Решение № 117 от 04.06.2018, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 117 гр. Б., 04.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - Б., IV-ти състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА при участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1434 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.К., срещу Г.Н.М. са предявени осъдителни обективно кумулативно съединени искове съответно: 1.) с правно основание чл.

430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 16 654,44 лв. – главница за период от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г.; 2.) с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 854,69 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за период от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г.; 3.) с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 1147,23 лв. – наказателна надбавка върху възнаградителната лихва за период от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 16 654,44 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че на 21.05.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б. ***“ ЕАД (кредитор) и кредитополучателите Г.Т.Г. и Г.Н.М.. Предоставената сума по кредита била в размер на 20 000 лв., със срок на издължаване – 120 месеца, като падежът на всяка вноска настъпвал на 10-то число. Цялата сума от 20 000 лв. била усвоена от кредитополучателите, като Б.та им превела същата по разплащателна сметка, посочена в договора. В договора имало клауза, че кредитът ще се погасява по разплащателна сметка № ******* с титуляр Г.Т.Г., според погасителния план. В чл. 7 от договора за потребителски кредит бил разписано, че кредитополучателите дължат и възнаградителна лихва в размер на 7,45 %. На 10.10.2010 г. кредитополучателите за последен път внесли съответната си погасителна вноска. На 10.11.2010 г. кредитополучателите преустановили плащанията по договора. По силата на договор за цесия от 10.12.2012 г. „Б. ***“ ЕАД (цедент) прехвърлила вземанията си срещу ответниците на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД (цесионер). Ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, упълномощен от цедента „Б. ***“ ЕАД, съобщил на длъжниците за цесията, като им изпратил уведомителни писма. Конкретно ответницата Г.М. получила писмото на 14.01.2013 г. Тъй като в договора за банков кредит имало клауза за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, цедентът Б. ***“ ЕАД не изпратила уведомления до длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост. Към датата на подаване на исковата молба обаче всички вноски по погасителния план до 13.05.2017 г. били падежирали. В чл.19.1 от Общите условия към процесния договор, при забавено плащане на месечна вноска за главница и/или лихва на седмия ден след падежа, остатъкът по кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. По същество искането е да се уважат изцяло претенциите по обективно съединените искове, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца горепосочените процесни суми. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор (впоследствие допълнен), молба за привличане на трето лице помагач и е предявил обратни искове.

В отговора и допълнителния отговор се признава фактът, че на 21.05.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б.

***“ ЕАД (кредитор) и кредитополучателите Г.Т.Г. и Г.Н.М.. Сочи се, че за ответника все още оставало неизяснено от какви пера са формирани процесните суми. На следващо място се твърди, че ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като в договора за цесия липсвала индивидуализация на вземането и по – конкретно никъде не се посочвали имената на ответницата като длъжник. Акцентира се, че цедирането на вземането на кредитора спрямо един солидарен длъжник нямало действие спрямо останалите солидарни длъжници.

Процесната цесия не произвела действие спрямо ответницата Г.М., тъй като не й била съобщена по надлежния ред от цедента, а от цесионера. По същество се възразява, че исковите претенции са погасени по давност. Доколкото се касаело за периодични плащания, приложима била специалната 3-годишна давност. Не на последно място се твърди, че предявените искове са неоснователни по основание и по размер. По отношение на възнаградителната лихва и наказателната надбавка над същата се твърди, че регламентиращите ги договорни клаузи са неравноправни, а оттам и нищожни. По същество искането към съда е да се отхвърлят изцяло предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендират се сторените съдебно – деловодни разноски.

С Определение № 7929/04.12.2017 г. като трето лице – помагач на ответницата е конституиран Г.Т.Г. с ЕГН: **********.

В условията на евентуалност спрямо първоначално предявените искове са предявени обективно кумулативно съединени обратни искове от ответницата Г.М. срещу третото лице – помагач Г.Г.: 1.) с правно основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 8 327,22 лв. (половината главница, претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД); 2.) с правно основание чл. 127, ал.

1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 427,35 лв. (половината възнаградителна лихва, претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД); 3.) с правно основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 573,62 лв.

(половината наказателна надбавка, претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД), ведно с половината от присъдената върху главницата законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Иска се третото лице – помагач да бъде осъдено (под условие) да заплати на ищцата Г.М. горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В хода на устните състезания страните заявяват, че поддържат исканията си. Подробни аргументи развиват в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за кредит за текущо потребление от

21.05.2007 г. се установява, че същият е сключен между „Б. ***“ ЕАД (кредитор) и ответниците Г.Т.Г. и Г.Н. Г. (кредитополучатели и солидарни длъжници). Съгласно клаузите на договора се отпуска кредит в размер на 20 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка с титуляр отв. Г. и се погасява чрез същата разплащателна сметка посредством месечни вноски, всяка от които с падеж 10-то число на месеца.

По силата на Договор за покупко – продажба на вземания

(цесия) от 10.12.2012 г. „Б. ***“ ЕАД е продала на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД всички свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Вземанията са описани в Извлечение от Приемо – предавателен протокол към договора за цесия, като сред тях фигурира и кредитът на името на Г.Т.Г. в размер на 20 000 лв., отпуснат на 21.05.2007 г.

С писмо до „ОТП Ф.Б.“ ЕАД (л. 23) Б.та уведомява дружеството, че потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията чрез цесия, считано от 18.12.2012 г.

Съгласно Пълномощно от „Б. ***“ ЕАД (л. 21) „ОТП Ф.Б.“

ЕАД е овластено да уведоми от името на Б.та всички длъжници за извършената цесия.

С Писмо от 18.12.2012 г. отв. Г. Николова М. е уведомена от ищеца, че вземането на Б.та срещу нея като съдлъжник по Договор за кредит от 21.05.2007 г. е придобито от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, заедно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. В уведомителното писмо е инкорпорирана и покана за доброволно изпълнение към ответницата – същата е поканена да заплати в 14 – дневен срок, считано от получаване на уведомителното писмо, сумата от 20 979,85 лв., като са посочени и отделните пера, влизащи в тази сума – главница, лихви и разноски в съответния размер. Видно от известието за доставяне, уведомителното писмо е получено от ответницата на 14.01.2013 г.

С Решение № 101/17.12.2010 г. по гр. д. № ***/2010 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на 07.01.2011 г, е прекратен бракът между Г.Н.

Г. (след брака М.) и Г.Т.Г..

Съгласно заключението от съдебно – счетоводната експертиза сумата по кредита в размер на 20 000 лв. е усвоена наведнъж, на 21.05.2007 г., като е преведена по банкова сметка *** Г.Т.Г..

В извлечението по обслужване на кредита като „сътитуляр“ е посочена ответницата Г.М.. До 10.10.2010 г. (когато е последното плащане) са постъпвали суми за погасяване на кредита, покриващи главница, лихви и такси. От 10.11.2010 г. погашенията са преустановени. Общият размер на неиздължената главница, включена в анюитетните вноски за периода от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г. и до датата на подаване на исковата молба е 11 654,44 лв., а на възнаградителната лихва за периода от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г. – 854,69 лв. Размерът на наказателната надбавка върху договорната лихва за периода от 10.07.2014 г. до 10.07.2017 г. е изчислен в два варианта – 637,79 лв. или 3 540,99 лв. При първия вариант изчисленията са правени върху неиздължения размер на договорната лихва (854,69 лв.), а във втория – на база неиздължения размер от главницата. Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, аргументирано и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на главните искове

Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът

„ОТП Ф.Б.“ ЕАД не разполага с активна процесуална легитимация. Правният интерес, респ. процесуалната легитимация на ищеца е функция на притежаваните от него материални права по силата на договор за цесия. Цесията е уредена от законодателя като неформален, консенсуален договор, за чиято действителност е необходимо единствено съгласие на страните по него – цедент и цесионер.

Изпълнено е и изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а именно Б.та цедент писмено е потвърдила на цесионера прехвърлянето на вземанията. В конкретния случай в § 2, т. 2.1 от договора за цесия е уговорено, че цедентът „Б. ***“ ЕАД продава и прехвърля вземанията, посочени в приемо – предавателния протокол към договора. В същия приемо – предавателен протокол фигурира и кредит на името на Г.Т.Г. в размер на 20 000 лв., отпуснат на 21.05.2007 г., т.е. касае се именно за процесния договор за кредит.

Възражението, че вземането на Б.та срещу отв. Г.Н. Г. не е прехвърлено на цесионера, е неоснователно. На първо място това следва от закона – чл. 99, ал.

2 от ЗЗД гласи, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ответницата и ответникът по регресните искове Г.Т.Г. са солидарни длъжници по договора за кредит, а солидарността несъмнено е вид обезпечение, което осигурява на кредитора възможност да търси изцяло вземането си от повече от един длъжник.

Неслучайно и цесията е съобщена на ответницата М.. Наведени са неоснователни възражения и досежно уведомяването, като се сочи, че не цесионерът, а цедентът е следвало да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е уведомило ответницата за извършената цесия не в качеството си на цесионер, а от името на цедента „Б. ***“ ЕАД, разполагайки с изрично пълномощно за това. Уведомяването е надлежно, като в този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г., I т.о. на ВКС; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о. на ВКС и др.). Поради изложеното, цесията е валидно сключена, надлежно съобщена на ответницата М., произвела е действие спрямо нея, което обуславя надлежната процесуална легитимация на страните и допустимостта на предявените искове.