Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 697 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 780/2025
Вид
Определение № 697
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500780 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпило възражение с вх.

№5639/23.05.2025г. от Л. А. Р., с ЕГН **********, в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр.Ветрен, п.к. 4480, ул.Стопански двор на ТКЗС, с правно основание по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Твърди се в същото, че на 15.05.2025г. при извършена справка по изп.дело № 20248870400826 по описа на ЧСИ Д.Д,, рег.№*** подалата възражението е установила, че един от съдружниците в дружеството „Сезариа“ ООД, с ЕИК: 207253606- В. Н. К. е образувал над 24 броя заповедни производства срещу дружеството „Сезариа“ ООД. Делата били предоставени за справка на 21.05.2025г., когато Л. Р. се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Сочи се, че било видно от разписка към съобщение от 17.10.2024г., с което е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, че като получател се е разписало лицето Д.И.М.- управител на дружеството.

Визира се, че извършеното връчване, впоследствие приемането му за надлежно било незаконосъобразно, поради фактът, че дружеството „Сезариа“ ООД се управлява от двамата назначени управители- Л. А. Р. и Д.И.М. като формата на управление е „заедно“.

1

Твърди се, че от материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление- гр.Ветрен, п.к. 4480. ул.Стопански двор на ТКЗС.

Твърди се, че РС- Пазарджик в разрез със служебното начало не е извършил служебна справка за начина на управление, съответно е приел едностранно извършените действия по получаване на съдебни книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Счита се, че дружеството не дължи посочените в заповедта по чл.410 от ГПК суми на лицето В. Н. К..

Визира се, че последния в съучастие с другия съдружник в дружеството Д.М. се възползват от допуснатото изпълнение, като извършват неправомерни действия по образуваното с ИЛ- изпълнително дело №2024887040026 по описа на ЧСИ Д.Д,.

Моли се да бъде прието подаденото възражение, като се спре изпълнението на издадената Заповед за изпълнение №2945 от 15.10.2024г., ведно с издадения на същата дата ИЛ, съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на В. Н. К. .

Установява се, че първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на нередовности по подаденото възражение, като напълно правилно е дал указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството- Д.И.М..

Тези указания не са изпълнени. Нещо повече, констатира се, че след изричните указания на съда е постъпила молба с вх.№22076/07.08.2025г. от Д.И.М., който изрично заявява, че в качеството си управител и пълномощник на другия управител Л. Р. /представя пълномощно/ оттегля възражението.

Изрично също така е заявено, че няма да го подпише.

Първоинстанционият съд е пристъпил към размяна на книжа с Разпореждане рег.№7235/11.08.2025г. като в случая не е постъпил писмен отговор от В. Н. К. в указания му срок.

В молбата, подадена в изпълнение указанията на съда, Л. Р. е поискала на основание чл.29, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.6 от Закона за правната помощ да бъде назначен особен представител на дружеството.

Изпращайки делото в Окръжен съд, първоинстанционният съдия е 2 изложил много подробни съображения, защо не са налице условия за назначаване на особен представител. Съобразена е практиката на ВКС, според която представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. В конкретният случай има разногласие между законните представители. В тази насока следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло възприема тези съображения.

Относно обстоятелството, дали съдът е редовно сезиран, следва да се посочи следното:

Констатира се, че не е спорно по делото, като това е и установено при надлежна справка, че „Сезариа“ ООД е с капитал от 6000,00лв., разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д.И.М., с размер на дяловото участие на всеки от тях от по 2000,00лв. Представителството на дружеството е съвместно- от Л. А. Р. и Д.И.М..

По въпросът относно редовността на сезирането, въззивната инстанция отново изцяло се присъединява към становището, застъпено от първоинстанционния съд. Разрешението на хипотеза, като настоящатапротиворечие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред.

Настоящият съдебен състав също възприема становището, обективирано в редица съдебни актове, а именно, че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия.

Следва да се приеме от данните по делото, че са налице важни и убедителни причини доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи и националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции за осъществяване па безспорно допустима материалноправна защита на интересите на дружеството.

Предвид на тези изложени съображения съдът приема, че е надлежно сезиран.

Относно основателността на възражението следва да се посочи следното:

3

Производството по ч.гр.д.№4265/2024г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от В. Н. К. против дружеството „Сезариа“ ООД.

Установява се, че в това производство е издадена Заповед №2495 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 15.10.2024г.

На дружеството- длъжник, заповедта е връчена, чрез управителя Д.М. на адреса по седалището на дружеството- Стопански двор гр.Ветрен.

Констатира се, че приемайки, че заповедта е влязла в сила, заповедния съд е разпоредил издаване и на изпълнителен лист.

При тези данни съдът намира, че не е налице основание по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението.

Разпоредбата на чл.423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл.414 от ГПК, поради някое от обстоятелствата посочени в чл.423, ал.1, т.1 - 4 от ГПК.

В конкретния случай, молителят се позовава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПКненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Обосновава ненадлежността на връчването единствено и само с твърдението, че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството, а представителството е съвместно.

Този довод няма основание да се приеме, че е основателен, тъй като няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа, адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството.

Достатъчно е да се съобрази разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК- връчването е редовно на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме.

Поради изложеното, настоящата инстанция няма основание да приеме възражението на Л. Р. против издадената заповед за изпълнение и съответно не се произнася по искането за спиране, каквото произнасяне би се дължало от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.423, ал.4 от ГПК.

Поради изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА Възражение с вх.№5639/23.05.2028г. подадено от Л. А. Р., 4 с ЕГН ********** в качеството й на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление: гр.Ветрен, п.к.4480, ул.Стопански двор на ТКЗС, против Заповед за изпълнение №2495 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.10.2024г., издадена по ч.гр.д.№4265/2024г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500780 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпило възражение с вх.