Протокол № 940 от 22.12.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 940 гр. Варна, 22.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20213100900702 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба от „Юробанк България“ АД с вх.

№ 29669/15.12.2022, с която моли да се даде ход на делото. Заявяват, че нямат въпроси по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не възразяват да се приеме. Изразено е становище по същество.

ОТВЕТНИЦИТЕ: А. Д. Д. И М. Д. Д. са редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С. е редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че е постъпила молба-становище от А. Д. Д. вх. № 29761/15.12.2022г. по депозираната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът ще докладва след изслушване на заключението, доколкото не са обективирани въпроси към вещото лице в посочената молба.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 29752/15.12.2022г. от А. Д.

1

Д., с която се изразява допълнително становище и допълнителни възражения за нищожност на потребителския договор за кредит.

СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение по съдебно-счетоводна експертиза, постъпило с вх. № 23782/13.10.2022г.

АДВ. П.: В становището има искане да се отложи изслушването на експертизата, доколкото заключението се позовава на документи, които не са приложени по делото.

СЪДЪТ констатира, че в посочената молба са обективирани допълнителни задачи, които съдът ще докладва след изслушване на настоящото заключение, като съдът не намира, че са налице пречки за изслушване на заключението в днешно съдебно заседание, поради което снема самоличността на вещото лице, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., ****, българин, български гражданин, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест и знания.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си. Констатирах пропуск в заключението ми, а именно: в т.5 на стр.16 в табличния вид данните последния ред е 17.12.2020г., като има още едно извършено плащане, което е извършено на 30.04.2020г., което се вижда от приложение 7 и е на стойност 4,35 евро за наказателна лихва, която не е включена в таблицата, поради мой пропуск, и реално общата сума на плащанията е 20 515 евро, а не както е посочено – 20 510,65 евро.

Това променя и други точки:

По т.7 има промяна и тя е във връзка с наказателната лихва, която се дължи и по трите варианта:

По вариант 1 - наказателната лихва вместо 420,66 евро, следва да се чете 416,31 евро.

По вариант 2 – вместо 65,70 евро за наказателна лихва, следва да се чете 61,35 евро.

И по вариант 3 – вместо 824,35 евро, следва да се чете 820 евро.

Това е. Другите точки не касаят този пропуск.

С Ъ Д Ъ Т дава възможност на

2 процесуалния представител на ответниците да зададе въпроси към вещото лице.

АДВ. П.: На стр.2, раздел 3 - Проверени документи, сте посочили, че сте ползвали справка за приложения лихвен % по процесния договор и споразуменията към него. Какво съдържаше справката? Имаше ли посочени решения на органи на Банката?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Решенията са на Комисията по управление на активите и пасивите /КУАП/. Има да. Промените на базовия лихвен % са правени на база решенията на КУАП, които действително ги няма приложени по делото. Уверих се, че това действително е бил действащият лихвен процент. Самите решения не съм ги изискал, тъй като са ми служебно известни по множеството дела, по които съм изготвял експертизи във връзка с кредити на „Юробанк България“. Самите решения на КУАП ги имам от много отдавна. Затова и не са вписани, но решенията на КУАТ не знам дали трябва да се представят, но на база на тях е извършена промяната на лихвата.

АДВ. П.: На стр.2 в раздел ІV – аз лично констатирам разлики в сумите, които сте посочили, че са дължими към датата на споразумението от 09.06.2010г. и сумите, които са посочени в самото Допълнително споразумение. В споразумението, приложено към искова молба от 09.06.2010г. има само редовна главница. А в справката на вещото лице е посочена главница 24 408,94 евро, редовна лихва - 188,67, наказателна лихва 1,36 и такси 38,42. Такива разлики намерих и във връзка с другите допълнителни споразумения. Можете ли да кажете според Вас, на какво се дължат тези разлики?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В Приложение 1 тук действително съм посочил, че 09.06.2010г., но не става за споразумението то 09.06.2010г., а става въпрос за 20.09.2011г. В първото споразумение действително имаше само редовна главница. Трябва да е второто споразумение, а не първото. Явно аз съм допуснал грешка.

АДВ. П.: И с второто пак са различни. Тук имаме 54,60 евро просрочена главница и отделно редовна гладница.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Нека да започнем по ред. Редовната главница към 20.09.2011г. е 24 372,24 евро. Това е дължимата главница, която обаче забелязвам, че Допълнителното споразумение е подписано на 20.09.2011г. и след това на същата дата има извършено едно частично плащане от 17,90. Т.

3 е. дължимата главница, която е била дължима към датата на подписване на споразумението от 20.09.2011г. е 24 426,84. Но това е след като се внесе на 20.09.2011г. една погасителна вноска от 17,90. Тази сума от 24 426,84 е формирана от данните в допълнителното споразумение от просрочена главница и от редовната главница. Т.е. ако съберем сумите от т.1 и т.5 на чл.1 към допълнителното споразумение, излиза точно 24 426,84. След това обаче с допълнителното споразумение е предвидено, че трябва да бъде направена една вноска. След направянето на вноската, действително главницата е останала 24 408,94 – колкото е по споразумението. Същото се отнася и за лихвите, които са посочени. Там е посочена сума от 378,93, която сума е формирана от 188,90 – лихва, дължима по падежна вноска от 20-ти юли. След това следващата е 188,67 - дължима към 20-ти август и останалите са двете наказателни лихви, които са описани в приложението. Таксата, която е 45,62 – това е остатъка от дължимата такса 38,42 + 7,20 - направената вноска на 20ти септември. И се получава точно 45,62 евро. Това е.

Действително сумите, посочени в допълнителното споразумение са преди направената вноска на 20.09.2011г.

Подобни са и случаите за следващите анекси.

АДВ. П.: На стр.4, първи абзац по отношение на Допълнително споразумение от 26.07.2016г. там пак.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Сумите, които съм посочил като дължими са помалки от тези, които са в допълнителното споразумение и след извършеното плащане. В Приложение 5 на стр.2, последния ред - има едно извършено плащане на 26-ти юли и затова са в по-малък размер, като се съобразят тези плащания. Аз съм ги взел не преди извършеното плащане, а след извършеното плащане в таблиците.

Допълнителното споразумение е преди плащането, а в самото Допълнително споразумение има клауза, че трябва да се внесе определена сума, за да влезе в сила. Тя е внесена. Направени са погасяванията.

АДВ. П.: На стр.4 – констативно-съобразителната част - дали сте заключение, за дължимите такси за закъснение по споразумение от 07-ми септември. На база какви документи ги определихте, доколкото в Договора не са предвидени такива такси?

4

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Това са такси, действително. В Договора действително такива такси не са предвидени. В тарифата на Банката, действаща към датата на подписване на договора, действително към подписване на Договора към тази Тарифа такива такси не са предвидени.

Обяснявам какви са таксите: таксите са за закъснение и са от 2-рия до 30-тия ден; от 31-вия до 60-тия ден; от 61-вия до 90-тия ден; от 91-вия ден до 120тия ден; от 121-вия до 150-тия ден; от 151-вия до 180-тия и над 181 дни.

Таксите са разработени на база справките, които се пускат към БНБ за просрочието на Договора. Няма нищо общо с конкретния случай. Тези такси влязоха в сила през 2009г. и оттогава са начислявани такива суми. Дотогава е нямало такива такси при Банката. Няколкократно – или веднъж, или два пъти, тарифите са променяни на тези такси за закъснение.

АДВ. П.: На стр.5, в отговора си по т.2, абзац първи посочвате, че още втората вноска по кредита има закъснение, и че падежната дата е 20.07.2008г. Къде установихте падежната дата по кредита?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Това го виждам от лихвения лист, който ми е представен, изобщо кога е осчетоводявано като падежирала вноска. Това го виждам от Банката. Няма откъде другаде да го видя. Не мога да кажа дали го е имало в Договора. По принцип се вижда кога е отпуснат кредитът и общо взето едномесечен е периодът за вноската. Ако има нещо друго предвидено, в момента не мога да кажа. Погасителен план не ми беше представен, макар че съм го изискал. И оттам нататък съм се ориентирал по счетоводството на Банката – кога са начислявани тези суми.

АДВ. П.: Въпросът ми е породен от това, че в самия Договор за кредит в чл.7 не е посочило числото на месеца.

По т.4 е да се изготви погасителен план по първоначалните условия по договора за кредит. В чл.6 от него е посочен, че размерът на погасителната вноска е 181,51 евро. В изготвения от Вас по т.4 погасителен план сборът на всички пера в таблицата е по голям от 181,51 евро, колкото би трябвало да е погасителната вноска. На какво се дължи това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Това се дължи на допълнителната такса, която е предвидена в Договора и тя е върху остатъчната главница. Вноската е формирана от падежирала главница и падежирала лихва. Таксата е отделно и доколкото видях, и при Банката е изчислена по същия начин. Така съм го 5 направил и аз.

АДВ. П.: По принцип въпросът ми е, погасителна вноска не следва ли да съдържа всички тези пера –колко е главница, колко е лихва и колко е такса? Точно защото вещото лице е отговорило на правен въпрос, като е изготвило по този начин погасителния план, та затова.

СЪДЪТ указва, че вещото лице не е отговорило на правен въпрос, а е отговорил фактически от какво е формирана вноската при Банката.

АДВ. П.: След като има разногласие в Договора, какви би следвало да е вноската - 181,51 или 191,51, след като се включи и таксата, в този случай, след като вещото лице е изготвило погасителния план по втория вариант със 191,51, на практика е отговорило на правния въпрос.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Говорим за месечната такса, не всички такси.

АДВ. П.: В заключението по т.5, графа 5 от таблицата на стр. от 12-16 „Такси“ – какво включват тези такси?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Тези такси включват както месечната такса, така и тези такси, които съм описал по т.1 на стр.4 и 5.

АДВ. П.: Нямам други въпроси. Оспорвам заключението и бих искала да бъде направено повторно такова, доколкото считам, че задачата по т.4 вещото лице е отговорило на правен въпрос, като след като е имало неяснота в Договора е следвало да изготви в 2 варианта погасителния план. Освен това, бих искала да поставим и допълнителни задачи, след като се произнесете по приемане или не.