Определение № 1471 от 13.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1471 гр. София, 13.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000500553 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на „ЗАД Алианц България“ АД за допълване/изменение на решение № 514/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д.

№ 553 от 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

Ответникът по молбата - К. В. Г., действащ чрез процесуалния си представител, в законоустановения срок е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира следното:

Процесната молба е депозирана в срок, а разгледана по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С постановеното по делото решение № 514/30.04.2024 г. въззивният съд е отменил решение № 5630/06.11.2023 г. по гр. д. №8251/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. В. Г. срещу „ЗАД Алианц България“ АД, иск с правно чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл.

52 ЗЗД, над сумата от 15 000 лв. до сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 27.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като е осъдил „ЗАД Алианц България“ да заплати на К. В. Г. сумата от още 20 000 лв. С въззивното решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК К. В. Г. е осъден да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД, сумата от 1286 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Апелативен съд – София съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. В 1 полза на „ЗАД Алианц България“ АД е присъдено адвокатско възнаграждение в намален размер с оглед направено от другата страна възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е намалил претендираното възнаграждение под минималните размери на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съобразно изхода на спора и вземайки предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, като е определил еднакъв размер за двете страни от по 3000 лева за въззивното производство, като от този размер е присъдено възнаграждение на двете страни съобразно съответно уважената част от въззивната жалба и отхвърлената част от нея.

Според молителят САС, вземайки предвид изхода на производство пред себе си, е следвало да му присъди по-висок размер на дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно отхвърлената част от исковете, а именно 43 % от заплатеното възнаграждение в размер на 4140 лева или още 494 лева.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на процесуалния представител на „ЗАД Алианц България“ АД за начина, по който следва да бъде изчислен в разглеждания случай размера на адвокатското възнаграждение. В случая са приложени принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК. В тази насока водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на съдебните производства, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, а не обвързването на минималния размер на адвокатското възнаграждение с размера на материалния интерес по делото. Такова обвързване е нецелесъобразно, противно на житейската и правна логика и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита на страните и минималните дължими размери на възнаграждения. Дело с минимален материален интерес е възможно да бъде със съществена фактическа и правна сложност, която да ангажира значителни усилия на адвоката за процесуална защита и обратното. В случая въззивният съд е приложил еднакъв подход при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по отношение и на двете страни. Няма как делото е да с повисока фактическа и правна сложност за едната страна, а за другата да е с пониска такава. Именно поради старанието на процесуалния представител на „ЗАД Алианц България“ АД за въззивното производство му е заплатено възнаграждение от 4140 лева, но това не означава, че насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК следва да му възстанови сума в такъв размер и че съдът е обвързан с този заплатен размер.

От всичко гореизложено може да се на прави извод за неоснователност на искането за допълване/изменение на решението в частта за разноските.

Тъй като въззивното решение подлежи на обжалване, то и настоящето определение ще подлежи също на обжалване.

2

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от процесуалния представител на „ЗАД Алианц България“ АД за допълване/изменение на решение № 514/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 553 от 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3