Определение № 2669 от 15.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2669 гр. Варна, 15.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501506 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ГЕРИ-М 2015“ ЕООД с ЕИК 201945544, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, общ.

Стара Загора ул. „Господин Михайловски“ № 47, вх. А, ет. 6, ап. 35, против Определение № 5272/18.05.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. № 20223110102189/2022 г. по описа на същия съд, с което издадената по делото Заповед за изпълнение № 1921/28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е обезсилена на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че по делото не са му давани указания по чл.414а от ГПК, а такива по чл.415 от ГПК, поради което в законоустановения срок е предявил иска по чл.422 от ГПК.

В предоставения от съда срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 20223110102189/2022 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „ГЕРИ-М 2015“ ЕООД с ЕИК 201945544, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 410 ГПК за парични вземания срещу длъжника „АРТ ФРЕШ“ ЕООД с ЕИК 203997187, за сумата от 8 750 лв., представляваща незаплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки - сушени сливи без костилка, по фактура № 16/21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

С разпореждане на съда по така подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 1921/28.03.2022 г., като същата е връчена на длъжника на 31.03.2022г.

1

На 05.04.2022г. в законоустановения срок длъжникът е депозирал бланкетно възражение срещу заповедта за изпълнение, на основание чл. 414 от ГПК.

С Разпореждане №12032/06.04.2022г. съдът е уведомил заявителя за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и му е дал указания по чл.415 от ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането си в едномесечен срок. Съдебният акт е връчен на заявителя на 05.05.2022г.

С обжалваното определение № 5272/18.05.2022 г. заповедта за изпълнение е обезсилена на основание чл.414а, ал.3 от ГПК, по съображения, че в тридневен срок от уведомяването заявителят не е изразил становище по възражението на длъжника за извършено от него плащане.

Определението е неправилно по следните съображения:

На разположение на длъжника в заповедното производство са две процесуални средства за защита – да оспори вземането с възражение по чл.414 от ГПК поради изначалната му недължимост или с възражение по чл.414а от ГПК за изпълнен договор. Двете възможности се свързват с различни правни последици.

В случая депозираното от длъжника възражение е обективирано във формуляр по чл.414 от ГПК. Същият е подписан, като са попълнени всички негови реквизити. Възражението е бланкетно, доколкото липсват изложени фактически твърдения или правни доводи за недължимост на вземанията по заповедта. Следователното съдържанието му се свежда единствено до обективирано в образеца формално оспорване на вземането. Твърдения за извършено плащане отсъстват, независимо от съдържащата в обжалваното определение констатация за обратното. Доказателства в тази насока по делото също не са представени. Разпечатаният на гърба на възражението по чл.414 от ГПК образец на възражение по чл.414а от ГПК носи подпис за длъжник, но не е попълнен нито един негов реквизит, включително идентифициращи признаци на подателя. По изложените съображения не може да се приеме, че същият съдържа изявление за плащане на задълженията по заповедта.

Подобни твърдения не се навеждат и в срока за отговор на частната жалба. С оглед изложеното следва да се приеме, че съдът е сезиран с възражение по чл.414 от ГПК.

Ето защо резонно на заявителя са указани именно последиците на подадено възражение по чл.414 от ГПК, а именно за подаване на иск по чл.415 от ГПК в едномесечен срок от уведомяването. Указания за изразяване на становище по чл.414а, ал.3 от ГПК в тридневен срок на заявителя не са давани, а и липсват предпоставките за това, поради което неизпълнението им не би могло да обуслови обезсилване на заповедта на това основание.

По изложените съображения обжалваното определение за обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.414а, ал.4 от ГПК се явява неправилно и следва да бъде отменено.

С молба вх. №37256/03.06.2022г., в рамките на предоставения едномесечен срок, заявителят е уведомил заповедния съд за предявяване на иска по чл.415 от ГПК. В този смисъл не са налице и предпоставките на чл.415 от ГПК за обезсилване на заповедта, респективно за саниране post factum порока на обжалваното определение.

По изложените съображения съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5272/18.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 20223110102189/2022 г. по описа на ВРС, с което издадената по делото Заповед за изпълнение № 1921/28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е обезсилена на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3