Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 18.07.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 478/2023
Вид
Решение № 177
Подписан
18.07.2024
В сила
23.04.2025
Състав
Велемира Денчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Габрово, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велемира Д. при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Д. Гражданско дело № 20234200100478 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2018г. около 17.45 часа в гр.

Габрово на бул.”Трети март” до № 47А, в зоната на пешеходна пътека, намираща се непосредствено след кръстовището на бул.”Трети март” с ул.”Минзухар” и ул.”Балкан” е настъпило ПТП, при което З.Г.Й. като водач на МПС - л.а. „Форд Ескорт" с рег.№ ****, нарушавайки правилата за движение по пътищата, блъска правилно пресичащия пешеходец Т. И. К. от гр. Габрово.

В следствие на удара пострадалата е откарана в изключително тежко състояние, с множество фрактури и опасност за живота, в МБАЛ „Д-р Тота Венкова"-Габрово, където била в състояние на кома и починала на 28.01.2019г.

Срещу виновния водач З.Г.Й. е образувано ДП №175233М753/2018г. по описа на РУ Габрово, прокурорска преписка №405/2019г. по описа на Окръжна прокуратура Габрово.

С присъда №3/12.06.2023г. по НОХД № 135/2023г. на ОС Габрово подсъдимата З. Г. Й. – Н. с ЕГН ********** е ПРИЗНАТА, за ВИНОВНА в това, че около 17,44 часа на 18.12.2018 год., в гр. Габрово, на пешеходна пътека на бул. „Трети Март" № 47а, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с peг. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от 1

ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"), при което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата пешеходка - Т. И. К. от гр. Габрово, с което по непредпазливост й причинила тежка телесна повреда, изразяващи се в тежка съчетана механична травма в стадий на лечение и частично оздравяване - множествени фактури на лицеви кости (на носните кости, носната преграда, клетките на етмоидалния лабиринт, на максиларните синуси и на орбиталните стени двустранно, на двете скули, на долната челюст двустранно), кръвонасядане в лявата челнослепоочна област; контузия на гръдния кош с двустранни множествени фактури на ребра (2-3-4- 5-6-7-8 вляво и 2-3-4-5-6 вдясно) с оформен „гръден капак", двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток; счупване на дясната бедрена кост (медиален кондил) с кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро в долна трета, счупване на олекранона на лявата лакътна кост, счупване на костите на лявата лакътна кост, счупване на костите на лявата подбедрица (на ниво горна трета) със следи от операция /Метална остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019 година вследствие полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, с водеща гръдна травма и тежки двустранни белодробни контузии, като смъртта е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени от настъпилото пътнотранспортно произшествие на 18.12.2018 година.

Управляваният от З. Й. автомобил „Форд Ескорт" с peг. № *** бил застрахован при ответното дружество със застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/06/118003369755 за периода 04.12.2018г. – 03.12.2018г.

Пострадалата била сестра на ищеца М. И. Д., като двамата имали изключително силна емоционална връзка. Пострадалата нямала съпруг и деца и ищецът и брат му били единствените й роднини. Двамата разчитали един на друг, грижели се един за друг, помагали си. Т. К. винаги е била част от семейството на ищеца. Връзката им била непрекъсната в годините, специална и дълбока, с оглед на обстоятелствата, че тя нямала свои деца и в ежедневието си разчитали един на друг. В деня на смъртта на Т. К. ищецът бил в тежко здравословно състояние, изгубил говора си, което продължава и до момента.

2

Във връзка с настъпилото ПТП ищецът отправил претенция до ответното дружество за заплащане на обезщетение за овъзмездяване на загубата от внезапната и непрежалима смърт на сестра му, която му нанесла тежки психични вреди. По един насилствен начин била разрушена връзката на обич и взаимна привързаност между двамата, която в следствие на стеклите се житейски обстоятелства надвишава обичайната такава между брат и сестра.

По претенцията е образувана преписка № 43072951900001, но и към момента на предявяване на иска на ищеца не е изплатено обезщетение.

С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца М. И. Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди, в следствие преждевременната смърт на сестра му в размер на 100 000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Претендира се за присъждане на съдебно-деловодни разноски за образуване и водене на настоящото гражданско производство. Тъй като процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ал.1 т 2. от ЗА , се прави искане съдът да определи адвокатско възнаграждение на повереника на ищеца съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и да осъди ответното дружество да го заплати.

В законния срок е постъпил отговор от ответника „ДЗИ Общо застраховане” АД. Ответното дружество счита предявените искове за допустими, но неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер, и моли съда да ги отхвърли, като му присъди направените по делото разноски.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. К., доколкото възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищеца са причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на починалата, довели до 3 дълбока отрицателна промяна в живота му. При условията на евентуалност, твърди, че търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на сестра му не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалата Т. К.. Твърди, че ищецът не е живял с починалата в общо домакинство, не са поддържали лични контакти, не са били в изключително близка емоционална връзка.

Оспорва за ищеца да са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на Т. К..

Оспорва твърдението, че ищецът търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, доколкото при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищеца.

При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то ответникът твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендираните от ищеца размери.

Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство .Оспорва пълния размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено с § 96, ал. 1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), именно: обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лева. Счита претендираното обезщетение от 100 000,00 лева за немотивирано, необяснимо и противоречащо на справедливостта и морала.

Ответникът оспорва и претенцията

4 по акцесорния иск.

Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. Оспорва и началния момент, от който се претендира законната лихва. Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване.

Предвид гореизложеното, се прави искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД искове като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени сторените разноски в хода на производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

С Присъда №3/12.06.2023г. по НОХД № 135/2023г. на ОС Габрово подсъдимата З. Г. Й. – Н. с ЕГН ********** е ПРИЗНАТА, за ВИНОВНА в това, че около 17,44 часа на 18.12.2018 год., в гр. Габрово, на пешеходна пътека на бул. „Трети Март" № 47а, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с peг. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"), при което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата пешеходка - Т. И. К. от гр. Габрово, с което по непредпазливост й причинила тежка телесна повреда, довела до смъртта й на 28.01.2019 година вследствие полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, с водеща гръдна травма и тежки двустранни белодробни контузии, като смъртта е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени от настъпилото пътнотранспортно произшествие на 18.12.2018 година.

Между страните няма спор относно съществуването на застрахователно правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с peг. № ***, към датата на настъпване на горното ПТП – 18.12.2018г.

5

По отношение на вината на водача на лекия автомобил „Форд Ескорт" за настъпване на произшествието е налице влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд.

Спорът е относно материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. И. К., както и относно настъпването неимуществени вреди и размера на дължимото за тях обезщетение.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № 606/14.02.2019г. на Община Габрово, ищецът М. И. Д. е брат на Т. И. К..

От показанията на свидетеля А. Ч. се установява, че двамата с ищеца се познават от 1976 -1977г, когато са били колеги в цех „Вигон” на завод „Добри Карталов” в гр. Габрово. По това време за период повече от 10 години ищецът М. Д., съпругата му М. Д., сестра му Т. К. и тяхната майка живеели в къща в кв. Радецки, като семейството на ищеца обитавало две от стаите, а Т. К. и майка им - другите две. В последствие къщата напуснало първо семейството на М. Д., а след смъртта на майка им и Т. К. се преместила да живее в апартамент. Според свидетеля, М. и Т. много се обичали и си помагали.

Докато сестра му живеела все още в къщата, М. Д. редовно я посещавал.

След като се преместил да живее в апартамент, той се разболял и имал проблеми с говора, но според свидетеля всичко му се разбирало. След като научил за смъртта на сестра си, след погребението й, вече не можел да говори - опитвал се, издавал звуци, ръкомахал, но не можел да произнася думите, нищо не се разбирало.