Решение № 68 от 25.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600026 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Ямбол против присъда № 260000/04.10.2023г., постановена по НОХД № 334/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С атакуваната присъда Окръжен съд – Ямбол е признал подс. Т. С. Д. за невиновен в това, че на 23.12.2017 г., около 18.00 часа на ул."Търговска" до №120 и бивше училище "Страшимир Кринчев" в гр. Ямбол при управление на лек автомобил "Санг Йонг Рекстон" с peг. № * **** **, собственост на ЕТ "Тимекс-Т. Д.", да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.

2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, да е предизвикал ПТП, в следствие на което по непредпазливост да е причинил смъртта на А. П. А., от гр. Ямбол, като деянието да е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, б. "б", предл. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от И. П. А. против Т.

С. Д. граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 23.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и предявеният от И. П. А. против подсъдимия Т. С. Д. граждански иск за имуществени вреди 1 в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 23.12.2017 г. до окончателното изплащане като неоснователни и недоказани.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, постановявайки унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

В протеста и допълнението към него се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Твърдят се противоречия в мотивите на съда, с оглед възприетата фактическа обстановка и анализа на доказателствата, съставляващо оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения за необоснованост и неправилност на кредитираното от първата инстанция заключение на повторната съдебна автотехническа експертиза, което, според прокурора, в по-голямата си част почива на предположения, а не на доказателствата по делото. Настоява се настъпилият вредоносен резултат да е в пряка причинна връзка с посочените в обвинението като нарушени разпоредби на ЗДвП от подс. Д.. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Т. С. Д. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „б“, предл.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за основателност на протеста на ОП – Ямбол. Поддържа оплакването за вътрешно противоречие, респ. немотивираност на първоинстанционния съдебен акт, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди доказателствена неподкрепеност в мотивите относно мястото на настъпване на удара, поради необсъждане от Окръжен съд - Ямбол на приобщения снимков материал по делото и обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. Местонахождението на торбичката с продуктите на пострадалото лице и плетената му шапка логически не съответстват на механизма, приет в повторната автотехническа експертиза и от съда. От съдебномедицинската експертиза също не се установява просуркване по дрехите и тялото на пострадалия, а само зацапвания от кръв в различни части на якето. Намира противоречия между повторната автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Я., според който тялото на пострадалия е преминал бързо „като чувал“, между удрящата го кола и насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“, управляван от свидетеля П.. Няма показания на свидетеля Я., който се е движел непосредствено след лекия автомобил „Санг Йонг“, за претъркалване на тялото на пострадалия за това не малко разстояние повече от 10 метра. В мотивите на съда липсва съпоставяне с изводите по първоначалната автотехническа експертиза, която сочи съвсем различен механизъм на престъплението, както в частта на настъпване на мястото на 2 удара, именно на пешеходната пътека, така и по отношение на скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, с разлика от около 11 км/ч.

Налице е и значителна разлика между двете експертизи и по отношение на скоростта на движение на пострадалия с над 1 км/ч. Подчертава неправилно възприятие на първоинстанционния съд, че повторната автотехническа експертиза е и съдебномедицинска такава. Настоява за необсъдени противоречия относно механизма на деянието, а именно, че според обяснението на подсъдимия - „той е видял пострадалия в последния момент“, което кореспондира с отсъствието на спирачни следи по пътя, съгласно огледния протокол. В противоречие с това Окръжен съд - Ямбол приема, както и вещите лица по повторната автотехническа експертиза, че 25 метра преди коридора на движение на пострадалия, подсъдимият е реагирал, но няма мотиви как това е изяснено, тъй като няма никакви спирачни следи.

Акцентира и върху осветеността от фаровете на л.а. „Санг Йонг“, като десният фар е осветявал един малко по-широк коридор от коридора на движение на лекия автомобил „Санг Йонг“, включително и на тротоара, от където от дясно наляво за движението на лекия автомобил „Санг Йонг“ се е придвижвал пострадалият. Налице са обективни доказателства, че подсъдимият Д. е имал възможността да възприеме пострадалото лице. Изтъква поредица противоречия в мотивите към присъдата, на стр.676, където съдът е отразил, че частично кредитира заключението на четворната съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза /абзац последен/, след което, на следващата страница сочи, че я кредитира изцяло, при това с главни букви. Намира подобно противоречие за недопустимо в съдебен акт, чиято законова изискуемост изисква не само конкретика, но и категоричност на правните изводи. Обсъжда и приобщените на електронни носители файлове, съдържащи факти от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, които не са били надлежно приети от първостепенния съд. Моли да се приеме за основателен доводът в протеста за неясно и неточно възприятие в мотивите към присъдата на скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, на вида на реакцията му при възприемане на пострадалото лице, по-точно на липсата на такава, на мястото на удара на пешеходеца от подсъдимия, като счита, че това е било реализирано на пешеходната пътека, както е посочено в обвинителния акт. Липсва анализ относно причинноследствената връзка между удара на пострадалия от подсъдимия и последващия такъв от страна на свидетеля П., в насрещната лента за движение. Това е относимо за отговорността на подсъдимия Д. и е от значение за въпроса дали е налице съпричиняване на престъпния резултат. В мотивите по делото липсва обсъждане в тази насока, при дължимо произнасяне и необходимо съобразно трайната съдебна практика на ВКС. Отчитайки горното, Окръжен съд - Ямбол е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата, възприел е произволни изводи, като не е обсъдил и изяснил в пълнота относимите за разкрИ.е на обективната истина обстоятелства. Налице е порок във 3 вътрешното убеждение на решаващия съд, което се е отразило и в неправилно прилагане на материалния закон. Претендира за отмяна на протестираната присъда и предвид изтъкнатите съществени нарушения на процесуалните правила моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Ямбол.

Гражданският ищец и частен обвинител И. А. моли за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия, тъй като е отнет човешки живот.

Защитникът на подс. Д. – адв. М. А. от АК Ямбол, не констатира пороци в присъдата на Ямболския окръжен съд. Като я намира правилна, законосъобразна и обоснована, моли за потвърждаването й. Солидаризира се изцяло с мотивите към присъдата. Относно липсата на следи от скъсвания и протърквания по дрехите на пострадалия от твърдяното в повторната автотехническа експертиза приплъзване по терена, подчертава датата на деянието - 23.12.2017 г., зимен сезон, когато хората са облечени с дебели дрехи, чиято материя не пропуска вятър и студ и те са по-трудни за протрИ.е и скъсване. Не намира противоречие между показанията на свидетеля Я. за бързината на преместване на тялото на пострадалия и сравнението му с преминаващ чувал и заключението на вещите лица по повторната автотехническа експертиза. Подчертава заключението на първоначално назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Т. Ч., в която той приема движение на пешеходеца в обратната посока. По-късно в комплексната съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от три вещи лица автоексперти и д-р Ч., последният обръща посоката на движение на пешеходеца, позовавайки се на автоекспертите. С това обстоятелство обосновава поисканата повторна автотехническа експертиза. Според защитника, няма никакъв спор по вида, характера, мястото, конкретиката и локализацията на нараняванията на пострадалия, нито пък има спор по въпроса – кои наранявания са причинили смъртта му. Подчертава високите професионални качества на вещите лица, изготвили повторната автотехническа експертиза, включително издаваните от проф. К. учебници, по които работят други автоексперти. Не отрича осветеността на тротоара от десния фар на автомобила, който е с по-широк и по-дълъг светлинен сноп, но когато движението на автомобила на подсъдимия е в дясната лента. Към момента на инцидента подсъдимият се е движел в лявата лента на двулентовото платно в посоката му за движение, т.е. светлината върху тротоара е остатъчна и частична, според проф. К.. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви относно причинно-следствената връзка между удара на пешеходеца от подс. Д. и водача на автомобила „БМВ“.

Протестираната присъда не страда от такива недостатъци. Тезата на първостепенния съд е задълбочена и аргументирана. Всички въпроси са изяснени и са намерили мястото си в мотивите към първостепенния съдебен акт. В рамките на формулираното с обвинителния акт обвинение съдът е разгледал делото и не може да се произнесе по въпроси, които не са били предмет на обсъждане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен и 4 законосъобразен, не страда от пороци и моли за потвърждаването му.

В личната си защита подсъдимият Т. С. Д. се присъединява изцяло към пледоарията на своя защитник. В последната си дума моли да се потвърди оправдателната присъда.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство и провери атакуваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Въззивният протест е допустим, като подаден в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от процесуално легитимирана страна, която има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318, ал.2 от НПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

В рамките на наведените оплаквания, с приоритет следва да се разгледат твърденията за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото евентуалната им основателност би довела до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане без обсъждане на доводите за материална незаконосъобразност на присъдата.

Въззивната инстанция осъществи проверка за точно прилагане на нормите на процесуалния закон и констатира несъответствие при постановяване на първоинстанционната присъда с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1, чл.107 и чл.305 ал.3 от НПК, регламентиращи разкрИ.ето на обективната истина в наказателното производство, формирането на вътрешното убеждение при решаването на делото, събирането, проверката и оценката на доказателствата и изискванията към мотивите на присъдата, което обосновава извод за допуснати в съдебната фаза на процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила.