Решение № 16 от 16.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Стара Загора, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900438 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД за сумата 200 000лв., представляваща претърпени неимуществени вреди.

Ищцата Г. Г. Д. от гр.Твърдица твърди в исковата си молба, че на 27.06.2023 г. около 09:30 часа в Черешова градина, в землището на с. Г., общ.

П. черен път на около 500 м. от табелата на край на населеното място в посока гр. С., водачът на ППС - марка „Пежо 806" с peг. № ** в междуредие на дърветата е допуснал ПТП, при което е причинена смъртта на детето Й.Т. Г..

Сочи се, че ищцата е майка на починалия Й.Т. Г., с ЕГН **********.

Посочено е, че пътнотранспортното произшествие е документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.06.2023 год.

Образувано е досъдебно производство № 284 ЗМ 1115 от 2023 год. по описа на РУ Казанлък.

Твърди се, че виновният за настъпилото пътно-транспортно произшествие М. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с. Т.** попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица BG/30/123001832887, валидна от 18.06.2023 год. до 1

17.06.2024 год., издадена от З "Д.Ж.З" АД за ППС - марка „Пежо 806" с рег.№ **.

Ищцата посочва, че причинените травми на Й.Т. Г., довели до неговата смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на ППС марка „Пежо 806“ с peг. № **, който е бил застрахован при ответника.

Твърди се, че в резултат на виновно причинената смърт на сина на ищцата, същата е претърпяла неимуществени вреди, продължава да ги търпи до настоящия момент и ще продължава да ги търпи занапред. Посочва се, че неимуществените вреди се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на сина й, който е бил само на 1 год. и 8 месеца. Заявява се, че преди пътния инцидент, отнел жИ.та на Й.Т. Г., той е бил в отлично здравословно състояние.

Изложено е, че предвид внезапната и неестествена смърт на Й.Т. Г., е налице право на ищцата, в качеството й на негов законен наследник, да предяви настоящия иск за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и тези, които тепърва ще търпи за цял жИ.т. Заявява, че действително тези вреди е много трудно да бъдат измерени и да имат паричен еквивалент, но с оглед материалната отговорност, която носи „З.Д.Ж.З." АД, счита, че справедливият размер на обезщетението е 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.07.2023 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението с посочване на банкова сметка. В резултат на това в ответното дружество е заведена щета № 0801-004564/2023-01. С писмо с изх. № 5149/12.10.2023 год. ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета.

По отношение размера на претенцията, счита, че неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностно изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване. Сочи, че неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, а от своя страна справедлИ.стта е само критерий за определяне на техния реален размер.

2

Моли да се постанови решение, с което да се осъди „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** да заплати на Г. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т.**, в качеството й на законен наследник на Й.Т.

Г. сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял жИ.т, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2023 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва така предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсулско възнаграждение. В случай, че съдът намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с исковата молба обезщетение е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с оглед приноса на починалия роднина на ищцата, за настъпилите вредоносни последици от автопроизшествието.

Намира, че искът е допустим и няма пречки да бъде разгледан по същество.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Пежо 806" с peг. № ** по силата на Застрахователна полица, сключена със „З.Д.Ж.З.“ АД, валидна към процесното произшествие.

Счита, че претендирания от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на „справедлИ.стта“.

3

Излага доводи на осн. чл.52 от ЗЗД и счита, че исканият размер на обезщетението от ищцата е прекалено завишен, като се позовава на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС. Твърди, че напълно недоказано и необосновано е твърдението за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й, като близката връзка между тях подлежи на доказване. Според ответника, само наличието на кръвна връзка, макар и такава между дете и майка, не може да бъде основание за присъждане на обезщетение в претендирания размер. Заявява, че безсъмнено загубата на дете е тежка загуба от житейска и общочовешка гледна точка, но конкретните отношения между тях подлежат на установяване и доказване в процеса.

Излага съображения, че съгласно чл.51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Отбелязва, че фактът на определена роднинска /кръвна/ връзка между ищцата и починалото й дете не е единственото основание за дължимост на обезщетение в претендирания размер. Посочва, че от значение е естеството на отношенията приживе между загиналия и правоимащото лице, като същите подлежат на доказване от ищцата при условията на пълно и главно доказване.

Твърди, че починалото дете, не е живяло при своята майка, било е в друго домакинство, като по този начин се е загубила близката връзка между родител и дете, така както повеляват законът и моралът при подобни роднински връзки.

По отношение на иска на ищцата твърди, че същите не са живеели в едно домакинство с починалия й син. Твърди, че същите не са изградили толкова дълбока емоционална връзка, различна от обичайната между близки роднини и то майка и дете, която да оправдава присъждане на обезщетение в подобен размер.

Навежда като спорен предмет по делото и изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото дете и неговата майка /ищца по делото/, като подчертава, че предвид обстоятелството, че по делото е представен само Констативен протокол за ПТП, а не други изходни данни, съдържащи се в писмените доказателства по 4 повод воденото наказателно производство по случая, моли да конкретизира в хода на съдебното следствие по делото конкретните факти и обстоятелства, относими към така инвокиранато възражение за съпричиняване от страна на починалия и неговата майка. Въз основа на така представените първоначално доказателства, твърди следните факти и обстоятелства от наведеното възражение за съпричиняване от страна на починалия и неговата майка за настъпилите вредоносните последици от него.

Сочи, че съгласно чл.125, ал.3 от СК, а и с оглед общочовешките правила за поведение в подобни случай, родителят е длъжен непрекъснато да осъществява надзор върху малолетното си дете, което в случая е на една година от раждането си, лишено от каквито й да било инстинкти за самосъхранение на телесната си цялост и интегритет. Заявява, че видно от изложеното в исковата молба, починалото дете е оставено без какъвто и да било надзор в черешова градинка под дърво, при наличието на движещо се МПС между черешовите дървета. Посочва, че всичко това навежда на пълна незаинтересованост от страна на майката към жИ.та и здравето на детето й и проявена груба небрежност към обезпечаване на физическото и психическото му здраве.

Твърди, че посоченото безотговорно и немарлИ. поведение от страна на майката, сега ищец по делото, се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална доказаност на исковите претенции определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено наполовина заради наличието на принос в изложения погоре аспект.

Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба. Оттук оспорва протИ.правния характер на пътното поведение на сочения за делинквент водач, респ. неговата вина за настъпилия пътен инцидент, както и на протИ.правния характер на пътното поведение на същия.

Твърди, че исковата претенция е неоснователна, защото прегазването на детето е случайно деяние. Според ответника, се касае за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил М. В. В. събитие, тъй като той не е могъл да възприеме детето като опасност за движението.

Твърди, че липсва протИ.правност в действията на водача. Сочи, че като водач на лекия автомобил М. В. В. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че 5 детето Й.Т. Г. ще е под дървото в черешовата градина и ще попадне под гумата на автомобила. Този механизъм на ПТП е описан от ищцата. Според ответника, основната причина за инцидента е и неупражнения родителски контрол по отношение на малолетното дете, което се е намирало на място, където не е било безопасно за неговия жИ.т и здраве. Посочва, че според Върховния съд, деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше да ги предотврати. Счита, че в случая поведението на водача не нарушава ЗДвП и ППЗДвП. Твърди, че задължение на родителите на малолетното дете е било да не допускат контакт на детето с лекия автомобил и да попадне под гумите на автомобила. Намира, че водачът обективно е направил всичко необходимо, но не е имал физическа възможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Следователно, счита, че действията на водача по време на произшествието са правомерни.

Заявява, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото според обстоятелствата, водачът не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а от друга страна, каквото и да беше направил, не можеше да предотврати настъпването им.

Посочва, че за основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и претърпените вреди като резултат. Сочи, че според съдебната практика, деянието, в резултат на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за водача и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици. Отбелязва, че когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране, както е в случая и водачът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредните последици, е налице случайно деяние. Счита, че в случая, причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат липсва, липсва и протИ.правност в действията на водача, поради което не може да се търси отговорност от Застрахователя на водача по застраховка „Гражданска отговорност“.