Решение № 6004 от 30.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6004 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100513689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по въззивната жалба на ответника Н. П. К. чрез адв.

В.В. от САК срещу решение №9091 от 19.05.2025 г. постановено по гр. д. №36703/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, с което е осъден по предявените от „Мото Пфое“ ЕООД искове с правно основание чл. 228 ЗЗД да заплати сума в общ размер 12502,93 лева с ДДС, представляваща наемни вноски и допълнителни разходи по договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане, за които ищецът е издал фактури от 27.01.2025 г.

Съдът е сезиран и с частна жалба вх. № 314184/26.09.2025 г. на ответника Н. П. К. срещу определение №35180 от 25.08.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д.

№68285/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 1800 евро за процесуално представителство на първоначалния ответник G. C. a.s. с регистрационен номер CZ27349675 в ТР на Чешката република и в частта на присъдените в негова полза разноски.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост, като въззивникът счита, че е налице несъответствие между периода, за който са издадени фактурите от ищеца и с периода, за който се претендират наемните вноски. Счита, че сумите във фактурите, издадени на ответника, по които се претендират вземанията, следва да са без ДДС, така както са издадени на първоначалния ответник по делото „Гарнец Консултинг“ АД като встъпването му в делото и поемането на дълга не означава, че първоначално издадените фактури следва да се сторнират. Излага подробни мотиви за множеството фактически и процесуални действия, които се е наложило да извърши по делото поради изцяло неправилното поведение на ищеца, който не е насочил изначално исковата си претенция против правилния ответник и не е приел направеното предложение за спогодба. Моли обжалваното решение да бъде 1 отменено като неправилно, а предявените искове да се отхвърлят, евентуално ако исковете са основателни да бъде осъден да заплати сумите по цени при условия на първоначално издадените фактури спрямо първоначалния ответник „Гарнец Консултинг“ АД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Мото Пфое“ ЕООД, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. Счита възраженията за недължимост на сумите за неоснователни предвид приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета без оспорване от ответника. Поддържа, че ответникът не може да обосновава неправилност на съдебното решение със собственото си противоправно поведение не само при подписване на процесния договор за наем, но и в хода на образуваното съдебно производство. Моли решението да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за въззивното производство по представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Мото Пфое“ ЕООД искове за осъждане на ответника G. C. a.s. с регистрационен номер CZ27349675 в ТР на Чешката република, представлявано от Н. П. К. да заплати сумата 9779,16 лева наемни вноски за автомобил за периода м.06.2022 г. до м.10.2022 г. вкл. (4 вноски по 2444,79 лева), сумата 344,23 лева наем за 4 броя допълнителни дни, сумата 295,72 лева за допълнително гориво, сумата 24745,47 лева мораторна неустойка за периода 14.07.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

С протоколно определение от 11.12.2024 г. първоначалният ответник G. C. a.s. с регистрационен номер CZ27349675 в ТР на Чешката република, е заменен с първоначално привлечения като трето лице - помагач Н. П. К. на основание чл. 222 ГПК по искане на Н. П. К., изразено в молба вх. № 401265/10.12.2024 г. и със съгласието на страните. В същото съдебно заседание съдът с протоколно определение е прекратил производството по отношение на G. C. a.s. регистрационен номер CZ27349675 в ТР на Чешката република и е осъдил ищеца „Мото Пфое“ ЕООД да му заплати сторените разноски в размер на 1800 лева, поправени с определение от 20.12.2024 г. на 1800 евро.

С молба вх. №30868/29.01.2025 г. ищецът е изменил размера на предявените против Н.

П. К. искове за заплащане на дължими наемни вноски, допълнителен наем за ден и гориво като го е увеличил съответно до сумата 11735 лева с ДДС наемни вноски за автомобил за периода м.06.2022 г. до м.10.2022 г. вкл. (4 вноски по 2933,75 лева с ДДС), сумата 413,08 лева с ДДС наем за 4 броя допълнителни дни от 31.10.-04.11.2022 г. и сумата 354,86 лева с ДДС сума за допълнително гориво, ведно със законна лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите. С протоколно определение от 09.04.2025 г. е допуснато направеното изменение, а производството по предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сума в общ размер от 24745,47 лева с ДДС е прекратено на основание чл. 233 ГПК 2 поради направен отказ от иска.

За основателността на предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника по силата на валиден договор за наем на автомобил с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. клаузи уреждащи дължимостта на суми за допълнително гориво, размера на наемните вноски, че е изпълнил точно задълженията си по сключения договор като е предоставил наетата вещ в състояние отговарящо на ползването, срока на договора, както и че ползването е продължило след неговото изтичане. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че са били обвързани от валидно сключен договор за наем на автомобил №021_RAC_0018491 от 31.03.2022 г., съгласно който „Мото Пфое“ ЕООД в качеството си на наемодател е предоставило за временно и възмездно ползване лек автомобил „Волво S90 4D” с рег. №**** на наемателя G. C. a.s. за срок до 31.05.2022 г. при месечна тарифа в размер на 1100 евро без ДДС като видно от договора като наемател – упълномощено лице 1 е вписан ответника Н. П. К., който не оспорва, че е подписал договора. При анализ на събраните по делото доказателства вкл. заявеното от страна на първоначалния ответник и признанието на Н. К., че при сключването на договора е действал в лично качество и за своя сметка, съдът приема, че именно той е страна по процесния договор за наем. Страните са договорили, че сумата дължима за ползване на автомобила за допълнителни дни е 39 евро без ДДС, както и че при удължаване срока на договора месечната наемна цена е в размер на 1250 евро без ДДС. Не се оспорва, че автомобилът е предаден при сключване на договора, за което е подписан приемо – предавателен протокол от 31.03.2022 г. Предвид липсата на оспорване пред настоящата инстанция съдът приема, че автомобилът е върнат след предварително уговорения срок, а именно на 04.11.2022 г, за което е направено вписване в приобщения приемо – предавателен протокол. Установява се, че за времето, през което автомобилът е ползван след предварително уговорения срок наемодателят е начислил допълнителни разходи за наем за периода от 31.05.2022 до 04.11.2022 г., както и за 60 литра допълнително гориво. С подписването на договора за наем наемателят е удостоверил, че е запознат и е получил екземпляр от приложимите към договора общи условия. Съгласно последните автомобилът се предава с пълен резервоар и използваното гориво се заплаща от наемателя като при връщане на автомобила с непълен резервоар разликата се заплаща по цена от 2,52 евро за литър.

За претендираните с първоначалната искова молба вземания ищецът е издал първични счетоводни документи с получател G. C. a.s., а именно: Фактура №0001230539 от 29.06.2022 г. на стойност 2444,79 лева с основание наем за месец с 3500 км 31.05.30.06.2022 г.; Фактура №0001231413 от 29.07.2022 г. на стойност 2444,79 лева с основание наем за месец с 3500 км 30.06-31.07.2022 г.; Фактура №0001232524 от 31.08.2022 г. на стойност 2444,79 лева с основание наем за месец с 3500 км 31.07.-31.08.2022 г.; Фактура №0001234435 от 31.10.2022 г. на стойност 2444,79 лева с основание наем за месец с 3500 км 30.09.-31.10.2022 г.; Фактура № 0001234655 от 04.11.2022 г. на стойност 344,23 лева с основание допълнителен ден 31.10-04.11.2022 г., Фактура №0001234789 от 09.11.2022 г. на стойност 295,72 лева основание допълнително гориво.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице М.М., съгласно което описаните по – горе фактури за наем на автомобила са без начислен ДДС. Всички фактури са осчетоводени от ищеца, включени са в дневника за продажбите и са подадени справки декларации за съответния данъчен период. Вещото лице е установило, че при сключване на договора за наем не е внесен депозит.

По делото е приобщен Протокол №21 за анулиране на фактура или известие от 27.01.2025 г. видно от който Фактура №0001230539 от 29.06.2022 г. Фактура №0001231413 от 29.07.2022 г. Фактура №0001232524 от 31.08.2022 г. Фактура №0001234435 от 31.10.2022 г. Фактура № 0001234655 от 04.11.2022 г. Фактура №0001234789 от 09.11.2022 г., издадени от 3 ищеца с получател G. C. a.s., №CZ27349675 в ТР на Чешката република са анулирани на основание „съдебно признание от Н. К.“.

Приети са като доказателства издадени от ищцовото дружество фактури с получател Н.

П. К., а именно: фактура №4000004535/27.01.2025 г. на стойност 2933,75 лева с ДДС с основание наем за месец с 3500 км 31.05.-30.06.2022 г.; Фактура №4000004536/27.01.2025 г. на стойност 2933,75 лева с ДДС с основание наем за месец с 3500 км 30.06-31.07.2022 г.;

Фактура №4000004537/27.01.2025 г. на стойност 2933,75 лева с ДДС с основание наем за месец с 3500 км 31.07.-31.08.2022 г.; Фактура №4000004538/27.01.2025 г. на стойност 2933,75 лева с ДДС с основание наем за месец с 3500 км 30.09.-31.10.2022 г.; Фактура №4000004539/27.01.2025 г. на стойност 413,08 лева с ДДС с основание допълнителен ден 31.10-04.11.2022 г. и Фактура №4000004540/27.01.2025 г. на стойност 354,86 лева с ДДС с основание допълнително гориво.

Съгласно приетото по делото заключение на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице В.С., на 29.04.2022 г. в полза на ищеца е заплатена сума в размер на 2523,02 лева, включваща 2151,41 лева наем и 371,61 лева гориво, по договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. по фактура №0001228668/29.04.2022 г. за наем на месец 31.03.-30.04.2022 г. , издадена към G. C. a.s., на 26.08.2022 г. е заплатена сума 2151,41 лева по договор за наем на автомобил от 31.03.2022 г. по фактура №0001229577/31.05.2022 г. за наем на месец 30.04.-31.05.2022 г., издадена към G.