Решение № 76 от 22.12.2021, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Радомир, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на КР. М. ИВ., с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 21-1158-002796 от 18.08.2021г., издадено от Началник Група към ОД МВР гр. Перник, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, както и на основание чл.183, ал.1, пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така наложените му наказания И. е обжалвал в законоустановения срок наказателното постановление. По изложени в депозираната по делото въззивна жалба съображения, доразвити в съдебно заседание от адвокат-защитника му моли съда за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изцяло описаната в НП фактическа обстановка. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН се претендират направени по делото разноски.

Въззиваемата страна ОД МВР–Перник, редовно призована не изпраща представител, като е изразила писмено становище по жалбата и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

1

Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

В АУАН серия GA №366242/08.08.2021 г. е отразено от фактическа страна, че на 08.08.2021г. в 04:00 часа в гр.Радомир контролните органи на РУ-Радомир при извършена проверка на жалбоподателя К.М. Йорданов са констатирали, че управлява л.а. „Мерцедес МЛ“, с рег. № . негова собственост в гр.Земен на ул.“Христо Ботев“ пред №1 с посока на движение от ул.“Иван Вазов“ към ул.“Земенски манастир“ ,като при проверката са установили, че жалбоподателят има мирис на алкохол и категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBВ -0050 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден му е Талон за медицинско изследване на кръвта № 0037043. При проверката от контролните органи на полицията е установено, че жалбоподателя не носи и СУМПС, както и Контролен талон към СУМПС, и СРМПС.

Като е взел в предвид съставения АУАН, писмените доказателства и доказателствени средства административно- наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 20-1158-000578/08.08.2021 г., с което на основание на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. са му наложени две кумулативни административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за две години, както и на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки за нарушението по чл. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, пр.1, 2 от ЗДвП му е наложено адм.наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона, действащ към момента на нарушението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва 2 служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.Съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения и авторство им, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.Издаденият талон за изследване №0037043 от контролните органи към момента на проверката е по утвърдения образец Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.Освен това в тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че видно от приложения Талон за медицинско изследване №0037043, то в същия е вписано надлежно от контролните органи данните на проверявания водач, както и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Посочени са датата и часа, отразено е по надлежния ред, че жалбоподателят отказва да получи талона за изследване удостоверено с подписа на един свидетел, което е в съответствие със задължителната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Този отказ е осъществен на дата 08.08.2021 г.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се осъществи от водач на МПС при две отделни хипотези, предвидени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде извършена проба с техническо средство е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. В АУАН и НП е посочено, че е "Издаден талон за медицинско изследване № 0037043".

Обстоятелството, че К.И. е отказал да подпише и получи предоставения му талон за медицинско изследване на кръвта е удостоверено от подписа на свидетел – Г.Х., като са посочени неговите три имена и обстоятелството, че е служител на МВР .

По същество на спора съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан И. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е установено, че водача е отказал да бъде тестван с техническо средство и да получи предоставения му талон за медицинско изследване, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП фактическа, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно- 3 наказателната преписка.Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Вл. Ас. Вл. –актосъставител , Г. Ат. Хр. и Е.К. М. – свидетели по АУАН, последните двама присъствали при установяване на административното нарушение изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН. Показанията на всички свидетели са логични, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, пресъздаващи една и съща фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра. Свидетелите Х. и Милчев, разпитани в хода на съдебното следствие са категорични, че към момента на проверката И. е управлявал лекия автомобил и при появата на полицейския автомобил е отбил в дясно и е спрял управлявания от него джип, като се е прехвърлил на предна дясна седалка до мястото на водача, и е отказал в началото на проверката да слезе от автомобила. И двамата свидетели са категорични, че както по време на движението така и след спирането на автомобила са наблюдавали непрекъснато същият и не са видели други пътници в него, включително и друг водач, който да е слязъл от автомобила при паркирането му. Двамата свидетели сочат, че жалбоподателят е лъхал на алкохол и видимо е бил употребил алкохол. Свидетелят М. в хода на съдебното дирене заявява:“ При изравняване с джипа видях водача, лицето му, неговия ляв профил.

Беше мъж. Беше тъмно, не мога да кажа дали е бил жалбоподателя. Впоследствие при спирането на джипа и спирането на служебния автомобил ми отне около 30 секунди до стигането на джипа. Аз застанах отпред при предна лява врата откъм мястото на водача.

Осветено е мястото. Ако за тези тридесет секунди докато стигна до джипа, някое лице слезе от джипа, щях да го видя. Вътре в джипа нямаше други лица. Поискахме документите на водача. При тази фактическа обстановка след като не сме видяли други лица да слизат от автомобила, за мен и колегата беше ясно, че водача на автомобила е бил жалбоподателя.

Поискахме документи на водача, СУМПС и документи за автомобила.“ Показанията на свидетеля Х. напълно кореспондират с показанията на свидетеля М. и описват идентична фактическа обстановка. Същият свидетел заявява: “ Видяхме въпросния автомобил, марка „Мерцедес“, джип. Жалбоподателят управляваше автомобила. Това беше в тъмната част на денонощието. Жалбоподателят се качи в автомобила обърна посоката на движение към центъра на гр.Земен. Ние се приближихме с патрулния автомобил и изравнявайки се с автомобила на жалбоподателя, жалбоподателят спря вдясно под едно дърво и се премести от другата седалка от дясно до шофьора. С колегата слязохме и се опитахме да извършим проверка на жалбоподателя, но той отказваше да слезе от автомобила. Жалбоподателят беше сам в автомобила..“.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите сочени от И., а именно св.ЕЛ.

В. ИВ. – негова съпруга и св. ЕД. КР. М. – негов син . Същите показания са дадени само и единствено в услуга на защитната теза на жалбоподателя и са в противоречие с целия събран по делото доказателствен материал. Освен това са в противоречие на всички събрани гласни доказателства. Свидетелите В., Х. и М. също заявяват, че е имало близки роднини на жалбоподателя, но същите са дошли след началото на проверката.

4

Касателно представените в хода на съдебното дирене медицински документи относно наличие на здравословен проблем на И., който се сочи едва в хода на съдебното следствие и каквито твърдения липсват във въззивната жалба, а именно нараняване на палеца на десния му крак не променят горните изводи на съда и не разколебават описаната и установена от свидетелите на АНО фактическа обстановка. На първо място така посоченото увреждане е с дата 06.07.2021г. т. е един месец преди процесната дата. На второ място липсват предписания на медицинските специалисти, а и в тази насока са показанията на съпругата и сина на жалбоподателя за обездвижване на крака му, което да му пречи и ограничава движението, и съответно да възпрепятства шофирането. Освен това както и самата св.Е.И. заявява съпругът й се е движел без помощни средства и е стъпвал на крака, което от своя страна представлява много по-голямо усилие и натоварване на крака от това да управлява автомобил с автоматична скоростна кутия, какъвто е процесния л.а, предвид показанията на същата свидетелка. Освен това нито един от полицейските служители разпитани в хода на съдебното дирене не посочи да е забелязал, единият крак на жалбоподателят да е бинтован и да е без обувка, а само с джапанка, както сочат св.Е.И. и св.

Е.М., което обстоятелство не е толкова малозначитлено и незабележимо, че да не бъде забелязано и отчетено от контролните органи при проверката или пък да не е посочено от самия жалбоподател като аргумент в негова полза при проверката, че не е управлявал автомобила.