Решение № 4664 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4664 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100501943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на К. К. К. срещу решение №21320 от 25.11.2024 г. постановено по гр.д. № 47575/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, в частта с която е отхвърлен предявения против Г. В. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 11111,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - уронване на честта и доброто име, вследствие публикация във фейсбук на 14.06.2023 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа, ведно със законна лихва от 25.08.2023 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно районният съд е счел, че от невярното твърдение за извършена кражба не са произтекли вреди, за които по делото са събрани гласни доказателства. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да му се присъди обезщетение в претендирания размер, както и разноски по представен списък.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за правилността на решението в обжалваната част, както и че подадената от ищеца въззивна жалба е бланкетна, а въззивният съд следва да се произнесе единствено по наведените с жалбата възражения. Счита, че не се установява противоправно действие, от което за К. К. да са настъпили вреди. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, а решението да се потвърди. Представя списък по чл. 80 ГПК с искане да й се присъдят разноски за въззивното производство.

С определение от 20.10.2025 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на въззивното производство К. К. К. правоприемниците му по закон К. К. Ж. и В. К. П., които с нарочни молби са заявили, че поддържат подадената от своя баща въззивна жалба и молят производството по делото да продължи като съдът уважи жалбата и отмени решението на районния съд.

1

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните обиди и клеветнически твърдения, отправени посредством публикация в социалната мрежа Фейсбук на 14.06.2023 г. като по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че процесната публикацията представлява изказване на мнение.

Следва да се отбележи, че ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. Правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява, ако приживе пострадалият е отправил искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и e упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено.

По делото е безспорно, че на 14.06.2023 г. в личния си профил в социалната мрежа Фейсбук Г. В. Д. е публикувала текст, в който е употребила изразите „да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир“ и „същия този човек получава номинация за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди него. Ответникът признава, че процесните изрази са част от изказване посочващо като адресат именно К. К..

За да отхвърли предявения осъдителен иск съдът е приел, че изразът „да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир“ представлява оценъчно съждение, което изразява негативното отношение към ищеца без да съдържа в себе си клеветнически твърдения, чиято истинност не следва да се проверява, нито съдържа унизителни за честта и достойнството на К. К. думи и изрази с оглед общоприетите и утвърдени в обществото разбирания за значението на думите и изразите. По отношение на останалата част от публикацията „същият този човек получава номинация за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди него“ съдът е приел, че представлява противоправно деяние – клевета като е счел за неоснователни възраженията на ответника, че изнесените твърдения изхождат от други лица, но е счел, че не се установява наличието на причинно – следствена връзка между това деяние и твърдените от ищеца за настъпили неимуществени вреди.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване единствено относно възприето от районния съд, че от установеното клеветническо твърдение не са произтекли твърдените 2 неимуществени вреди, които да се намират в причинно – следствена връзка с деянието, което ограничава въззивната инстанция до проверка за наличието или не на претърпени от ищеца неимуществени вреди и дали те се намират в причинно – следствената връзка с виновното и противоправно поведение на ответника като част от фактическия състав на деликта.

Приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. В случая деянието е осъществено чрез публикация в социална мрежа, която има широк кръг потребители и така процесното изявление, е достигнало до голям кръг от читатели. Ответникът признава, че публикацията посочва като адресат именно К. К.. Неоснователни са доводите на ответника, че деянието не е противоправно, тъй като се касае за клеветнически твърдения, чиято истинност не се доказва в производството. Не може да се направи и извод, че ответникът възпроизвежда предадена от другиго информация, предвид липсата на посочване на източника на тази информация, а и начина, по който е поднесена от публикуващия като сигурно и несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. Процесното изявление не може да бъде квалифицирано и като оценъчно съждение, защото съдържа конкретни твърдения за начина, по който ищецът извършва преводи на произведения. Поднесено е като информация, която изхожда лично от автора на публикация и зад която застава претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт, а не израз на мисловното отражение на личната позиция на ответника. Тези твърдения за начина, по който ищецът си върши работата, вкл. и чрез извършването на престъпление (плагиатство) са за поведение, което е укоримо от гледна точка на общия морал и в частност морала и етиката в литературните и преводаческите среди и обществените очаквания към лице, което е получило отличия в областта и следователно са от естеството да накърнят неговото име в обществото, честта и достойнството му. Както и и районният съд е посочил направеното изявление съдържа знание за факти, които с оглед вложения смисъл и дадената квалификация обективно са в състояние да засегнат честта и достойнството на ищеца, защото освен че поставят ищеца в негативна светлина, му приписват и извършването на престъпление. Съдът намира, че в случая балансът между правото на свободно изразяване на мнение и необходимостта от защита на правото на чест и достойнство е нарушен, тъй като публикуването на конкретни факти за ищеца сред широк кръг от хора е целенасочено за накърняване на правата и доброто име на ищеца. Ето защо възражението на ответника за липса на противоправно деяние въззивният съд също намира за неоснователни.

Обект на посегателство при разпространяване на клеветнически твърдения по отношение на едно лице са присъщите на всяка личност права на чест, достойнство и добро име. При обида или клевета, вредата се изразява в отрицателни емоции и душевни страдания, които лицето претърпява в резултат на засягане на неговата чест и достойнство.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е обществена личност и е известен в културните и литературни среди, като направеното изявление с което се приписва извършването на кражба, засяга защитените права на ищеца по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. В случая тези вреди са настъпили предвид заявеното от свидетеля И.Г., че „цялото това охулване“ на К. К. го е изкарало от равновесие и се е отразило на ежедневието и работата му, вкл. и не се е чувствал спокоен и във форма, за да се включи в нов проект заедно със свидетеля. Заявеното от свидетеля, че не е чул някой да коментира публикацията не означава, че същата не е достигнала до трети лица. По делото се установява, че публикацията е намерила отзвук сред потребителите на социалната мрежа предвид развилата се по повод на нея комуникация и вписани коментари на потребители.

Именно последващите коментари сочат, че реномето на ищеца е злепоставено пред трети лица вследствие публикацията на Г. Д.. Според свидетеля И.Г. преводаческото реноме на К.

К. не е претърпяло спад, но това са неговите лични впечатления, които не могат да обосноват извод за липса на претърпени от ищеца вреди. Несъмнено, преписването на престъпление обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство, неговия авторитет пред обществото 3

(обществената оценка на околните за него), от което пострадалият неизменно търпи вреди.

Предвид това въззивният съд намира, че публикацията е предизвикала у ищеца не само негативни емоции като неспокойство и липса на желание да продължи да работи, но и е засегнала професионалната му чест и авторитет като изявен преводач и творец, за което преди това е получил грамота от 08.12.2022 г. „Златен лъв-2022“ от Асоциация „Българска книга“.

Съобразявайки всичко изложено въззивният съд намира, че се установява по делото както наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, така и че същите се намират в причинно - следствена връзка с клеветническата публикация на ответника Г. Д. в социалната мрежа Фейсбук, което е предпоставка за репарирането им.

Като неоснователни следва да се определят твърденията на ответника, че репутацията на ищеца не е засегната пряко от процесната публикция, тъй като в публичното пространство има и други критични мнения по отношение на преводаческата дейност на К.