Решение № 16615 от 09.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16615 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110147755 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 149 ЗЕС с искане за осъждане на В. Р. В. с ЕГН ********** и И. Р. В. с ЕГН **********,да заплатят на ..... в условията на разделна отговорност при равни квоти - всека по 1/2 като наследници на И. В., сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, в общ размер на 5953,58 лв., от които 5248,01 лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 641;01 лв. — законна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018г. до 21.01.2021г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.12.2017 г. м.04.2О20г. в размер на 54,89 лв. — главница, ведно със законната лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение в размер на 9,67 лв.,за периода от 31.01.2018г. до 21.01.2021 считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът В. В. е подал отговор на исковата молба в изискуемия от закона срок. Прави възражение допустимост на иска, като твърди, че същият е недопустим, доколкото ответникът не е собственик на имота. По основателността оспорва обема доставена енергия, нейното реално доставяне ,както и по размер иска се оспорва. Ответникът И. В. е подал отговор на искова молба, като с определение от 15.12.2023г. в открито съдебно заседание докладът по делото е допълнен по следния начин; Съдът с оглед постъпилия в срок отговор на исковата молба, ДОПЪЛВА доклада, обективиран в определение от 15.09.2023г. с направените оспорвания от ответника И. В., а именно че същият оспорва иска да е допустим и основателен като счита, че не е приел наследството от наследодателя И. В.. Счита иска за недоказан по отношение на използваната топлинна енергия, както и оспорва размера на 1 доставката и размера на самото ищцово вземане. Ответникът В. В. прави възражение за настъпила кратка тригодишна давност.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест, а имено: В тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на парично задължение, в случай, че се докажат горните обстоятелства, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По делото са предсатвени писмени доказателства, сред които и Нотариален акт за дарение на недвижим имот ...... от който е видно, че в полза на дарителите .... В. и И. В. е запазено пожизнено вещно право на ползване. .... В. , видно от удостоверение за наследници е починал през 2013г, когато се е погасило и правото му на ползване, като такова е останало единствено за съпругата му - И. В., наследодател на ответниците. Представено е още удостоверение за наследници на починалата В., както и удостоверение за идентичност на адреси.

От горното съдът съди, че с оглед и тълкуването, дадено в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 от 17 май 2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия в съдебно заседание на 26 април 2018 год. че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период наследодателят на ответниците е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот. По делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот ....., по силата на който в полза на дарителите .... В. и И. В. е запазено пожизнено вещно право на ползване. В качеството си на вещен ползвател, именно наследодателката на ответниците дължи заплащане на доставяната до имота топлинна енергия през процесния период, без значение кое лице фактически е ползвало същия /и дали ответницата е живяла в апартамента/, при липса на данни за наличие на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и друго лице, което правоотношение е възникнало със съгласие на собственика на имота. Нещо повече , от представените по делото писмени доказателства е видно, че титуляр а партидата е именно: И. В.. По отношение на другото лице, в чиято полза също е учредено вещно право на ползлване, са представени доказателства , за погасяването му, с настъпването на смъртта на последното, преди процесния период.

От приетата по делото СТЕ се установява, че имотът е топлоснабден, сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а общият топломер в сградата-етажна собственост, където се намира процесният имот, е преминал първоначална и последващи метрологични проверки.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната 2 енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 08.11.2007г. между ...... ..... относно обстоятелството, че ищецът и посоченото лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Това е така, но срок до 30.04.2019г., тъй като за автоматичното подновяване на договора са поставени условия, за сбъдването на които, не са представени доказателства, поради което съдът приема, че същият се е изчерпил до 30.04.2019г.

Съгласно заключение на СЧЕ Няма данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Абонатьт не е заплатил процесната сума, към момента на изготвяне на експертизата. Остава неплатена главница за ТЕ в размер на 5 248,00 лв, отнасяща се за периода м.05.2О17г.-м.04.202Ог. Има 29 броя издадени фактури за услуга дялово разпределение за процесния период, които също не са платени. Те са в общ размер на 54,89лв. - м.05.2О17г.-м.04.202О. Дължимата сума за лихва по главница топоенергия е в размер на 641.01лв. и 9.67 лв.- лихва върху главница за дялово разпределение.

С оглед горното , след като съдът счита, че ответникът В. оспорва иска с възражението единствено, че не е приел наследството, възражение от което черпи права и доколкото по делото са налице доказателства, доказващи качеството му на наследник, съдът счита, че в негова доказателствена тежест е да докаже факти , от които черпи права.

Което не е сторено. Ответникът В. не е представил удостоверение за отказ от наследство, като дори не е направено такова твърдение , а общо бланкетно оспорване, което съдът не приема за основателно и доказано. Другото възражение на ответника В. е, че ищецът не е доказал реално ползване от ответника В. на топлинната енергия, което съдът също счита за неоснователно, доколкото ищецът твърди, не че сумите му се дължат, защото ответникът В. е ползвал топлинната енергия, а неговия наследодател И. В., като както бе изяснено по - горе реалното ползване на доставяната топлинна енергия е ирелевантно за спора.

Редът за измерване, отчитане и разпределение на доставената топлинна енергия е спазен, съобразно установеното от вещото лице, извършило приетата по делото съдебно техническа експертиза.

С оглед горното по отношение на предявените срещу ответника В. искове, съдът намира искът за дължимост на сумата в размер на 2624 лв. - суми за главница топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за основателен, съответно основателен и акцесорния иск за дължимост на лихва върху тази главница в размер на 320.05лв. за периода от 15.09.2018г. до 21.01.2021г.

Представения договор между ..... и ищеца касае период за предоставяне на услуга дялово рапзределение до м.04.2019г., като продължаването срокът на договора, е обвързано с настъпването на допълнителни условия, за чието сбъдване не са представени доказателства, поради което съдът счита, че по отношение искът за дължимост на суми за дялово разпределение срещу ответника В. следва да се уважи единствено до 04.2019г или за сумата в размер на общо 31.73лв., суми за дялово 3 разпределение за периода от

31.12.2017г. до м. 30.04.2019г., от които съобразно квотите в наследствената маса - ответникът В. следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 15.86 лв. По иска за лихва върху тази сума, същата е дължима в размер на 4.8лв. общо за абонатния номер или 2.4лв. за ответника В..

По исковете срещу ответника В. В.:

С отговора на искова молба е направено възражение за погасени по давност суми, дължими от В. В.. Задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.»В», пр.3 от ЗЗД и се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност като повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, като обстоятелството, че всяко едно месечно плащане има различен размер не променя този извод.

Исковата молба е подадена на 01.09.2022г., поради което съдът счита, че вземанията на ищеца, които твърди да има за период повече от три години, предшестващ подаването на исковата молба, или период преди 09.2019г. - са погасени по давност. Така сумата за период от м.10.2019г. до м.04.2020г. , за потреблението, за което не е изминал периодът на погасителната давност, е в размер на 1934.41лв. - представляващ потребена топлинна енергия за период от м.10.2019г. до м.04.2020г., за която сума главният иск следва да се уважи по отношение на пшретенцията на ищеца към ответника, направил възражението - В.

В..

По иск за дължимост на суми за дялово разпределение - Има 29 броя издадени фактури за услуга дялово разпределение за процесния период, които също не са платени. Те са в общ размер на 54,89лв. - м.05.2О17г.-м.04.202Ог. С оглед представения договор между ищецът и фирмата за дялово разпределение, съдът приема за доказано, дължимост на суми за дялово разпределение единствено за период от 31.12.2017г. до 30.04.2019г., които са в размер на 31.7 лв. Възражението за погасяване на тези суми по давност е основателно, доколкото всичките суми, описани по- горе, касаят период повече от три години, преди подаване на исковата молба, поради което искът за дължимост на суми за дялово разпредения следва да бъде отхвърлен изцяло.

По акцесорните искове за дължимост на лихва върху главниците, същите са основателни по отношение на лихвата върху главницата за топлинна енергия,извън настъпилата погасителна давност за последната или касателно фактура от ...... - за сумата от 45.22лв., начислена за периода от 15.09.2020г. до 21.01.2021г., а по отношение на непогасените по давност вземания по предходната фактура№ .... дължимата лихва е в размерна 11.89 лв. - дължима за периода от за период от 15.09.2019г. до 21.01.2021г., или общо сумата в размер на 28.55 лв. за ответника В., доколкото основателен е главният иск за главницата. Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение е неоснователен, доколкото главния иск за дължимост на същата следва да се отхвърли.

При този изход от спора, разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част на иска.

Ищецът, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, претендира 740лв. - от които 100 лв.- възнаграждение юрисконсулт и 640 лв.- депозити вещи лица общо. Доколкото ответника В. дължи 1/2 от тази сума за разноски, като ищецът има право едва на 33.43 % от последната, то ответницата В. следва да заплати сумата в размер на 123.69 лв, а ответникът В. 99.52 % от 370 лв. или сумата в размер на 368.22 лв.