Определение № 184 от 08.03.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Перник , 08.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500115 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. М.Г. – в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на С. И. М., против Решение № 260271/8.10.2020 г. по гр. д. № 7902/2019 г. на РС – П., в частта в която по предявените от "Банка ДСК" ЕАД срещу С. И.

М. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от общо 8412, 93 лева, от който 6 643, 27 лева незаплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните по делото, сумата от 1 761, 35 лева договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 16.08.2018 г. по посочения договор и сумата в размер на 8, 31 лева санкционираща лихва за периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.

В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част поради нарушение на мат. и проц. закон. Оспорват се изводите на РС в противовес на които се твърди, че липсват доказателства: договорът да е подписан от лице, което да е упълномощено от законните представители на банката; ответникът да е използвал кредитната карта, както и за евентуалното усвояване на кредита. Изрично твърди, дори ако се приеме наличие на облигационна връзка и предаване на картата, че средства по същата дори съобразно клаузите на договора и общите условия, не са били усвоявани по никакъв начин от ответника и съответно ищецът претендира връщане на нещо, което не е предоставял на ответника и същото не е било ползвано от ответника, т. е. липсва реално 1 изпълнение на твърдяната от ищеца облигационна връзка, в резултат на която ответника да е използвал парични средства от процесната кредитна карта, за да бъде претендирано тяхното връщане от него. По делото липсват доказателства за обявяване предсрочната изискумост на процесиите суми - съобразно императивната норма на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която съобразно постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изисква изрично и предварително писмено уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния твърдян кредит - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази връзка е без значение връченото от ЧСИ С. Якимов покана уведомление, от една страна защото същото не е връчено на ответника, а от друга страна същото е подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното към исковата молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители на банката да извърши действия, които биха касаели твърденият "Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" - видно от т. 1 на приложеното пълномощно, което касае действия относно друг вид договори за кредит, различни от процесният договор. С оглед това исковите претенции – главница, лихви и такси са неоснователни. Недължимостта на главницата води и до недължимост на всички акцесорни вземания – лихви – договорна и санкционна, както и законната лихва.

По отношение на уважените искови претенции за договорна лихва, санкционираща лихва и заемни такси, за които се твърди, че са начислени върху "използваната сума" - за периода от 01.05.2017 г. до 16.08.2018 г. и за периода от 08.08.2018 г. До 16.08.2018 г., твърди, че ответникът никога не е използвал суми от кредитната карта - нито преди тези периоди, нито в тези периоди, нито до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито до датата на исковата молба, като ищецът без правно основание и то напълно произволно е начислил "договорна лихва", "санкционираща лихва" и напълно неясните и произволни "заемни такси", като при това в тези суми са включени произволни суми, за които нито е уведомяван ответника, нито е давал съгласие за начисляването им, поради което същите са неоснователни и не се дължат, тъй като липсва "използвана" главница и съответно закъснение в нейното връщане. Недължимостта на главницата води до недължимост й на всички акцесорни вземания - посочени в исковата молба като "лихви" договорна и санкционна, както й законната лихва за забава върху главницата от 17.08.2018 г. до окончателното плащане, както й напълно неясните и произволни "заемни такси".

По отношение на приложения "Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" и приложените "Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012 г. ", е направено изрично възражение за тяхната нищожност, като противоречащи на императивните норми на Закона за потребителския кредит - чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2, което прави исковите претенции неоснователни и недоказани й на това основание. Освен това приложеният "Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" и приложените "Общи условия по 2 договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012 г.", са нищожни и поради противоречие с императивните норми на Закона за защита на потребителите - Глава Шеста - чл. 143 и сл., тъй като предвиждат неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор по отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне и начисляване.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете вкл. и в частта за разноските. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Съобразно фактическата и правната сложност на делото на особения представител следва да се определи възнаграждение по оправилото на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 400 лева, което да се заплати от въззиваемото дружество.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на жалбоподателя С. И. М. адвокат М.Г., АК П. във въззивното производство пред ПОС в размер на 400 лева и УКАЗВА на въззиваемата страна "Банка ДСК" ЕАД, в тридневен срок от съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен представител на жалбоподателя в размер на 400 лв. по набирателната сметка на ОС – Перник.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.04.2021 г. от 09,55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4