Решение № 19 от 14.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 626/2024
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. С.З., 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20245500900626 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че на 11.06.2023г., около 13.55 часа на Автомагистрала „Т.”, километър 217+600, посока С., е възникнало пътно транспортно произшествие /ПТП/. Настъпил е удар между лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № **, управляван от собственика му Д.С.К., ЕГН ********** и спрелия в аварийната лента лек автомобил „Хонда“ ЦРВ с peг. № ** с водач Г.Х.Н., ЕГН **********. Впоследствие е настъпил и втори удар, между л.а.
„Мазда 6“, с peг. № ** и движещия се в посока запад в лявата активна лента за движение л.а. „Дачия“ Докер, с peг. № **, с водач А.Г.Ж., ЕГН **********.
Посочва се, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № Р-11558/11.07.2023г. на ОДМВР- С.З., сектор „Пътна полиция”. От него е видно, че в резултат на описаното ПТП е причинена смъртта на майката на ищците - Р.Д.В., ЕГН **********, пътник в лекия автомобил „Мазда 6", с peг. № **. В резултат на описаното ПТП и като пътник в лекия автомобил „Мазда 6", с peг. № **, Р.Д.В. е получила многобройни и тежки травматични увреждания, като при нейната аутопсия са установени черепномозъчна травма, гръдна травма, набиране на течност в лява плеврална кухина, двустранна бронхопневмония с левостранен фибринозно гноен плеврит, фибринозно гноен перикрадит, счупване на лява бедрена кост, счупване на 1 шийката на дясна раменна кост, счупване на лява лъчева кост, кръвонасядания на десния горен крайник, лява предмишница, двете гръдни половини, дясна поясна и седалищна област, дясна подбедрица и глезенна става. Въпреки спешното й хоспитализиране и положените лекарски усилия, на 28.06.2023г. майката на ищците е починала. Причина за смъртта на Р.Д.В., ЕГН ********** е съчетана черепномозъчна и гръдна травми, усложнени с двустранно гнойно възпаление на белите дробове. Смъртта й е настъпила в болнично заведение, като пряка и непосредствена последица от получените и описани по-горе многобройни травматичните увреждания от ПТП, настъпило на 11.06.2023 год.
Посочва се, че за станалото ПТП е образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ 174/2023г. по описа на ОДМВР- С.З., сектор „Пътна полиция”. По него като обвиняем е бил привлечен Д.С.К. - водач на автомобил „Мазда 6“, с peг. № **. Впоследствие срещу него е бил изготвен обвинителен акт, който е бил внесен в Окръжен съд - С.З.. В проведеното разпоредително заседание по делото, подсъдимият Д.К. е признал изрично всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е поискал делото да бъде разгледано по реда на гл. 27 НПК /съкратено съдебно следствие/.
С Присъда № 37/19.11.2024 г. по НОХД № 598/2024г. по описа на Окръжен съд - С.З., подсъдимият Д.К. е признат за виновен, че на 11.06.2023г. в района на км 217+600 от АМ Т., при управление на лек автомобил „Мазда 6”, с peг. № ** е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП - чл.20, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на Р.Д.В., както и средни телесни повреди на още три лица, като е осъден на три години лишаване от свобода, с приложение на чл.66 ал.1 НК.
Присъдата не е била обжалвана или протестирана, като е влязла в законна сила на 05.12.2024г. Сочи се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка между деяние и вреда са безспорно установени, като би следвало да няма спор по изложените факти, 2 че именно Д.К., като водач на лек автомобил „Мазда 6", с peг. № **, поради нарушаване на правилата за движение е причинил смъртта на Р.Д.В., ЕГН ** /майка на двете ищци/.
Изложено е в исковата молба, че в резултат на противоправното си деяние, водачът Д.К. е причинил на ищците значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на починалата им майка, с която те са се намирали в отношения на взаимна обич, любов и силна емоционална привързаност.
Сочи се, че ищците са били отгледани и възпитавани от майка си, която е била отдадена изцяло на семейството си. И двете са се формирали като личности под нейното силно въздействие. Майката е подкрепяла децата си морално, обграждала ги е с грижи, обич и внимание, възпитала е в тях духовни ценности и добродетели. Майката е била в основата на тяхното семейство и главен източник на емоционална подкрепа. Тя е изпълнявала ролята на съветник, утешител и доверен приятел на дъщерите си. Всяко житейско предизвикателство за тях е преминавало по-лесно, благодарение на нейната мъдрост и подкрепа.
Изложено е, че като човек с висше образование, тя изключително много е държала на доброто образование на децата си. Стремяла се е да притежават интелект и познания във всички области, да се образоват и изучат. Била е близо до двете си дъщери и от ранна детска възраст е открила техните заложби, таланти и умения, провокирала е интереса им към математиката, химията, биологията, към книгите, знанията и науката. В резултат на положените усилия, добрата подготовка и съдействието на своята майка, ищците завършили елитни гимназии в родния си град със златни медали.
Именно поради непоколебимата решителност и подкрепа на Р., двете деца завършили висше образование - Д. - математика и информатика в П. университет, а Д. - медицина в Т. в гр. С.З.. Реализирали са се като отлични професионалисти, всяка в своята област.
Сочи се, че пострадалата отгледала и децата на ищците. Внуците й се родили докато майките им били студентки и за да не прекъснат следването си, баба им изцяло поела грижите за тях. Големият син на Д. - С. се родил през 1985г. и още на 40 дни заживял в дома на баба си в Д.. Р. се грижила за него 3 докато навършил шест години. След това, загиналата поела и дъщерята на Д. М., която също живяла при баба си докато започне училище. Починалата с готовност помагала на дъщерите си в грижите за техните деца. С. и М. много се привързали към баба си, когато започнали училище всяка ваканция прекарвали в Д. при нея, а през учебната година, Р. ходила в С.З., за да ги види.
По време на следването, внуците продължили да поддържат връзка с баба си и да споделят с нея. Поради доброто си възпитание, широки познания и интелект, пострадалата успявала да намери подход към всеки човек и да спечели доверието му. Тя се сприятелила и сближила и със семействата на внуците си и докато била жива поддържала прекрасни отношения с всички.
Прекарвали заедно празниците, споделяли преживявания, разказвали новости, случки и събития.
Посочва се, че през 2004г., родителите на ищците Г.С.В. и Р.Д.В. са продали къщата си в Д. и заедно със семейството на Д. са закупили дворно място с вилна сграда и гараж в с. П., общ. С.З.. Видно от приложения нот.акт № 90, т.IV н.дело № 472/2004г. по описа на нотариус С.Ч., имотът е придобит в съсобственост между родители и дъщеря. Заедно са направили основен ремонт на закупения имот, след който са заживели заедно в него. Към датата на пътния инцидент, Р. В. е живеела в едно домакинство с дъщеря си и Д. и нейния съпруг в с.П.. Починалата била много енергична и дейна жена.
Грижила се за домакинството и за градината - отглеждала зеленчуци, плодове, цветя. Държала домът й да блести, а градината да бъде подредена и спретната.
Била много силна и борбена. Дори когато загубила съпруга си през 2021г., не паднала духом. Продължила да обединява и сплотява семейството, да вдъхва кураж на близките си, да ги подкрепя. Д. била ежедневно с майка си, а Д. всяка седмица ходила в П., за да я види. Тъй като била лекар, тя отговаряла за здравето на Р.. Пострадалата нямала сериозни заболявания, сама се грижила за себе си, работила в градината и вършила цялата домакинска работа, обичала и много да чете, тъй като от младини била много любознателна, образована и с широка обща култура.
Твърди се, че от своя страна, дъщерите на Р. В. от малки винаги са били силно привързани към майка си и никога не са прекъсвали връзката си с нея.
Тази силна духовна връзка между майка и деца е продължила и след като дъщерите са създали собствени семейства. Постоянно децата на Р. В. са поддържали редовно връзка с майка си, като винаги по празници са се 4 събирали заедно, за да споделят момента и да си разкажат за новостите и преживяванията в живота.
Посочат, че за тях е налице най - тежкият житейски резултат - загуба на тяхната майка, с което са лишени от нейното присъствие, обич и внимание, от възможността да разчитат за в бъдеще на нейната духовна, емоционална и морална подкрепа. Ищците са възприели много болезнено смъртта на родителя си, страдат и скърбят за него, мъчително усещат и изживяват непреодолимата и невъзвратима тежка загуба. Преживели са силен емоционален стрес от внезапната й и неочаквана смърт, изпитват силна тъга и болка. Психическият дискомфорт се отразява в отношенията им с близки, приятели и колеги, променят се изцяло разбиранията им за ценностите в живота. Ситуации, които напомнят за нея - празници, семейни събирания сега предизвикват само болка и нежелание да организират такива. Тези психически страдания са нарушили нормалния им ритъм на живот. Загубили са желание за социални и професионални активности. Така например, Д. е напуснала работата си и се е пенсионирала в най-ранния възможен момент, още преди да навърши съответната възраст.
В исковата молба е изложено, че след неочакваната кончина на майка им, дъщерите са започнали да изпитват сериозни психически и емоционални затруднения. Първоначалният шок от загубата се трансформира в дългосрочна тревожност и депресия. Споделят помежду си, как и двете често ги обземат мисли за това, че не са успели да се сбогуват с майка си и да й кажат колко много означава за тях.
В обобщение, ищците посочват, че са налице претърпени неимуществени вреди в особено голям размер - болки и страдания с изключително висок интензитет, причинени от загубата на майка им Р.Д.В., която е била за тях всеотдаен и любящ родител. Дъщерите на починалата попадат в кръга от лицата, имащи право да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им в описаното ПТП. Претърпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, ищците оценяват на сумата 180 000 лв./сто и осемдесет хиляди лева/, поотделно за всяка една от тях.
Посочва се, че към момента на настъпване на ПТП - 11.06.2023г., за управлявания от виновния водач Д.К., лек автомобил „Мазда 6", с peг. № **, е 5 била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното З.. С уведомление от 12.07.2023г., застрахования водач е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие. Уведомлението е получено от З. на 14.07.2023г, вх.№ 04 497050/14.07.2023г.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 498, ал.1 и чл. 496, ал.1 от КЗ, на 24.07.2023г., ищците са изпратили уведомление до ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и е предявена писмена застрахователна претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към застрахователната претенция са били приложени всички документи, с които са разполагали за настъпилото ПТП, включително съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № Р-11558/11.07.2023г. на ОДМВР - С.З., сектор „Пътна полиция".
Посочва се, че ответното дружество е получило отправената застрахователна претенция на 25.07.2023г., видно от приложеното известие за доставяне.
С Писмо изх.№ НЩ-5397/10.08.2023г. и Писмо изх.№ НЩ5397/10.08.2023г., увредените лица са били информирани, че претенцията им за изплащане на застрахователното обезщетение е получена, като в тази връзка са образувани щета № 2310022802-ПТП от дата 11.06.2023г. и щета № 2310022804-ПТП от дата 11.06.2023г. Заявено е, че без валидно правно основание и при превратно упражняване на правата си по чл.106 ал.3 КЗ, застрахователят е поискал от ищците допълнителни документи, с ясното съзнание, че същите не са били изготвени към този момент и с които ищците очевидно не са разполагали. С аналогично съдържание са и последвалите Писмо изх.№ НЩ-7090/19.10.2023г. и Писмо изх.№ НЩ-7091/19.10.2023г. С тях, ответното дружество е съобщило на ищците, че не били ангажирани безспорни доказателства относно вината на водача на застрахования автомобил, поради което отказва изплащането на дължимото застрахователно обезщетение.