Определение № 641 от 10.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 190/2023
- Вид
- Определение № 641
- Подписан
- 10.10.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641 гр. Кюстендил, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба от „П***“ АД – въззиваема страна по в.гр.д.№190/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил с искане за изменение на постановеното по цитираното въззивно дело Решение №106/08.05.2024 г. в частта за присъдените разноски.
Изразено е несъгласие с присъждането на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв. в полза на адв. Е. Г., като се счита, че този разход следва да бъде в полза на представляваната от адвоката страна в производството – ответника С. С. М.. Твърди се и неправилно присъждане на разноски по ч.гр.д.№328/2021 г. с довода, че в заповедното производство длъжникът не участва, респ. на последния не се дължат разноски. На последно място се сочи, че не е налице соченото от съда основание по чл.38, ал.1 ЗАдв за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Адв. Е. Г., в качеството на пълномощник на С. С. М. и в лично качество, депозира отговор по молбата, чрез който оспорва основателността на искането.
Съдът намира следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда 1 в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хоН.р само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. В този смисъл сравни определение № 319/ 09.07.2019 г. по ч.гр.дело № 2186/2019 год. на ВКС.
За да присъди разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство съдът е съобразил, че по делото е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адв. Г. да осъществи правна защита и съдействие в производството по ч.гр.д.№328/2021 г. по описа на РС – Дупница, изразяваща се в депозиране на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в който случай съдът е определил разноските по реда на чл.7, ал.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложените съображения съдът не намира основание да ревизира своя съдебен акт досежно присъдените на адв. Е. Г. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното и на основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от „П***“ АД – въззиваема страна по в.гр.д.
№190/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил искане за изменение на постановеното по цитираното въззивно дело Решение №106/08.05.2024 г. в частта за присъдените разноски.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3