Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 05.03.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2230/2025
Вид
Решение № 162
Подписан
05.03.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Петина Кръстева Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. ***, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630102230 по описа за 2025 година

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община „Оборище“, ул. „***“ № 19, ЕИК 121830616, представлявано от Д.Н.Н.-И. – Изпълнителен директор и Б.Ф.С. – Изпълнителен директор, с пълномощник по делото юрк. Никол Велчева, срещу А. Щ. Щ. с ЕГН ********** от гр. ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.

№ 813 по описа на ШРС за 2025 г. Съдът издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането по извлечението от счетоводните книги на банката. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 6570,34 лв. главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2008 г., 3426,73 лв. договорна лихва за периода 05.03.2015 г. – 16.09.2021 г., 1597,75 лв. – договорна наказателна лихва за забава за периода 05.03.2015 г. – 16.09.2021 г., 2787,58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.09.2021г. – 24.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. Иска се заплащане на разноските.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исканията направени с исковата молба. Оспорени са всички възражения, направени с отговора, касаещи действителността на договора като се обръща внимание, че те са основани на императивни норми, които все още не са действали към датата на подписване на 1 процесния договор за кредит. Молят съда да уважи исковете изцяло. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ответника.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, с който исковете са оспорени по същество. На първо място, се твърди, че е налице предявен повторно иск за суми, за които има влязло в сила решение на съда по гр. д. № 448/2015 г. на ШРС. На второ място, е направено възражение за погасяване на вземанията по давност. Освен това са изложени твърдения, че в процесния договор има неравноправни клаузи и такива, които противоречат на императивни норми за ЗПК.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Подал е писмено становище, с което поддържа възраженията направени с отговора, включително тази за неравноправни и нищожни клаузи. Посочва, че по решение на ШОС относно същия договор е прието, че клаузата относно договорната лихва е нищожна. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност. Направено е възражение за размера на шрифта. Моли съда да разгледа всички възражения и да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че А. Щ. Щ. е сключил с „***“ АД Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2008 г. Съгласно клаузите на цитирания договор банката е предоставила на потребителя сумата в размер на 11800 лв., които той е трябвало да върне на 120 равни анюитетни месечни вноски – всяка от 155,61 лв. с изключение на последната, която е следвало да бъде платена на 29.09.2018 г. и била в размер на 138,53 лв. Така в края на периода потребителят е следвало да върне 18843,12 лв. Съгласно чл. 7 от договора годишния лихвен процент (ГЛП) бил определен на 9,95 %, а годишния процент на разходите (ГПР) – на 10,84 %. ГЛП се формирал от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК-Практика“ – Приложение № 2 към договора. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 5,94 %, стандартната надбавка е в размер на 4,01 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 1 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 9,95 %. Съгласно чл. 19.1 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, действали към момента на сключване на договора, при забава на плащане на някоя вноска, потребителят дължи наказателна лихва в размер на договорната такава увеличена с 10 пункта.

С допълнително споразумение от 11.06.2010 г. банката и А. Щ. Щ. предоговорили условията по кредита. Към него момент ответникът дължал на банката сумите от 10886,57 лв. главница, 403,60 лв. договорна лихва и 32,30 лв. наказателна лихва. Общо задължението възлизало на 11322,47 лв. От тях една част била погасена на момента, а за остатъкът от 11136 лв. страните са договорили, че ще се дължи, както следва – в първите девет месеца от сключване на споразумението, потребителят ще заплаща само главница – в размер на 101,74 лв. през първия месец и 138,74 лв. през следващите осем месеца, а след това ще дължи 89 2 равни анюитетни месечни вноски – всяка от 206,49 лв. и една последна, която е следвало да бъде платена на 11.09.2018 г. и била в размер на 207,92 лв. ГЛП по така изменения договор възлизал на 14,95 %, а ГПР – на 16,33 %. Съгласно чл. 19 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, действали към момента на сключване на допълнителното споразумение, при забава на плащане на някоя вноска, потребителят дължи наказателна лихва в размер на договорната такава увеличена с 10 пункта.

С допълнително споразумение от 17.09.2011 г. банката и А. Щ. Щ. отново предоговорили условията по кредита. Към него момент ответникът дължал на банката сумите от 11196 лв. главница, 1035,233 лв. договорна лихва и 42,99 лв. наказателна лихва.

Общо задължението възлизало на 12274,22 лв. От тях една част била погасена на момента, а за остатъкът от 11961,23 лв. страните са договорили, че ще се дължи на 120 равни анюитетни месечни вноски – всяка от 180,49 лв. с изключение на първите три, които били съответно 86,05 лв., 129, 09 лв. и 129, 08 лв. и на последната, която е следвало да бъде платена на 17.09.2021 г. и била в размер на 181,34 лв. ГЛП по така изменения договор възлизал на 12,95 %, а ГПР – на 14,06 %. Съгласно чл. 20 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, действали към момента на сключване на допълнителното споразумение, при забава на плащане на някоя вноска, потребителят дължи наказателна лихва в размер на договорната такава увеличена с 10 пункта.

Банката е направила опит да събере неплатените вземания по гр.д. № 443/2014 г. на ШРС, но вземането било частично отхвърлено, тъй като съдът е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по целия договор. По гр.д. № 448/2015 г. на ШРС банката е предявила отново част от вземанията си, които са били с настъпил падеж към датата на образуване на съдебното производство. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд като е прието, че е предявен иск за същото вземане, както по гр.д. № 443/2014 г. на ШРС. Въззивният съд е приел, че няма сила на присъдено нещо, тъй като по първото дело претенциите са били предявени преди настъпване на тяхната изискуемост и след като към момента те са падежирали, няма пречка да бъде предявен иск за тях. ШОС по въззивното решение са приели, че потребителят дължи падежиралите вземания за главница, както и за договорна лихва до размера от 9,95 % на ГЛП, тъй като всички изменения на същия след сключването на договора противоречат на императивна норма на ЗПК. От назначената ССчЕ се установява, че вземанията, за които е водено гр.д. № 448/2015 г. на ШРС и тези по настоящото производство се различават по своя период. По по-рано образуваното съдебно производство са претендирани само вноски, които са били падежирали към датата на образуване на гр.д. № 448/2015 г. на ШРС, а предмет на настоящото производство са всички останали вноски до датата на последната вноска по последното допълнително споразумение.

От назначената ССчЕ се установява, че банката е изпълнила задължението си и е превела на ответника сумата в размер на 11800 лв. по негова сметка в същата банка. За целия период на договора ответникът е платил общо сумата в размер на 8256,02 лв., с които са погасени 1958,58 лв. главница, 769 лв. такси и 5528,44 лв. лихви. Отделно по гр.д. № 448/2015 г. на ШРС, изменено с решение на ШОС, ответникът е осъден да заплати 3271,08 3 лв. главница и 1300,95 лв. договорна лихва, които са били дължими към 04.03.2015 г. За тях има издаден изпълнителен лист и те не били предмет на настоящото производство според заключението на вещото лице. В счетоводството на банката са начислени следните задължения на А. Щ. Щ. към датата на изготвяне на ССчЕ: 6570,34 лв. – главница, 3426,73 лева – договорна лихва за периода 05.03.2015 г. – 16.09.2021 г., 1597,75 лева – договорна наказателна лихва от 05.03.2015 г. до 16.09.2021 г. и 2787,58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 24.03.2025 г.

На 31.03.2025 г. „***“ АД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 813/2025 г. на ШРС. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 361 от 31.03.2025 г. и изпълнителен лист срещу ответника А. Щ. Щ., с която е осъдил същия да заплати на заявителя посочените по-горе суми: 6570,34 лв. – главница, 3426,73 лева – договорна лихва за периода 05.03.2015 г. – 16.09.2021 г., 1597,75 лева – договорна наказателна лихва от 05.03.2015 г. до 16.09.2021 г. и 2787,58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 24.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2025 г. до окончателното плащане, както и деловодните разноски по заповедното производство.

Поради подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника, при условията на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК банката предявила иск за установяване на вземане от си по издадената заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 813/2025 г. на ШРС.

За преценка основателността на иска съдът съобрази следното:

Договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2008 г., сключен между „***“ АД и А. Щ. Щ. по съществото си представлява договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиентът се задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други) в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора параметри.

На първо място, съдът следва да посочи, че намира за неоснователно възражението на ответника, че за вземанията по настоящото производство има влязъл в сила съдебен акт.

Както се установи от назначената по делото ССчЕ по гр.д. № 448/2015 г. на ШРС предмет на производството са били само вноски по кредита, падежирали до 04.03.2015 г., а по настоящото производство – всички вноски, които са падежирали след тази дата. Предвид 4 това няма формирана сила на присъдено нещо за сумите, които са предмет на настоящото съдебно производство.