /с предишно наименование „4 финанс“ ЕООД/, в качеството на заемодател и ищцата И. К. К., ЕГН ********** , в качеството на заемополучател, последната е получила сумата в размер на 100 лева, като е поела задължение да я върне в срок от 20 дни, а именно на 30.11.2022 г. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.97 % и ГПР – 49.8 %. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и „такса експресно разглеждане“ в размер на 24.75 лева.

По делото са представени и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус. БГ“ ЕООД, гр. София /с предишно наименование „4 финанс“ ЕООД/ и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги - кредити от разстояние и СЕФ. Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия. В т. 3. 1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т. 1. 8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП.

От приложената по делото Справка за погасена сума по процесния договор става ясно, че ищцата на 28.11.2022 г. е заплатила сумата от 126.99 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит № 9822882010/13.04.2020 г.; Стандартен Европейски Формуляр; Договор за кредит № 9822882018/10.11.2022 г. и Общи условия; Справка за погасена сума.

2

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 10а от ЗПК:

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.

3а от ЗКИ се установява, че ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между ответника „Вивус. БГ“ ЕООД, гр. София, в качеството на заемодател и ищцата И. К. К., в качеството на заемополучател Договор за кредит № 9822882018/10.11.2022 г. е потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК - и в ЗЗП, и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение.

В настоящия случай съдът намира, че клаузата в договора за потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 , ал. 4 от ЗПК. Според съда посочената уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

С клаузата на чл. 2. 2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.

С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността 3 на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4. 2. от ОУ е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.

Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.