Решение № 1116 от 07.07.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1116

Ямбол, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20267280700088 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Д. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1538411 от 28.02.2026 г., издадена от К. И. А. – командир на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е иззето и СУМПС [номер].

Иска се отмяна на заповедта по съображения, че е издадена в разрез с материалния закон и е несъответна на неговата цел. Отрича се съставомерността на вмененото със съставения АУАН нарушение, въз основа на който е издадена и процесната заповед, като се посочва, че отказ от тестване за употреба на алкохол при проверката от контролните органи не е имало, а жалбоподателят просто се е възползвал от възможността тестът да бъде извършен чрез лабораторно изследване като по-надежден метод, за което е дал кръвна проба съобразно издадения от полицейските служители талон и каквато възможност законът допуска. В жалбата с искането за отмяна на процесната заповед е заявена и претенция за разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. М., редовно призован, се явява лично и с адвокат Д. В. от АК - [област], редовно упълномощен. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, както и искането за отмяна. Иска се съдът да я уважи като основателна, ведно с претенцията за разноски по списък независимо от това дали съдебното производство ще бъде прекратено с оглед искането на процесуалния представител на ответната страна, или ще бъде постановен съдебен акт по същество, отменящ процесната ЗППАМ.

Ответната страна К. И. А. – командир на отделение към Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, редовно призована, не се явява, но се представлява в процеса от юрисконсулт М. П., редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Излага аргументи за наличие на основание за прекратяване на съдебното производство поради отпадане на правното основание на ЗППАМ. Позовава се на мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН от 28.02.2026 г., на приобщената по делото карта на ЗППАМ, на резултата от кръвната проба, отчел наличие на 1,8 промила алкохол в кръвта на водача, на съставения въз основа на този резултат нов АУАН за нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол, и на издадената въз основа на акта ЗППАМ за това нарушение. Не претендира разноски по делото, но възразява срещу искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на съдебното производство.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1538411 от 28.02.2026 г. на командир на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С. Д. М. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е иззето и СУМПС [номер]. От фактическа страна заповедта е обоснована с това, че нарушението е установено със съставения на М. АУАН № GA 3557869 от 28.02.2026 г. Видно от съдържанието на акта, същият е съставен за това, че на 28.02.2026 г., около 05:07 ч. в [област], община [област], [населено място], по [улица]на кръстовище с [улица]в посока към [улица]управлява лек автомобил [марка, модел] с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Р. Г. Г., като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Drager Alcotest“ 7510 с инвентарен номер ARBA-0170, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух в 05:18 ч.; в акта е отбелязано, че водачът говори заваляно и е във видимо нетрезво състояние. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – водач, неучаствал в ПТП отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол. В акта и в заповедта изрично е посочено, че на водача е връчен талон за изследване с номер 270610. От приобщените по делото Фактура от 28.02.2026 г., придружена от фискален бон от 28.02.2026 г. от МБАЛ „Свети П.“ АД – [област] и Протокол № 92 от 04.03.2026 г. на Научно-техническа лаборатория на ОД на МВР – Ямбол се установява, че оспорващият е изпълнил предписанието на контролните органи и е дал кръвна проба за извършване на лабораторно изследване за наличие на алкохол в кръвта. С Мотивирана резолюция № 26-0813-М000057 от 10.03.2026 г. компетентният административнонаказващ орган прекратил образуваното въз основа на АУАН № GA 3557869 от 28.02.2026 г. административнонаказателно производство по съображения, че лицето е дало кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта с посочване като правно основание за това разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Според отразеното в посочения протокол в кръвната проба, иззета от С. Д. М. на 28.02.2026 г. в 06:05 часа, се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 1,8 промила. Въз основа на резултата от химико-токсикологичното изследване против М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4644813 от 07.03.2026 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, установено по надлежния ред с химическо лабораторно изследване на проба кръв). Въз основа на АУАН от 07.03.20296 г. на 10.03.2026 г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОДМВР – Ямбол издал ЗППАМ № 26-0813-000056 за приложена спрямо С. М. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1538411 от 28.02.2026 г. на Командира на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол е надлежно връчена на адресата на 28.02.2026 г., а Жалба вх. № 564 против нея е депозирана в съда на 06.03.2026 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

С оглед изявлението на процесуалния представител на ответната страна за наличие на предпоставки за прекратяване на съдебното производство по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК – липса на правен интерес от обжалване поради отпадане на правното основание на наложената с процесната заповед ПАМ, съдът съобрази следното:

Издадената ЗППАМ № GPAM-1538411 от 28.02.2026 г. на Командира на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол – предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С издаването й от компетентния орган тя поражда целените с нея правни последици в патримониума на адресата, т.е. незабавно поражда ограничителното си действие спрямо съответното лице, представляващо в случая изземване на СУМПС на оспорващия. Осъщественото отбелязване в наличната по делото Карта на ЗППАМ за приключването й като такава с отпадане на основанието за прилагане на мярката поради обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба според съда представлява единствено вътрешно служебно техническо действие, което обаче няма характер на оттегляне на административния акт по реда на чл. 156 от АПК. Това отбелязване има значение само и единствено за отчетността на органа, но не заличава факта, че актът е проявил своето правно действие спрямо жалбоподателя. Прекратяването на АНП с мотивирана резолюция от органа също не рефлектира автоматично върху валидността на ЗППАМ, тъй като производството по налагане на ПАМ е самостоятелно административно производство и законосъобразността на издадения в това производство административен акт се преценява към момента на постановяването му по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от отмяна на заповедта и този интерес не е отпаднал. Поради липса на изрично оттегляне на акта от страна на административния орган, съдебният контрол по същество е единственият начин този акт да бъде отменен като незаконосъобразен, което е абсолютна процесуална предпоставка за евентуален бъдещ иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Ето защо съдът намира за неправилно поддържаното становище, че производството пред съда следва да бъде прекратено поради отпадане на предмета и правния интерес от оспорване на атакуваната ЗППАМ – тези доводи не почиват на закона. Налице е годен предмет на оспорване и правен интерес, поради което искането на процесуалния представител на административния орган за прекратяване на съдебното производство е неоснователно и делото следва да се реши по същество. В заключение, жалбата е допустима за разглеждане, а по същество се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Както се посочи по-горе, предмет на съдебен контрол е ЗППАМ№ GPAM-1538411 от 28.02.2026 г., издадена от К. И. А. – командир на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С. Д. М. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; отнето е СУМПС [номер].

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според разписаното в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата към казуса редакция принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от командир на отделение към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, за което е налице надлежно оправомощаване със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на ОДМВР - Ямбол, налична по делото. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна по съображения за несъответствието й с материалния закон и с неговата цел.