Решение № 254 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пазарджик, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело № 20255200200775 по описа за 2025 година

Производството е по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от същия закон.

Постъпило е искане за признаване и изпълнение на австрийско решение на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към искането е приложено удостоверение по чл.4 от горецитираното Рамково решение - без превод на български език и копие на наказателно постановление /решение/, на немски език без превод на български език.

Прокурорът поддържа становище, че искането НЕ следва да бъде уважено. Не сочи доказателства.

Засегнатото лице А. В. Б. редовно призован се явява в съдебна зала. Счита, че искането следва да се остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение, постановено от несъдебен орган на Република Австрия, ведно с приложените към него удостоверение и решение /наказателно постановление/ са депозирани в Пазарджишкия окръжен съд, който е 1 местно компетентният съд да се произнесе по така направеното искане, тъй като в самото удостоверение е посочено, че местоживеенето на засегнатото лице е на територията на Пазарджишкия съдебен окръг – съобразно чл.31, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС.

Видно е, че представеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение не е придружено с надлежен превод на български език, каквото е изискването по чл.5 от ЗПИКонфОтнНалФС.

Обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са изложени в Удостоверението на немски език, включително и приложеното към него наказателното постановление е също само на немски език.

Налице са основанията да се откаже признаване и изпълнение по чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР следва да се счете за непълно, след като не съдържа в превод на български език какво точно е извършеното нарушение, какви са фактическите обстоятелства около деянието, за да може да се прецени и дали това административно нарушение представлява такова според българското законодателство, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от същия закон.

Действително това удостоверение, формално е на бланка, съгласно рамковото решение 214/2005 година, но е непълно и от него не може да стане ясно включително дали е налице частично или цялостно плащане по наложеното административно наказание.

Отделно от това, не може да се прецени и дали това административно нарушение представлява такова според българското законодателство, за да се прецени дали не са налице условията за отказ и по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, както и дали нарушението не е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния по смисъла на чл.35,т.5 б. „б“ от ЗПИИРКОРНФС .

С оглед горното и на основание чл.

32, ал. 3 във връзка чл. 35, т.т.1, 9 и 11 от ЗПИИРКОРНФС съдът намери, че следва да се консултира с компетентните органи на издаващата държава Австрия, като отправи неколкократно писмени запитвания до издаващия орган, посочен в удостоверението за изясняване на горепосочените обстоятелства - с разпореждане от 23.09.2025 г. по делото съдът е разпоредил да се уведомят по ел.поща компетентните органи на Република Австрия, че следва да изпатят Удостоверението по чл.4 в превод на български език.

На посочения в документите на издаващата държава електронен 2 адрес са изпратени общо четири съобщения и считано от 23.09.2025 г до настоящия момент, в продължение на повече от два месеца на така поставените въпроси официален отговор не е представен.

Очевидно в един напълно разумен срок исканата информацията не беше предоставена от изпращащата държава Това препятства възможността да бъде проведена консултация с компетентните органи на издаващата държава Австрия, при условията на чл. 32, ал. 3 във връзка чл. 35, т.1, 9 и 11 от ЗПИИРКОРНФС, като единствен законово уреден способ за изясняване на спорни обстоятелства.

По изложените съображения, следва да се откаже признаване и изпълнение по молбата за признаване и изпълнение на решение постановено от молещата държава Република Австрия срещу българския гражданин А. В. Б. с ЕГН **********, с което му е наложена финансова санкция.

Водим от горното, и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 и във вр. чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът РЕШИ:

ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение на несъдебен орган, Република Австрия, постановено на 27.12.2023 г., влязло в законна сила на 01.02.2024г., № на решението MA67/236701410657/2023 , с което на А. В. Б. български гражданин, с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Злокучене, ул.“Тринадесета“ № 11 е наложена финансова санкция в размер на 550 евро .

На основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗПИКонфОтнНалФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както му се изпрати по факс писмен превод на диспозитива на решението на съда от български на немски език, за което се възлага превода на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се изплати сумата по фактура, от бюджета на ПОС.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗПИКонфОтнНалФС копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България, за уведомяване.

Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3