Определение № 2307 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002102134 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. М., гр.С., срещу въззивно решение № 811/11.02.2025 г. по в. гр. д. № 7874/2022 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Относно необходимостта съдебното решение да бъде обосновано с аналитични и логични изводи на решаващия състав на база ангажираните от страните по делото доказателства и касаещи правните им последици за конкретния правен спор; 2.

Относно приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на начина на зачитане изтеклия срок на придобивната давност като начален и краен момент, за значението на момента на релевиране искането на правоимащия за зачитане последиците на този срок при условията на осъществено в този период от време владение в хипотезата на снабдяване с констативен нотариален акт; 3. С какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл. 68 ЗС и конкретно дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, неговото ограждане, системно почистване от изхвърляни боклуци, и без за тези действия да са налице прояви на противопоставяне на собственици; 4. За значението на допуснатото процесуално нарушение на основния принцип за справедлив процес по чл. 13 ГПК по отношение на законосъобразността на произнесен съдебен акт при установен необосновано 1 продължителен процес – в настоящия случай от 3 години, между приключване на съдебните прения и евентуалното произнасяне на съдебното решение и неговото обективиране във формата, императивно установена от закона.

Ответниците по касация С. Р. П. и Г. В. К., двамата от [населено място], са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират присъждане на разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 919/02.06.2021 г. по гр. д. № 44297/2020 г. на Софийски районен съд, с което е: 1/ признато за установено по отношение на Л. А. М., че С. Р. П./ конституиран в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК като наследник на първоначалния ищец Р. П./ и Г. В. К. са собственици на поземлен имот с проектен идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с проектна площ 533 кв.м., стар идентификатор ***, съставляващ УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място], местност в.з. „С. С.“; 2/ ответникът е осъден да предаде владението върху процесния имот на ищците;

3/ отменен е нотариален акт № 176, том 1, рег. № 1296, дело №67/24.01.2020 г. на нотариус Д., с който е признато правото на собственост на Л. М. върху процесния недвижим имот.

Въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 1991 г., сключен със София В. К., Р. П. и съпругата му Г. К. са придобили в режим на СИО правото на собственост върху празно дворно място от 597 кв. м., съставляващо парцел * от кв. 12 по плана на [населено място], в.з. „С.-“, съставляващо ПИ с пл. № *. Р. П. е починал на 04.10.2020 г., като е наследен от Г. К. и С. П.. Ответникът Л. М. е закупил съседния на процесния имот - вилно дворно място, съставляващо парцел *-*, квартал 12, в.з. „С.-“, цялото с площ от 770 кв.м., заедно с изградената в него сграда и гараж. С констативен нотариален акт № 127/24.02.2020г. за собственост по давностно владение М. е признат за собственик на поземлен имот с проектен идентификатор ***, с проектна площ 533 кв.м., стар идентификатор ***, съставляващ УПИ *-* в кв. 12 по плана на [населено място],в.з.

„С.-“. На 01.04.2020 г. Р. П. е уведомен, че по заявление на ответника е извършено изменение на КК и КР за поземлен имот с идентификатор *** и нанасяне на поземлен имот с идентификатор ***. В първоинстанционното производство са разпитани множество свидетели за установяване на обстоятелството относно владението на имота. Свидетелят Г. Г. е заявил, че е посещавал многократно процесния имот, тъй като Р. П. е имал намерение да строи в него и са ходили на огледи. Двамата са почиствали имота от храсти, дървета, трева и са съборили паянтова постройка в края на 90-те години. Сочи, че впоследствие П. е искал да продаде имота, като са извършвани огледи на място, но до сделка не се е стигнало поради наличието на наложена възбрана. Имотът е имал и ограда, изградена от железа, тръби, винкели, мрежа, която е била съборена при изграждането на ВиК инфраструктура, след 2 което - възстановена. Между имота на ищците и и съседния /успореден/ имот е имало временна ограда от вторични суровини. Свидетелят Т. е разказал пред съда, че познава П. от 2000 г., като го е представлявал по граждански и наказателни дела. П. искал да продадат процесния терен, за да му плати адвокатския хонорар. Самият свидетел е водил потенциални купувачи, но поради наличието на тежести върху имота продажба не е осъществена. И след 2009 г. е посещавал имота. Посочил е, че той бил ограден към съседните къщи, но последният път, когато е посетил мястото, оградата била частично паднала. Откъм съседния имот има някакви пана и голямо дърво. При посещенията и огледите никой не му е правил забележка, че е в чужд имот. Свидетелят Ш., живущ на същата [улица] г., е заявил, че не познава Р. П., но познава М. от 90-те години. Ответникът го е молил периодично да разчиства двора, да отреже клони и дървета. Въззивният съд е отбелязал, че този свидетел не дава ясни показания за наличието на ограда, тъй като от една страна твърди, че имотът е бил частично ограден, а от друга страна е заявил, че ответникът е поставил ограда, но след това сочи, че не знае кой точно е сложил оградата. Друг от разпитаните съседи на имота – Я., е посочил, че не познава Р. П.. Водил е разговори с ответника М. за почистване на имота, като след време е видял, че имотът е разчистен. Свидетелствал е, че оградата е поставена от ответника, за да не се замърсява мястото, като именно М. и наети от него лица са косели и рязали храсти. Един от тези работници е свидетелят Ш.. Свидетелят И., също съсед на имота, е потвърдил, че между имота, собственост на ответника, и спорното дворно място има ограда, но няма спомен кога е поставена. Посочил е, че познава лицата, които са поставили оградата – К. Д. и В. С., които са ползвали и собствената му машина за подрязване на дървета и храсти. Съдът е кредитирал показанията на първите двама свидетели като непротиворечиви, логични, последователни и съответстващи на представените по делото писмени доказателства и справки за вписванията и заличаванията в ИР за периода до 1998г. - 2020 г., както и за съществуването на паянтова постройка в имота, налична към момента на закупуването му от ищците. Като неясни и противоречиви са преценени показанията на свидетелите, доведени от ответника. Констатирано е разминаване относно лицата, които са били ангажирани от М. за чистене и поддържане на имота в един и същ времеви период. Съдът е посочил, че близостта на имотите им е предпоставка за лично и непосредствено възприемане на действията по разрушаване на паянтова постройка, ограждане на имота и почистване на дворната площ, но в тази им част показанията относно тези обстоятелства са различни или основани на предположения. Те противоречат едни на други, както и на показанията на свидетелите, ангажирани от ищците. Посочено е, че свидетелят Ш. е заявил, че оградата на имота е поставена през 90-те, а свидетелят Я. – през 2015-2016 г. Според първия откъм улицата няма мрежа, докато Я. твърди, че имотът е ограден от всички страни. Ш. е заявил, че е наеман от ответника за почистване и поддръжка на имота, а свидетелят И. не споменава свидетеля Ш. при изброяване на лицата, които са извършвали такива дейности. Отделно от това, Ш. не е дал информация за наличие на паянтова постройка в спорния имот, докато Я. сочи, че същата е паднала естествено, като изразява предположение, че М. е разчистил мястото, а пък И. няма спомен за постройката.

При тези фактически данни, съдът е приел, че представените титули за собственост на 3 страните по делото касаят един и същ имот – УПИ *-* от кв.12 по плана на [населено място], в.з. „С.-“. Посочил е, че в показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, има противоречия и неясноти относно кой, кога и коя ограда е изградил. Показанията на тази група свидетели сочат, че дейностите относно почистването на имота от боклуци, рязането на дървета и ограждането на мястото представляват инцидентни фактически действия. С тях ответникът е целял опазването на собствения си, съседен на процесния, имот от неблагоприяни влияния и неприятна миризма, а не ползването на процесния имот съобразно неговото предназначение. Изложени са съображения, че тези действия не обективират открито намерение за служене с недвижимата вещ като със своя. В подкрепа на този извод съдът е посочил факта на поставянето на ограда от страна на ответника между собствения му имот и спорната земя. Прието е за нелогично ответникът да разделя имотите, с ограда, ако счита, че е собственик и на процесния. В заключение съдът е приел, че от доказателствата по делото не е установено стопанисване и служене с имота или извършване на други действия от ответника, съставляващи осъществяване на явна фактическа власт върху него в периода 2009-2019 г. Според съда целта на извършените от ответника действия е била да приведе терена в състояние, което да не му пречи да ползва собствения си съседен имот, като с оглед липсата на установено владение по смисъла на чл. 68 ЗС върху вещта, то липсва елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Отбелязано е, че намерението на ответника да държи вещта като своя е обективирано едва през 2020 г. със снабдяването с констативен нотариален акт и предприемането на действия по заличаване в КК и КР на поземлен имот с идентификатор ***.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.

288 ГПК.

По първия въпрос относно дейността на въззивния съд е съобразена задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК. Според нея въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от 4 които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти.