Решение № 3988 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3988 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100112844 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от И. Г. З., ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, претърпени вследствие от обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 3, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 94 от 31.05.2023 г. по ВНОХД № 2637/2023 г. на СГС, НО, 12 въззивен състав, влязла в сила на 16.06.2023 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди, считано от 15.11.2023 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът З. в продължение на повече от 12 години е бил обвиняем и подсъдим по наказателно производство, образувано за престъпление, което не е извършил. Делото е образувано през 2011 год. и е приключило с окончателно решение на 16.06.2023 г. , с което ищецът бил оправдан по обвинение по чл.206. ал.3. алт.1 вр. ал.1 от НК.

Ищецът излага, че през цялото това време, включително и след постановяване на оправдателната присъда, е търпял негативни изживявания, страх, че може да влезе в затвора, страх за бъдещето и бизнеса си и притеснения за това как присъдата ще се отрази на работата му. Бил дълбоко унизен и пропуснал реални възможности за професионална реализация. Променил поведението си, ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си, страдал от безсъние и други негативни емоции. Били засегнати престижа, честта и доброто му име в обществото, сред партньори и клиенти, а до този момент се ползвал с безспорен авторитет в обществото.

1

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск.

Поддържа, че не е доказано от ищеца да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Оспорва иска по размер. Изтъква доводи, че исковата сума не отговаря на принципа на справедливо обезщетяване на вредите, установен с чл. 52 от ЗЗД и не съответства на размерите, присъждани от трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и не отговаря на обществено – икономическите условия в страната.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Постановление на разследващ полицай при 05 РУ – СДВР от 18.01.2012 г. по ЗМ № 15088/2011 г. и пр.пр. № 25593/2011 год. По описа на СРС И. Г. З. е привлечен като обвиняем по обвинение по чл.211,вр. С чл.209,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с ал.1 вр. С чл.26,ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв.

По внесен срещу И. Г. З. от СРП обвинителен акт за горното престъпление е образувано нохд № 9152/2018г. по описа на 111- ти състав на СРС. По същото дело е постановена Присъда от 15.06.2022 г., с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по по чл.206, ал.3, алт.1, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца изпълнението на което е отложено за срок от три години.

След обжалване е образувано ВНОХД 2637/2023 год. по описа на 12-ти въззивен състав на СГС. На 31.05.2023г. е постановена присъда, с която е отменена тази на районния съд в частта, с която подсъдимия З. е бил признат за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.206, ал.3, алт.1, вр. ал.1 от НК и вместо това е признат за невиновен по това обвинение и съответно оправдан. Присъдата на СГС е влязла в законна сила на 16.06.2023 г.

В хода на съдебното дирене е разпитан свидетеля Д.Н. която установява, че познава ищеца от 2006 год. Била е служител във фирмата на ищеца. Спомня си, че във връзка с конкретно туристическо пътуване, което е било отменено е имало проблеми с част от клиентите, дошли в офиса на дружеството и искали обяснение. Тогава З. не бил в офиса. В деня, когато му е било повдигнато обвинение ищецът бил видимо притеснен и загрижен за бъдещето на фирмата, за семейството си. Всички били притеснени ,тъй като в следствие на медийни публикации, репортажи и други пострадало името на фирмата и била почти пред фалит. Имало притеснения и при самите съдебни заседание, тъй като тогава се срещали с част от недоволните клиенти. От обвинението и до сега се забелязва една припряност и изнервеност на ищеца, които преди това не ги е имало.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

2

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата / чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ /. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ /.

Установени са по делото предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратура на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предвид обсъдената по – горе доказателствена съвкупност – повдигнатото на ищеца незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.3, алт.1, вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 16.06.2023 год. присъда по ВНОХД № 2637/2023 год. по описа на 12-ти въззивен състав на СГС.

Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на имуществени и неимуществените вреди от незаконното обвинение.

Ето защо искът се явява основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него почти 12 години наказателно производство. През това време ищецът е изпитвал страх и притеснения с различен интензитет от това да не бъде осъден, като предвид събраните гласни доказателства, тези притеснения са били в голяма степен за това как ще се отрази евентуална осъдителна присъда на дейността на търговското му дружество.

Ответникът не следва да носи отговорност за множеството медийни публикации отразили проблемите на туристите свързани с отмяната на предплатената от тях екскурзия и евентуалното невръщане на заплатените в тази връзка суми, доколкото и от показанията на свидетелката се установява, че притесненията и неудобството свързани и недоволните клиенти са започнали/вкл. Тяхното медийно отразяване/още преди да бъде повдигнато обвинението на ищеца.

Според съда не следва да бъдат обезщетявани и неимуществените вреди претендирани от ищеца свързани с доброто име на неговата фирма и на него самия, тъй като именно непрофесионалните и неорганизирани действия по набиране на желаещи за екскурзиите чрез трето лице, без ясни правила вкл. относно отчитането на заплатените суми са довели до проблемите при връщането им след отмяната на екскурзиите и оттук до изразеното недоволство от клиентите, вкл. чрез организирано посещение на офиса на дружеството на ищеца.

Съобразно с изложеното съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 12000 лева, до която предявеният иск е основателен, като за разликата над 12000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева искът следва да се отхвърли.

Ответникът, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт, с който е приключило наказателно производство, а именно – от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

По разноските:

3

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца се следват разноски за заплатената държавна такса в размер на 2.40 лева съобразно уважената част от иска. Доколкото не е посочено конкретно основание за безплатна адвокатска помощ, такава не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ”Витоша” № 2, да заплати на И. Г. З., ЕГН ********** чрез адв.А. С. от САК, сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.3, алт.1, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 16.06.2023 год. присъда по ВНОХД № 2637/2023 год. по описа на 12-ти въззивен състав на СГС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.06.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.

”Витоша” № 2 да заплати на И. Г. З., ЕГН ********** сумата от общо 2.40 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4