Решение № 3130 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3130 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.ОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110214713 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. П. В. срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-015198/12.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се претендира неговата отмяна. Поддържа се бланкетно допуснато процесуално нарушение при изготвяне на АУАН и НП, тъй като обстоятелствената част се разминавала с посочената правна квалификация.

Сочи се, че неправилно е посочено мястото на нарушението. По отношение на другото нарушение намира, че въпросната разпоредба може да бъде нарушена само от собственик на МПС или длъжностно лице, но не и от водач, който не е собственик.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от ад. В., с които жалбата се поддържа на посочените основания. Претендира се адв. възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. Постъпили са по делото писмени възражения, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Направено искане за потвърждаване на НП и присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.02.2025 г., около 14.25 часа, жалбоподателят Ц. К. Н. управлявал МПС – лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“ ЕООД, в гр. София, с посока на движение от бул. „Шипченски проход“ по ул. „Акад.

Людмил Стоянов“ с посока локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, като до бл. 56 на ул. „Акад. Людмил Стоянов“ бил спрян за проверка от полицейските служители И. и И.. Жалбоподателят бил приканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство Drug Test 5000”, инвентарен № ARRM 0031 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но същият отказал.

Във връзка с отказа на жалбоподателя да му бъде направена проба, Х.Л.Н., старши полицай при 01 РУ – СДВР, издал талон за изследване № 0179116/09.02.2022 г., на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който бил отразен отказът, както и обстоятелството, че жалбоподателят желае да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. В талона било указано на жалбоподателя, че следва до 40 минути да се яви във ВМА – София, за да му бъде извършено изследването. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя, което обстоятелство се удостоверява с подписа му.

С отказа от страна на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000” инвентарен № ARRM 0031 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, св.

Иванов приел, че водачът е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. На място била извършена и проверка дали процесният лек автомобил има преминат ГТП, като се установило, че не е преминал. При така установеното св. Иванов съставил в присъствие на жалбоподателя АУАН Серия GA № 1415551/09.02.2025 г., в присъствието на свидетел очевидец на нарушението – св. И.И.. АУАН бил предявен на жалбоподателя на същата дата и място, който подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в допълнително предоставения по ЗАНН срок.

Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР издал обжалваното НП № 25-4332-002516/19.02.2025 г., с което на Ц. Н. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 13.09.2025 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства по делото –показанията на свидетелите Е.С. и И.Н., 2 талон за изследване № 093635 от 29.07.2022 г., справка картон на водача, декларация от М.Н.К., в качеството на управител на „,,***''“ ЕООД, с приложени писмени документи; заповед № 513з-4720/19.06.2018 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. и И. относно правнозначимите факти, доколкото показанията им се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същите посочват изрично, че жалбоподателят е отказал да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества. На жалбоподателя са били разяснение причините за проверката, както и обстоятелството, че следва да му извършена проверка за употреба на наркотици. Във връзка с отказа му са били съставени конкретни документи – талон за изследване № 0179116 от 09.02.2025 г., със съдържанието на който е бил запознат, както и с обстоятелството, че може да му бъде извършено медицинско и химическо изследва до 40 минути във ВМА – София. Изготвена е и докладна записка, от която е видно, че на жалбоподателя е бил извършен тест а „Алкотест Дрегер“, но е отказал да бъде тестван с „Дръг тест“. От показанията на свидетелите се установява, че проверката за преминат ГТП се извършва чрез справка в таблет в системата РСОД.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства, доколкото същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби, респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от представените по делото заповеди. АУАН и НП са издадени в законоустановения срок. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не било ясно мястото на нарушението, доколкото изрично е посочена посоката на управление на МПС, като е посочен бул. „Шопченски проход“, а не ул. „Шипченски проход“, както сочи защитата.

По първото нарушение:

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което именно е ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния случай, без значение дали същият желае да даде биологична проба за установяването на употребата на 3 наркотични вещества или техни аналози. Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на Н. - отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство, осъществява фактическия състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП не е необходимо да е реализиран кумулативно и състава по предл. 4 - водачът да не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Наказанието е наложено за реализиран административно наказателен състав по предл. 2 на посочения член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в АУАН и НП.

Повдигнатото административно обвинение е за нарушението, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо средство. В тази връзка неоснователни са възраженията за противоречие на обстоятелствена част на НП и посочена правна квалификация.

С оглед гореизложеното съдът намира, ч е Ц. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените административни наказания за това нарушение на ЗДвП.

Съдът намира, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни случаи, още повече, че жалбоподателят не представя доказателства да е изпълнил указанията в талона за изследване, съответно да е му е било извършено химическо изследване.

С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази част.

По второто нарушение:

Съдът намира за незаконосъобразно обжалваното НП и в частта, с която жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , предвижда, че „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.“

Констатираното с акта нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, неправилно е 4 санкционирано по чл. 185 ЗДвП, представляващо обща разпоредба за санкциониране на нарушение на ЗДвП, при липсата на предвидена в закона специална такава.

Нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП съответства на предвиден в закона друг текст санкциониране на това нарушение - по чл. 181, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба до 50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от посочените разпоредби субект на задължението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, респ. на отговорността за неизпълнение на задължението, е не ползвателят, какъвто се явява жалбоподателят в процесния случай, доколкото МПС е собственост на „,,***''“ ЕООД, а собственикът или длъжностно лице - негов представител. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, поради което за него не е възникнало задължение да представи ППС на годишен технически преглед.

Изложеното води до извод, че същият незаконосъобразно е бил санкциониран за това нарушение на закона. За водача на МПС е предвидено задължението по чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , а именно да носи знак за първоначален технически преглед или удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност, но доколкото в НП не са описани факти, съответстващи на това деяние, е невъзможно ангажирането на отговорността на жалбоподателя за него.